Ето сега ще започна да ви дразня:

(Че каква ли друга е работата на един писател, на един човек на изкуството? Той по условие е дис-еквилибрист! Благодушното спокойствие твърде лесно се превръща в морална тъпота. Затова – дразнете се на воля!)

И така...Наскоро прочетох някъде (започва дразненето), че до средата на месец юний в България, през 2019-та година, са починали 46 хиляди човека. А ето на – до средата на месец юний 2020 са починали 43 хиляди човека. С три хиляди по-малко.

Къде го прочете? - гръмват сърцата на вбесените ми опоненти (те са всички тия, които държат да не се съмняват). Как го прочете? Какви са ти източниците? Как така?

Така питат те и още преди да съм си отворил устата – вече не ми вярват! И ме мразят.

Защо не ми вярват? Сега ще ви споделя една от големите малки (изкушавам се да кажа и „дамски”) тайни на когнитивните науки: Те не ми вярват, защото не искат да ми вярват!

Човек вярва в нещо...не защото то е истина, а защото иска да му вярва! А ако не иска да му вярва (тоест, предубежденията му не му позволяват да му повярва) – ако ще то да е и пет истини накуп – пак нема да му хване вера!

Това не е нищо повече от т.нар. „когнитивен дисонанс” (респективно – консонанс) на Леон Фестингър. Искаш – вярваш, не искаш – не вярваш. И докарваш от четиредесет и шест хиляди кладенеца вода, за да обосновеш неверието си (или вярата си).

А аз ще кажа това (така казваше с гръмотевичен глас Джим Морисън на концерта във Флорида, пеейки The End – I tell you this): въобще и не знам откъде го прочетох!

Аз просто го прочетох....и ми попадна пред очите, и просто го зърнах някъде, и информацията добре пасна на моя когнитивен модел и въобще – аз му повярвах; и затова споделям тази информация: защото е в когнитивен консонанс (идеално пасва) на това, което аз мисля, вярвам и в което съм убеден!

А ако на вас не ви харесва тази информация, вие естествено ще намерите сто други източника, ще ги наречете „авторитетни и сигурни” и ще ме замеряте с тях като с гнили картофи!

Но защо смятате, че вашите източници са „авторитетни и сигурни”?

Ето това беше червената нишка на Ариадна на моето скромно писание: Откъде, дявол да го вземе, някои решиха точно в нашето време, че точно техните източници на информация, точно защото им дават информация, която е в когнитивен консонанс (добре пасва) с техните си представи и убеждения – са „авторитетни и сигурни”? Че са точно правилните източници?

Затова аз си направих тая глума с незнаенето на източника, от който знам тази странна и забавна статистика за спадането на смъртността за първата половина на 2020 година с около 6%. Всъщност информацията беше от НСИ. Националния спортен...пардон, статистически институт.

Но, както казах, това няма абсолютно никакво значение, госпожи и господа, мили приятели! Защото се оказа, че източниците вече (вече!) не могат да се делят на достоверни, авторитетни, сигурни, правилни, такива, на които може да се вярва – и други – неавторитетни, несериозни, неправилни, такива, на които не може да се вярва...а вече могат да се разделят само на „правоверни и послушни” и „опозиционни и несъгласни”.

И това е феномен в световен мащаб!

И ако някой направи бързия и очевиден извод, че аз във всичко написано дотук всъщност съветвам хората „Не вярвайте на нищо” – ще е съвсем прав!

Защото се оказа...

Че, примерно, разни хубави, умни, с голяма традиция български списания (сайтове), живеещи под благата сянка и шапка на международни списания (сайтове) с още по-голяма традиция – пишат едни такива...толкова очевидно пропагандни неща, че чак да ти се прище да ги погалиш! И те, естествено, с опозиционния си и интелигентно полемичен характер (спрямо комунизма и след това – спрямо всичко руско, източно и т.н.) са си спечелили славата на „авторитетни и сигурни” източници! Сега тях ги четат интелигентните и образовани хора и мине-не мине, казват: ама това е истина, та аз го прочетох в...и казват името на това списание (сайт)!

А оттам вони на проамериканска пропаганда и на про-евро формализъм, и на такава подмазваческа и угодна помия, че направо да ти се ще да ги прегърнеш!
Мамините те.

Сега, казвам ви, дойдоха времена, в които човек трябва и на баща си да не вярва! Хаха – естествено – особено ако баща му е бил комсомолски секретар на район Изгрев и след това лейтенант в ДС. Дойдоха времена, в които истината е всъщност това, в чиято пропаганда са влети повече пари. Истината е това, което се натрапва по-агресивно и в което е вложена повече властова енергия! Истина е това, в което повече хора могат да бъдат убедени, индоктринирани и (по тоя начин) лишени от възможност за алтернатива, за другомислие!

А куп опоненти ще кажат: Че кога не е било така?

Нима не са убедили петдесет милиона германци за няколко години (дори и месеца) че е най-хубаво да загубят едно от най-важните придобивки на демокрацията, а именно разделението на президентската от изпълтителната власт? През 1932-33-та? И нима тия петдесет милиона германци не са били умни и мислещи хора? И нима огромна част от тях не са били твърдо убедени, че постъпват правилно? И нима това не е чисто и просто резултат на особено успешната и силова пропаганда на Гьобелс? И нима това, че тия германци са били убедени в това, прави това, в което са били убедени Истина?

И нима не е било така при започването на Първата световна война (всички са били убедени в правилността на войната чрез агресивна и безпардонна пропаганда)...и нима не беше така по време на Студената война?

Така че: Мили хора, не вярвайте дори и на информацията, на която ви се Иска (тоест – е в когнитивен консонанс с вашите пред-убеждения) да вярвате! Съмнявайте се!

Повярвате ли в нещо, защото то ви е казано от „сигурен и компетентен източник” – потърсете каква изгода има тоя „източник” да ви казва именно това! Защото една от малкото „истини” все пак е в истинността на пътя на парите (изгодите). Прочетете нещо за „ползите” на Джереми Бентъм. И т.н. и т.н.

А по отношение на тая забавна информация от НСИ – че до средата на тая година са починали с три хиляди човека по-малко, отколкото в миналата...в която нямаше ни пандемия, ни дявол – отговорът ми е уклончив и шеговит – за да не предизвика свирепо негодувание...

Мммм може би просто хората не влизаха в болници? И може би просто, като не влизаха в болници...нещо ставаше и те не се сещаха да умрат? И може би нямаше кой да им помогне да умрат, така – без влизане в болниците?

ПП А ако някой каже, че това е защото хората са пазели „мерките” и не са ги блъскали коли – ще кажа така – „мерките” докараха стотици хиляди хора до ръба на пълната мизерия...а от пълната мизерия човек ни става по-здрав, ни по-безсмъртен! А и загиналите от автомобилни катастрофи не са намалели чак толкова...

И така – добър ден! И не вярвайте, не вярвайте...