Радикализираният губещ

Антоний Гълъбов Последна промяна на 23 май 2017 в 15:50 7964 7

Терористичният акт в Манчестър най-вероятно не е резултат от продължително планиране, сложни геостратегически сценарии или логистиката на глобална терористична мрежа. Той е поредният ужасяващ симптом за нещо много по-опасно.

ИДИЛ вече пое отговорност (каквото и да означава това!) за поредното посегателство срещу човешкия живот. Тази международна престъпна групировка е готова да поеме отговорност, за което и да се престъпно действие, за да продължи да създава представата за собственото си влияние. Може би защото нейните лидери разбират, че този модел е изчерпан и е въпрос на време да преустанови съществуването си. Но е много по-вероятно поредният атентатор да няма пряка връзка с ИДИЛ или с която и да е друга организирана мрежа. Именно това превръща фигурата на радикализирания губещ в истинското бойно оръжие на хибридната война.

Много хора в съвременния свят започват да се чувстват изгубени. Познатите норми, ценности и ориентири не работят, а глобалната реалност по-скоро задълбочава това усещане за загуба, без да го замества с нищо. Губещите и онези, които вече усещат, че им предстои да се присъединят към тях, не формират ясно очертана група в съвременните общества. По-често това са млади хора без образование и квалификация, без устойчива трудова и професионална кариера, живеещи в деградирали и стигматизирани квартали, в периферията на големите градове. Почти винаги това са хора, които за дълъг период от време са разчитали основно на системите за социално подпомагане. За част от тези хора, именно социалната помощ е създала измамното усещане за сигурност и дори безнаказаност, гарантирана от други. Извън кварталните групи, те не се чувстват свързани с други общности, които биха могли да компенсират поне отчасти ефекта на деградиращата им социална идентичност.

Именно тези хора бяха привлечени в най-голяма степен от анти-глобалистките призиви от началото на този век. Изглеждаше, че съпротивата срещу „безликата тирания“ на глобализацията може да компенсира липсата на социална свързаност. Именно те бяха най-подходящата публика на първото поколение от национал-популисти в Европа и САЩ. Радикалните призиви за разбиване на „системата“, на неразбираемото но всевластно „статукво“ и замяната му с всеобщо равенство, звучаха най-примамливо именно за онези, които очакваха тази „революция“ да ги направи успели и богати. В тази анти-глобалистка, инфантилно нео-марксистка и радикално популистка среда, за първи път в началото на този век ислямистката пропаганда намери истинско пространство за своето развитие.

Ислямизмът успя да формулира посланието, че именно той е моралната алтернатива на глобализацията. Най-вероятно с помощта на крупни финансови средства и добри професионалисти в сферата на комуникациите ислямистката пропаганда успя да използва радикалните левичарски и анархистки призиви като фон за образа на фанатична вяра в религиозното превъзходство. Сред призиви от типа на „Окупирай Уолстрийт“ за онези, които също се чувстваха част от прословутите „99%“ представата за исляма като алтернатива на глобализацията започна да изглежда реална. За онези, които не можеха да плащат лихвите по кредитите си, идеята че ислямът забранява лихвата и е възможна някаква „ислямска икономика“, в която няма лихви, изглеждаше като истинско прозрение. Нямаше никакво значение, че т.нар. ислямски банки всъщност са презастраховани от други банкови институции, които реализират печалбите си от лихви, както и от това, че подпомагат „справедлива кауза“.

След провала на анти-глобализма и замяната му с идеологията на алтер-глобализма големи групи от хора, останали в ролята си на имигранти в собствената си страна, предпочетоха да се вслушат в глобалната ислямистка пропаганда. Нейните образи и послания успяха за определен период от време да заменят усещането за загубата на ориентири и смисъл с героичните образи на борци за справедливост срещу „угнетителите на истински вярващите“, които се борят срещу САЩ и световния капитализъм. В тази отровна смес се формираха първите групи от доброволци, които се включиха в Ал Кайда, а след това продължиха да обикалят света в търсене на локални военни конфликти, в които да трупат „боен опит“. Появи се група от хора, които смятаха че могат да престанат да губят в собствения си живот като се превърнат, поне в очите на някои в герои или „мъченици на вярата“.

Глобалната пропаганда не произвежда социални движения или големи групи от хора, които са в състояние да отстояват някаква своя теза в публичния дебат. Масовият и все по-лесен достъп до нейните продукти радикализира индивидуално, успява да се докосне до съзнанието на отделния човек, предлагайки му приемливо обяснение за собствения му житейски провал. Притежаването на средство за достъп до глобалната мрежа вече се превърна в своеобразен социален ритуал, към който именно губещите се оказват най-силно привързани, може би защото възприемат притежанието на смартфон като последна опора на собственото им присъствие в обществото.

Модерните системи на гражданска сигурност нямат ефективни средства за противодействие срещу отделния губещ, който в един момент от живота си е решил, че трябва да докаже на всички, че не е лузър, а мъченик. Виртуалната реалност на хибридната война създава среда, в която могат да бъдат вложени стимули и импулси, които да ускорят процеса на радикализация. Много сериозни средства и научна експертиза са инвестирани в техники за масово въздействие, което при определени условия може да доведе до индивидуални актове на агресия. За технолозите на този тип въздействие няма значение дали става дума за подтик към самозапалзване, самовзривяване, саботаж или физическо нападение срещу всеки който е на пътя на доведения до това състояние губещ. Това не е „камикадзе“, защото саможертвата на японските пилоти е била израз на безсилието им да защитят родината си и онова, в което вярват. Това е различен профил – това е социопат, а не психопат, и може би именно в това се крие част от възможното решение на проблема.

Представата за глобална заплаха, която може да се реализира във всеки момент навсякъде в Европа и в САЩ, не отговаря на действителността. Всеки ден стотици хора загиват от терористични атаки в Африка и Средния Изток, но техният живот като че ли няма същата стойност. Глобалният характер на заплахата идва от това, че тя не е фокусирана, а се разпространява навсякъде, активирайки в различни периоди от време отделни индивиди. Няма система, която е в състояние да нанесе стотици удари в различни страни по света едновременно. В замяна на това съвременният терористичен бизнес се стреми да банализира насилието, свеждайки дискусиите до това къде ще бъде следващият терористичен акт.

Противодействието срещу тази заплаха, която изглежда глобална не може да бъде осъществено нито чрез конвенционалните военни средства, нито само чрез повишени мерки за сигурност. Усилията за противодействие трябва да бъдат насочени към центровете, които произвеждат съдържание и към привилегированите позиции на неговите доставчици. Повече от всякога днес тероризмът е бизнес, срещу който трябва да се действа без сянка от съмнение в някакви идеологически, ценностни или религиозни мотиви. Дори и извършителите на терористични актове да вярват в нещо, техните „работодатели“ продължават да се интересуват само от печалбите, които генерира тероризмът.

Превенцията на глобалните заплахи може да бъде ефективна само на локално ниво. Всеки един от профилите на терористите показва етапите на деградация, довела го до извършването на поредния кървав атентат. Това означава, че докато той е губел все повече и повече ориентирите на собствения си живот, много хора около него са предпочели да не забележат това.

Може би никога няма да разберем истинските мотиви на поредния терорист, отнел човешки животи. Не всеки лузър става терорист, но няма терорист-самоубиец, който е успял в собствения си живот. Но най-важното, както и досега продължава да бъде, това да не позволим френетичното настояване за сигурност на всяка цена да увеличи обхвата и стойността на пораженията, които глобалният терористичен бизнес може да нанесе.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

21762

8

spirit оригиналът

24.05 2017 в 05:43

Полезните идиоти с мечетата и платените експерти вече дори профилните си снимки не сменят. След ден-два ще забравят Манчестър, както забравиха Ница, Париж, Истанбул, Брюксел, Лондон, Санкт Петербург, Кьолн, Стокхолм, Щутгарт, Берлин, Дюселдорф и вече хилядите жертви на ислямския тероризъм в Европа.

Меркел и Макрон били 'шокирани и ужасени', ама от тях друго не очакваме. Те са си все шокирани и ужасени вече трета година, откак започнаха атентатите, така и ще си умрат. Най-много пак да се хванат под ръка и да заявят, че ще отговорят на насилието с толерантност.

У нас една крадлива госпожа упорито лъска имидж като сее мозъчна диария по телевизора и ни обяснява, че терористите били клети, заблудени души, които ние ще върнем в правия път чрез младежки организации, а Саудитска Арабия ще ни помогне, щото са 'умерени'. Толко са умерени, че все още убиват жени с камъни насред мегдана, а новата сделка с американско оръжие ще подпомогне създаването на нова Ислямска Държава.

22188

6

Стефан

23.05 2017 в 19:19

Това сега какво е - "Предговор към политикономия на тероризма"? Монетарна хипотеза за тероризма?
Давай бате, още можеш! Очакваме монетарната хипотеза за възникването на живота на планетата. Финансовите причини за избухването на Свръхновите. Банкови аспекти на ядрената физика. Подсказвам - в нея се използва понятието "рентабилност", така че може бе е най-лесно да започнете от там.

Ей, няма да ги домълзи от девет кладенеца вода да донесат, само да не кажат очевидното: Побъркахте човечеството с безумието на парите и глобализма, та човеците вече не знаят къде е горе и къде долу, и захванаха да се избиват. Даже не да воюват. А вие още си играете на пари, и измамите покрай тях.

21765

5

Victimized

23.05 2017 в 19:16

"Не само ислямизмът се мъчи да се представи като морална алтернатива на глобализацията. Същото се мъчат да постигнат и едни добре познати ни евразийци с имперски амбиции на базата на православието.
Въпросът е, че обединението и всеобхващането във всички сфери на живота е необратим процес. "

Стига с тая глобализация, това е идея тръгнала още от Александър 3 Македонски, минала е през Рим, после Католическата църква е постигнала нещо близко през периода на "великите открития",Британската Империя, след това Наполеон е имал подобни намерения, Национал-социалистическа Германия също, и историята е ясна за всеки един от тези мераклии.
Вие по*раните седеруги няма да завършите по-добре, най-малкото защото дори Тереза Мей и партията и заговориха за РЕнационализация на 4-те основни сектора, които са така наречените естествени монополи.
Силната държава и здравото общество са единствената преграда пред алчността на капиталистите....

21762

4

spirit оригиналът

23.05 2017 в 19:09

Гълъбов,голяма каша Ви е в главата,какви леви движения какви 5 лева.Причината е една: Ислям.

9607

1

За да развеселя обстановката, ще разкажа един виц, издържан в демократичните традиции (гавра с жертвите) на ШАРЛИ ЕБДО:
Ариана Гранде към публиката:
- Готови ли сте да избухнем?
Вик отдъното на залата:
-Аллах Акбар!!!
:D