Писмо до един първолак

Добро утро, млади приятелю!

Събуди ли се?

Какво, викаш, че не си спал от вълнение? Първи учебен ден!

Ами да, разбирам те. И аз много се вълнувах. Знаеш ли кога беше това? Това беше толкова отдавна, че дори го няма в приказките, които си гледал в youtubе. Защото знам, че родителите ти, скъпи мой млади приятелю, са заети да работят и нямат време да ти четат приказки. Единственото време, което им остава използват, за да гледат турския сериал по телевизията и евентуално да разпуснат под звуците на някоя песен на АзисТ...

Купиха ли ти всичко нужно за първия учебен ден, млади приятелю? Имаш ли си тетрадки, блокчета, цветни моливи, химикалки?

А комплект маски, дезинфектанти и шлемове? Да, да, знам, че е странно да се носи маска в коридорите. Знам, че да тичаш с маска е невъзможно, че дори е малко страшно.

Казваш, че вчера вашите са ходили на протест срещу носенето на маски в училище. Знаеш ли, млади приятелю...

Ние, възрастните, откакто се помним имаме не лица, а маски. Всички до един. Ние никога не показваме истинското си лице никому. А се сърдим, когато някой реши да институционализира носенето на маски като мярка срещу един вирус...

Какво, страх те е от тоя вирус? Не се страхувай, млади приятелю. Природата ни прати тоя вирус, за да разберем, че не сме по-велики от нея. И колко странно - вирусът е безмилостен към нас, възрастните. И е почти напълно безопасен за вас, децата.

Защото природата, скъпи млади приятелю си знае работата. Тя праща своя гняв в посоката, която си го заслужава. И това сме ние, много умните възрастни.

Страх те е, че няма да има време за игри и че учението ще заеме цялото ти време? Споко! Бъди себе си, играй на воля и прави това, което ти харесва. У нас поговорката "който се учи-той ще сполучи" остана като паметник на едно наивно време, в което бяха заложени едни остарели добродетели.

Днес сполучват само хора, които не са учили. Сполуката носи странни имена - Гинка, Цецка, Цвета, Веско, Бойко, Ахмед, Делян, Валерката...

Повярвай ми, тези хора не са светила в областта си. В една нормална страна те не биха били дори в златната среда. Но у нас тези хора са на върха на хранителната верига.

Запомни добре имената им, млади приятелю. Запомни ги, защото препитанието на родителите ти зависи не от това колко са добри в работата си, а доколко устройват тези хора със странни имена.

Видя ли новите си учебници, млади приятелю? Какво, казваш, че мама ти е зачела нещо от учебника, но ти нищо не си разбрал?

Не се притеснявай. Учебниците отдавна се пишат от хора, които дори сами не разбират това, което са написали. За това в трети клас ще имате 3 изречения за Златния век в учебника си. А в четвърти клас, на входното ниво ще имате 30 въпроса за същия Златен век.

И да, въпросите са Златни като Златния век. Защото, за да можете да покриете нивото, ще трябва да ходите на частни уроци, които родителите ви ще трябва да платят...

Има злато - има образование.
Няма злато - няма образование.

Златото - ах, златото... Винаги всичко се е въртяло около това пусто злато. От алхимиците, които търсеха философския камък та до политиците, които го намериха. И всичко, до което се докосваха последните се превръщаше в злато. И много странно, млади приятелю - колкото повече злато произвеждаха нашите мъдри ръководители, толкова по-празни ставаха нашите джобове...

Дадоха ли ти джобни? Ще ти трябват. В училище има закуска, която едва ли ще искаш да опиташ. Например - кисела зелена ябълка и вафла от 17 стотинки. Обаче как да ядеш киселата ябълка, когато трябва да си с маска? Как  точно да стане? За това се зареди с дребни монети и тичай до лафката. Там продават важни за растежа неща като Ред Бул, Сникърс, Прингълс и подобни витаминозни храни и напитки, богати на фибри и Омега 3 мастни киселини.

Видя ли вече госпожата, която ще ти преподава? Казваш, че не си я видял, защото е с маска и шлем. Няма и нужда да я виждаш, млади приятелю. Учителите дълго време бяха напълно невидими за всички. Получаваха 600 лева заплати и всички ги сочехме с пръст, обвинявайки ги за провала на децата ни.

И учителите търпяха. Но един по един взеха да се пенсионират. И тогава държавата изведнъж се сети, че никой идиот няма да иска да е учител, докато заплатата е по-ниска от тази на метачите на улицата. И вдигнаха парите. С малко, но завинаги, както казваше един покемон от близкото минало.

Слушайте госпожата, млади приятелю. И не и късайте нервите. Тя е избрала да бъде с вас и да посее у вас семето на познанието. Пази това семенце. Поливай го, храни го и го поддържай живо. Това семенце ще покълне, ще даде плод и ти, млади приятелю, ще се превърнеш в умен човек.

И да, не ти обещавам да се чувстваш добре. Напротив - колкото по-умен ставаш, толкова по-кофти ще се чувстваш. Но това е част от познанието. То, познанието, носи печал. За това тъпанарите винаги са в добро настроение. И политиците...

Скъпи приятелю, това май е всичко, което искам да ти кажа тази сутрин. През 1978 година и аз като теб станах. Взех китка, мама и тате плиснаха чаша вода и аз стъпих на нея и тръгнах към Пето основно училище в квартал Могилата, град Кюстендил.

И започнах да уча. И знаеш ли?

Днес аз съм на 50 години. Но продължавам да уча.

И именно това ме държи жив.

Ще разбера, че от мен няма смисъл тогава, когато усетя, че вече не искам да уча.

А сега те оставям. И отивам да празнувам своя 15 септември.

А ти не се притеснявай. Горе главата.

И знаеш ли! Вярвам в теб! Вярвам в теб много повече, отколкото в себе си!

И те обичам! Ти, приятелю, ще имаш тежката задача да вземеш гумичката от твоята чанта. Да изличиш шибаното ми поколение, което прецака всичко, до което се докосна.

И да измислиш наново света!

Аз ти вярвам! И поверявам бъдещето на тази страна в твоите малки ръчички!

На добър час, млади приятелю! Сигурно няма да се видим повече. И по-добре. Хич не ти трябва да ме гледаш.

Твой чичо Венци...

Следете новините ни в GoogleNews