Писателят И. И. мразеше социалистическата мрежа фейсбоклук. Отказваше да се регистрира в нея години наред. Повръщаше му се от нея, искаше да я взриви, мечтаеше си сървърите на оня гъзар Цукарбур да се скапят отведнъж, да дадат на късо, да се разтопят, да бъдат изпепелени от светия Божи гняв.

Да не съществува тая хлъзгава и лигава субстанция във Вселената, да не мърси Битието със съществуването си, да не обижда човешката душевност повече. Щото този софтуер е създаден с единствената цел да провокира човеците да сплетничат, заговорничат, обиждат, завиждат и нищо повече! А, и да събира информация за сървърите на ЦРУ и съдружие.

Бунтуваше се срещу мрежата, хулеше я наляво и надясно, отричаше я ежедневно и ежечасно, беше забранил на децата си да говорят за нея, да имат профили в нея, у дома си филтрира рутера да не може да излъчва мрежата, за да няма и бит информация от нея на негова територия. А всички други му говореха за фейсбоклук, увещаваха го и го убеждаваха колко е полезно и каква реклама може да му донесе. За да успее да продаде книгите си например.

И въпреки неговата злостна съпротива, и въпреки ожесточението му, един есенен ден той просто седна пред компа и се регна, мамка му. Дори си написа истинското име и си сложи реална снимка, че нали иска да е публична личност, да го виждат хората, да му се радват, да го славословят и потупват по гърба колко е талантлив и неотразим. Иначе защо да го прави? Хората са там във фейса, като се дели от тях, излиза, че високомерничи, прави се на некъв елитарен ръб. А и за кого пише всъщност, ако не за хората? Да не би за птичките и пчеличките? Нито са му обект, нито са му субект тези животни и насекоми. Единственото насекомо, което вълнуваше изследователския му инстинкт, носеше латинското название хомо сапиенс сапиенс. На квадрат един вид, да не си помислим случайно, че е само малко разумно насекомото.

Плесна там некаква си снимка с планини за заглавка, демек сме много възвисени, тури и некви стари стиховце за отскок, след което добави малко нови философии на кило, към кило и триста грама на око, за финал потърси познати и приятели и им разпрати покани. И се почна. Хората почнаха да му казват, че харесват публикуваното от него чрез една картинка с вдигнат бел палец на син фон. Почуди се що е посинело тава, мъртъв ли е или просто се задушава тоя палец, но не успя да си отговори. Палците понякога имат свойството да изтръпват, сети се той и спря да мисли повече по въпроса, та ако ще да е посинял и от подписване чрез потопяване в мастило.

Тогава отнякъде дойде първият удар. Той не разбра откъде и как, но го прочете на екрана. Не вярваше на очите си. Известният столичен поет П. П. му написа, че е дълбоко възмутен от един негов интернетски текст, в който споменава името му в отрицателен и направо обиден контекст. Как можело да се прави на литературен критик, като нищо не разбирал от висока литература!? Че такива сульовци и пульовци от дълбоката провинция можели да изпитват само завист и столичният литературен процес им бил твърде далечен за възприятията.

П. П. почна да държи сметка на И. И., взе най-нагло да споменава майка му и да го провокира с хитроумни поетически стрели. На чувствителния И. И. само това му трябваше, някакъв си михлюзин да говори за майка му. И се почна едно зверско пререкание. Написаха се какви ли не думи. Няма да ги повтаряме от срам. Естественият им завършек беше покана за ръкопашна саморазправа в центъра на столицата, край НДК, на 13 декември, доколкото си спомняше после тази дата, понеже беше свързана с представянето на новата му книга.

На 13 декември И. И. чакаше и подскачаше от крак на крак, за да се стопли в мразовитото време. П. П. не идваше и не идваше. П. П. не дойде. И. И. реши, че оня е страхливец и си би камшика накъм шибаната си къща. Там той изтри акаунта си от фейса, но фейсът беше съхранил подходящата комбинация от нули и единици, идентифициращи неговата дейност, за вечни времена. Не по-малко. Следващия път ще му разбие зъбите на тоя, като го види, реши И. И. Ще си изкара върху него целия насъбран яд срещу фейс-боклук, хитрите чифутчета и световната неправда!