В началото на месец декември 2022 г. започна общественото обсъждане на една от най-интересните процедури, насочени към предприятия, по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). По нея се предвижда предоставяне на безвъзмездна помощ за изграждане на фотоволтаични съоръжения за собствено потребление в задължителна комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия.

Процедурата е интересна поне по две причини:

1) Тя се отличава от познатите досега процедури за енергийна ефективност.

2) Най-накрая на оперативно ниво би трябвало да бъде изведен приоритетът за декаробнизация на индустрията, в случая – чрез използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Този анализ разглежда процедурата, както в конкретика, така и в по-общия контекст на НПВУ. В него са очертани основните изисквания към кандидатите, но същите имат пряко отношение и към по-общия преглед, който показва твърде формалния подход, прилаган при изпълнението на НПВУ.

Кой може да кандидатства за ВЕИ с батерии и за каква сума?

Процедурата е отворена за максимално широк кръг от фирми в две направления:

- могат да участват на практика всички сектори от индустрията и услугите с изключение на селското стопанство и производството и разпределението на горива и енергия.

- освен малки и средни предприятия, могат да участват и част от големите предприятия, които в случая са наречени малки дружества със средна пазарна капитализация и дружества със средна пазарна капитализация (или т. нар. midcaps).

Посоченият сегмент на midcaps си пробива път в последните години и очевидно се превръща в приоритет на ниво Европейски съюз, който е намерил място в НПВУ и в настоящата процедура. Тези предприятия ще могат да кандидатстват и по част от мерките по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 – 2027, поради което категорията им заслужава отделен анализ, но в случая е важно да се отбележи, че тя включва предприятия, които излизат от определението за малко и средно предприятие (МСП) по отношение на показателя „персонал“ и съответно по процедурата е допустимо участие на дружества с до 1500 служители (при таван от 250 за средно предприятие).

При общ бюджет от 200 милиона лева, отделните дружества ще могат да кандидатстват за безвъзмездна помощ от 100 хиляди до 1 милион лева, като тази помощ най-често ще представлява 45-50% от общите разходи по проекта. Съответно, от гледна точка на финансови параметри, е възможно да се кандидатства за инвестиция на обща стойност от около 2 милиона лева.

Важно е да се отбележи, че едно от малкото ограничения касае участието на свързани предприятия, осъществяващи сходна дейност – само едно от няколко такива може да получи финансиране. На това ограничение следва да се обърне внимание, доколкото то не е изведено в условията за допустимост, а е поместено в раздел „Краен срок за кандидатстване“. Там се посочва и че за „сходна дейност“ се счита дейност, попадаща в рамките на същия тризначен цифров код (група), съгласно действащата класификация на икономическите дейности.

Технически параметри на процедурата

Процедурата насърчава използването на ВЕИ от предприятията за собствени нужди като същевременно се цели да бъде преодолян и един от основните недостатъци на ВЕИ от слънчева енергия – непостоянното производство.

Основните технически параметри и изисквания по процедурата позволяват инсталиране на фотоволтаична система за собствено потребление до 1 мегават. Това е обвързано с няколко допълнителни условия, както следва:

- инсталираната мощност не може да надвишава повече от два пъти размера на предоставената мощност от енергоразпределително дружество (кандидатите следва да представят договори с такива дружества);

- потребената енергия от фотоволтаичната система следва да не е по-малко от 260 kWh на годишна база за всеки 1 kW инсталирана мощност на енергийното съоръжение (неизпълнението на изискването ще доведе до връщане на предоставеното финансиране).

- локалните съоръжения за съхранение на енергия (батерии), следва да са с общ минимален капацитет равностоен на съхранение с продължителност от поне 4 часа за поне 25% от инсталираната мощност на фотоволтаичната система.

След изпълнение на проектите си, съответните дружества ще имат задължение в продължение на пет години да предоставят информация за произведената от тях енергия.

Проектите трябва да се реализират в собствени обекти на дружествата, а енергията да се използва за осъществяване на основната им икономическа дейност. С получаването на финансиране, дружествата поемат и следните общи задължения, свързани с инвестицията:

- да изградят нова фотоволтаична система с минимални технически параметри, разписани в процедурата (вкл. и по отношение на батериите);

- да рециклират и обезвреждат съответните компоненти от системата;

- да не преместват изградената система най-малко пет години след изпълнение на проекта;

- да изпълнят инвестицията възоснова на технически проект (на етап кандидатстване е достатъчно наличието на идеен проект) и съответно след проверка на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС);

- да застраховат фотоволтаичната система за период от пет години след изпълнението на проекта;

- да не продават произведената енергия на трети лица поне пет години след изпълнение на проекта.

Последното показва, че след изтичане на посочения петгодишен период, продажбата на произведена енергия от ВЕИ в предприятието би била принципно възможна.

На какво се дава предимство при оценката на проектите?

За да може едно дружество да прецени какви са шансовете му да получи финансиране от ключово значение е методиката, по която ще бъде оценявано.

В случая може да направим извод, че оценката на проектите, подобно и на тази по други процедури по НПВУ, до голяма степен ще се базира на автоматична калкулация на финансовите показатели на дружествата. Този подход е обективен и осигурява бързина, но остава въпросът – какъв е приоритетът на процедурата и кой следва да бъде финансиран с предимство при наличието на ограничен финансов ресурс.

С оглед на вече създалата се практика от предходни процедури – като определящи при оценката на проектните предложения са заложени коефициентите на рентабилност и на добавена стойност на дружествата за последните три финансови години и най-много точки ще получат дружества, които имат средновисоки коефициенти за посочения период. Това е подход, който вероятно може да бъде аргументиран в процедура за технологична модернизация, но изглежда странно в процедура за ВЕИ в контекста на компонента „интелигентна индустрия“.

Същевременно предприятията от сектори с високо потребление на енергия (единственият показател, относим към общия приоритет за зелен преход) ще получат символични точки, т.е. същинският фокус изглежда „пропуснат“. Още повече, че тези сектори с високо потребление към момента липсват в публикуваните документи. Едва ли официалните данни от НСИ не са налични, но дори и без тях основните енергоемки индустрии са известни и могат да бъдат посочени без усилие. Остава обаче въпросът – защо в една привидно „зелена“ процедура водещи са показатели, които в най-добрия случай имат отношение към общата конкурентоспособност на предприятието. Така ще се стигне до ситуация, при която предприятие с висок коефициент на рентабилност и с високо потребление на електрическа енергия няма да получи финансиране, тъй като няма да събере достатъчно точки при оценката.

Едва ли последното се дължи на умисъл, но се затвърждава впечатлението, че съответните институции просто се стремят да приключат по-бързо с процедурите по НПВУ и да ги отчетат като изпълнени. Съответно – за пореден път политическото разбиране за имплементирането на подобен тип стратегически документи, какъвто е НПВУ, стига до късия хоризонт - да покажем, че сме усвоили средствата, без да се интересуваме от постигане на дългосрочен ефект.

Зеленият преход и декарбонизацията на предприятията в НПВУ

Въпросът за приоритетите, свързани със зеления преход и декарбонизацията на предприятията и то най-вече производствените такива, може да се разглежда и в по-широк контекст, с оглед съдържанието на НПВУ. Приоритетът „Зелена България“ от НПВУ, като цяло, не е насочен към производствения сектор и това е лесно обяснимо. Единствената мярка там, която би могла да има отношение към посочената целева група, е процедурата за енергийно обновяване на нежилищни сгради. Тя обаче отново е с максимално широк секторен обхват – търговия, услуги, туризъм, производство.

Това ни връща към компонента „Интелигентна индустрия“ и настоящата процедура. Кратък преглед на програмата за икономическа трансформация от този компонент показва, че ако за настоящата грантова схема за ВЕИ са отделени 200 милиона лева, то по вече отминалите грантови схеми за технологична модернизация и интернет сайтове (?!) са отделени почти 300 милиона лева. В допълнение – още 180 милиона лева са предвидени за зелен преход и кръгова икономика (т.е. това все пак е маркирано като приоритет), но там безвъзмездната помощ ще бъде предоставяна посредством финансови инструменти.

Темата за грантовете и финансовите инструменти вероятно заслужава отделен анализ, но неговото място не е тук. Остава въпросът – кое е приоритет в т. нар. зелен преход? Изглежда НПВУ няма такъв по отношение на производството и услугите. Или се опитва да направи щастливи всички и да не обиди никого, както се вижда и от методиката за оценка, разгледана по-горе, а и от предвиденото в раздел „Зелена България“. И реално това, кой ще получи подкрепа, ще се определи по начин, еквивалентен на хвърляне на чоп.

Ако зеленият преход наистина е приоритет за нас, то грантовите инструменти би трябвало да се съсредоточат именно в процедури и в сектори, които пряко допринасят за него. Наличието на грантова схема за технологична модернизация с формално маркиран „дигитален компонент“ след 15 години, изобилстващи от такива процедури, буди недоумение. Както и отделянето на 180 милиона за зелени финансови инструменти при положение, че разходването и проследяването на този тип средства, които преминават през банкови посредници, се случва бавно, трудно, а е възможно и въобще да не се случи, особено в предвидения по НПВУ обем.

Разбира се, в случая е важно какъв ще бъде и окончателният вариант на настоящата процедура за ВЕИ, но практиката показва, че промените в първоначалната версия обикновено са минимални. Пълната информация за процедурата е налична на интернет страницата на Министерството на иновациите и растежа. Самата процедура вероятно ще стартира официално през м. февруари, 2023г.

Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията - Министерство на иновациите и растежа на Република България (government.bg)

---------

Мартин Петков е юрист и работи по европейски програми и проекти от 2003 г. Има опит в публичния и в частния сектор, свързан с подготовка, управление, наблюдение и оценка на програми и проекти по Структурните фондове, Норвежки финансов механизъм, Фонд за справедлив преход и други национални и европейски програми. Лектор и експерт в областта на обществените поръчки и тръжните процедури (вкл. осъществяване на предварителен и последващ контрол), оценка на проекти по схеми за безвъзмездна помощ, изготвяне на правни и сравнителни анализи.