НИМ приюти копие на самолета на кап. Димитър Списаревски (снимки)

Точно копие на самолет "Месершмит" - 109G2, на който е летял капитан Димитър Списаревски, откриха в парковото пространство на Националния исторически музей.

Копието на самолета е изработено от Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация в партньорство с музея, както и с подкрепата на Випуск 1995 г. на Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" - Долна Митрополия. Десетки родолюбиви българи, обединили усилията си в името на паметта, също са допринесли за реализирането, посочиха авторите на идеята.

Самолетът е изработен от алуминий и е пълно копие на кабината, уредите, камуфлажа на тялото и т. н.

На този модел германски изтребител са летели и другите ни пилоти, но Списаревски е от най-известните от цялата плеяда за времето си. България не разполага със самолет от армадата, тъй като всичко е отнесено от руснаците като трофеи, а останалото е нарязано на скрап.

На откриването присъстваха доц. д-р Бони Петрунова - директор на НИМ, Орлин Георгиев - авиоинженер и председател на Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация, Димитър Иванов Списаревски - племенник на пилота.

Кой е кап. Димитър Списаревски

Летецът Димитър Списаревски загива на 20 декември 1943 г. едва на 27 години, разбивайки своя „Messerschmitt Bf 109G-2“ в американски бомбардировач B-24 над Долни Пасарел, за да спаси София от опустошителен бомбен удар. Наричан от другарите си Спайч, той е млад, дързък и безстрашен – летец, чийто подвиг се превръща в символ на саможертвата за родината.

Преди да влезе във въздушните битки, през 1938 е обучаван в немските школи в Кауфбойрен (до Аугсберг), после тренира висш пилотаж в школата в Шлайнсхайм (до Мюнхен) и в престижната изтребителна школа за маневрен въздушен бой във Вернойхен (до Берлин).

В този период България е съюзник на 3-тия Германски Райх. През 1943 година българската войска се отбранява от рейдовете на операция „Приливна вълна“ (Tidal wave) на стратегическата авиация на САЩ, като нейна цел е бомбардиране на нефтените рафинерии в района на Плоещ (Румъния), а главната задача е да се нанесе смъртоносен удар, който да обезглави снабдяването на германския Вермахт с горива.

Българската авиация се вдига по тревога при всяко навлизане на вражески самолети над нейна територия от няколко летища в България: Марино поле, Божурище и Враждебна.

Орляците са с въоръжение от “Дорниер“, „Messerschmitt“, „Авиа-534 Доган“ и други самолети и модификации. Моделът, на който лети Списаревски, е "Messerschmitt Bf 109G-2"(„G“ - е азбучната серия на модификацията, тоест Gustav). На този модел летят и много други наши пилоти, защото „Messerschmitt“ е закупен за българската авиация като най-добрия самолет по това време.

Последната битка на Спайч

В последния си земен ден Спайч е на бойно дежурство на летище Божурище. Тревогата е подадена на 20 декември 1943 г., задачата е да пресрещнат атакуващите противникови бомбардировачи. Списаревски - Спайч тръгва с резервна машина малко след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

Обученият в немските школи пилот се откъсва от преследването на два американски изтребителя, които кръжат и пазят бомбардировачите. После Спайч се насочва към многобройна група от други охраняващи изтребители на потокът от огромни летящи крепости „Либърейтър“, взели курс към столицата София.

Решава да вземе на прицел едната машина и нанася таранен удар на този водещ формацията бомбардировач. Някои пилоти смятат това за безумие, други за грешка в маневрата на атаката и недостатъчно пространство, за да се завърши успешно. Спайч удря странично крепостта.

Самолетът на противника се взривява след секунди. Спасява се само опашният стрелец, който буквално е изхвърлен заедно с картечниците и товара от муниции от ударната вълна.

Оцелелият е подофицерът Робърт Ренър, който по-късно в българската болница, в която го лекуват като военнопленник, моли охранителите да уредят да се види с майката на Димитър Списаревски, за да ѝ предаде своите лични ордени и медали.

Тялото на Списаревски е намерено сред останките на самолета му до Долни Пасарел. Препогребан е в Софийските гробища в парцела на летците.

Възстановяването на една легенда

У нас няма нищо запазено от летателните апарати, с които са се сражавали пилотите ни по онова време. Всичко е нарязано на скрап или отмъкнато от победителите като трофеи. Това е заради факта, че в българската авиация трябва бързо да млязат в употреба витловите машини, като Илюшин Ил-2 (120 Ил-2 и 10 Ил-2У), Илюшин Ил-10, Туполев Ту-2. Най-близко експонираният самолет от тази серия, който може да се види, е в музей в Белград, Сърбия. 

Точно поради този факт, вдъхновението идва при един човек на име Никола Захариев, който намира свой съмишленик в лицето на Орлин Георгиев от Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация (АИББА). Следва организиране на кампания за съхранение на паметта на българския национален герой, летецът-изтребител Димитър Списаревски - Спайч.

След като голяма част от средствата за направата на репликата са събрани от дарения, Румен Чакъров се заема да изработва детайлно цялата реплика 1/1: приборно табло, лост за управление, някои интегрирани оригинални уреди, болтчета, крилата, тялото и дори нитовете по обшивката са както са на чертежите.

През септември 2025 година се рисува и точният камуфлаж на самолета, за да може репликата да бъде абсолютно копие на самолета на героя, който е 10 метра размах на крилата, 9 метра дължина и 3 метра височина.

Дълго време идеята е митарства в преписки между държавните организации и музеи. Доскоро от асоциацията АИББА са се надявали макетът да бъде приет като подарък във Военноисторическия музей в София, но от администрацията са им отговорили, че нямат никакво законово основание да приемат дарението, тоест макета да бъде експониран сред оригиналите на останалите самолети.

Авторите на проекта имат и друга идея – да се изгради паметник на Списаревски, защото в момента има само една скромна паметна плоча на героя.

Следете новините ни в GoogleNews