На гол тумбак – чифте обещани водопроводи

Владимир Каролев 15 април 2014 в 09:39 6946 12

Владимир Каролев

Камбаната бие за ВиК сектора – ако не си оправим къщичката до края на 2015 година, ще загубим най-малко 1 милиард евро по новата ОПОС 2014-2020.

Политиците се поразшетаха по тази причина, тъй като се случи крайно неприятното за тях събитие – категоричен срок, наложен от Брюксел, в рамките на техния мандат. Министърът на околната среда и водите направи голяма среща със заинтересованите страни в НДК, а няколко дни по-късно обиколи и медиите с различни интервюта. Министерството направило стратегия, половината от нея е констатация колко сме зле и кой е виновен, пред държавните чиновници има 20 месеца, но те ще се справят с многото работа и всичко ще е наред. Концесиониране на инфраструктурата и включване на частни инвеститори няма да има, защото хората не им се кефели. А цената на водата ще се качва, ама можело и да не се качи.

Основата на предстоящата реформа е да се осъществи смяна на собствеността на ВиК мрежата по план, предложен още през 2000-2001 от голяма група експерти на Световната банка. Идеята в този план е тръбите да се изкарат от сегашните общински ВиК дружества и да се направят публична държавна собственост, така че да е много по-лесно, а и възможно, да се кандидатства по европроекти. В допълнение, това е и първата стъпка към организирането на ефективни търгове за концесии и включване на частни инвеститори и в останалите области извън София. А последното, колкото и да не се харесва на някои избиратели (предимно от ромски произход) и някои политици (предимно от левия и популисткия спектър), е неизбежно, тъй като нито общините, нито държавата, разполагат с нужните свободни средства за инвестиции във водоснабдяване.

И докато посоката на реформите във ВиК сектора е вярна като цяло, политическите обяснения и реторика отново рискуват да окепазят всичко.

Първо, цялата концепция на тази реформа е да се подготви почвата за бъдещи публично-частни партньорства (ПЧП) – ние сме малка и бедна държава, с остаряла ВиК мрежа, която няма средствата да гради публична водопреносна инфраструктура с държавни и/или общински пари. Без значение дали това ни харесва или не – то е факт. Всъщност, имаме огромния късмет, че сме членове на ЕС и можем да ползваме европейски средства за този сектор, защото иначе драмата щеше да е пълна. Но и тези средства не са бездънна каца и няма да стигнат за постигане на необходимите стандарти. Но вместо да се каже истината на хората, някои политици витиевато се опитват да убедят избирателите, да се върви в тотално различна посока – няма да има ПЧП и се концесии, държавата и общините сами ще се оправят. Е как се оправиха досега? С 95% загуби на вода и режим в Добрич? И в още десетки населени места.

Второ, поставят се нереално високи цели или се помпа текущото изпълнение на медийни стероиди. Големите планове за края на 2015 галят ухото, но реално сме до под кривата круша – трябва да са готови 70 пречиствателни станции, готови са само 10; трябва да бъдат изградени 2000 км канализация, налице са около 150 км; планирана е рехабилитация на 1367 км ВиК мрежа, стигнали сме със зор до около 125 км. С две думи – на гол тумбак – чифте обещани водопроводи.

Трето, от хората се крие истината за предимствата от включването на частни инвеститори в останалите области извън София, както и се замазват заложените бомби и причините за постоянното увеличаване на цените. Много политици и кметове изпитват любов към държавното и общинско стопанисване на ВиК мрежите, тъй като правят мегаломански и несъразмерни проекти, които предоставят огромни възможности за кражби и отклоняване на средства към лични и партийни каси. Примерно, в някои планински и полупланински райони се строят или се планират за строеж пречиствателни станции за милиони левове и с капацитет за 50-хилядни градове, които по план ще обслужват селца от по няколкостотин души, но на практика не правят и това, защото някой не е предвидил, че тръбите на мрежата и капацитетът на пречиствателната станция няма да съвпаднат. Аналогично, не един и два са случаите за подмяна на ВиК мрежи с ненужно скъпи тръби в малки градове в Югозападна и Северна България, само и само да се разписват огромни проекти и да се „гушнат пари“. Тези несъразмерни инвестиции след това ще се калкулират в цената на водата и ще се товари местният потребител. Само че това може би ще стане през следващия мандат, от който сегашният кмет може и да не се интересува. Разбира се, частният концесионер не би имал такъв стимул и не би правил такива безумия (а и не ги прави, видно от „Софийска вода”), но това удобно се крие от обществеността. Та отново - на гол тумбак – чифте гигантски и неефективни пречиствателни станции… докато стомашните разстройства по морето през лятото продължават.

Афишираната национална стратегия за водоснабдителния сектор е далеч от истинското разбиране за понятието „стратегия”, тъй като тя не дава стратегическата визия на осъществяваните реформи съобразно най-добрите международни практики и в условията на недостиг на национални ресурси за решаване на проблемите в сектора. За наша радост, политиците са притиснати до стената, както от ЕС, така и от изтънелите вече джобове на задлъжнели общини, така че ще им е трудно да съсипят и тази реформа. За наше нещастие обаче можем да сме сигурни, че ще се опитат, тъй като баницата в държавно-общинското стопанисване на ВиК мрежи не е постна, стимулите да назначаваш свои хора в управлението на ВиК дружествата, както и да даваш ремонтите на близки фирми са огромни. И не очаквам политиците, които контролират този бизнес по тези ширини да го изпуснат без бой и опит да излъжат избирателите отново, колко е хубаво всичко да е държавно (пък макар и да нямаш или да имаш лоша вода).

Крайно време е избирателите да прогледнат и да разберат, че обещаваната им от някои политици евтина вода, на практика ще им излезе много скъпа. Ако въобще в някои население места я получат и в следващата петилетка.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Тодор Живков - герой в италиански филм за Берлингуер