Музиканти

Няколко дни се удържам със сетни сили, но повече не мога.

Няма как да подмина съобщението, че европейската културна столица Пловдив иска да въвежда забрани върху уличните музиканти. А именно: ако имаш завършено музикално образование – заповядай в идеалния център; ако само си участвал във фестивали и прегледи – твоето място е в по-малко идеалния център. Ако нямаш ни тапия, ни фестивални лаври – дрънкай си на китарата в квартал Тракия.

Не мога да се сдържа, защото в главата ми нахлуват имената на музиканти, променили света, които биха имали проблеми с властта под тепетата.

Елвис Пресли има тапия само за шофьор на камион и няма фестивални участия. Той днес би пял Jailhouse Rock някъде около гарата. Мъди Уотърс най-вероятно би забивал Mannish Boy около сточна гара, тъй като няма тапия дори за камионджия. Преди да грабне китарата е брал памук из плантациите на Юга. На Чък Бери щеше да му се наложи да измисля рокендрола някъде около стадиона.

Бийтълс също не биха се класирали. Нито имат музикални тапии, нито пък – участия във фестивали. Причината е проста: те спират концертна дейност през 1966 година, а фестивалите започват през 1967-ма. Ролинг стоунс, от друга страна, биха били допуснати до широкия център. Имат участия на фестивали.

Заради фестивални участия, недалеч от „камъните” биха застанали Ерик Клептън и Дейвид Боуи. Имат фестивални участия, но нямат музикални тапии. Нищо, че и двамата водят класове в най-престижното музикално училище в света, Berklee College of Music в Бостън. Мадона, Стинг и Фреди Мъркюри също не биха могли да застанат пред централната поща, за Тримонциум да не говорим.

Кой, тогава, би могъл да се класира да свири в идеалния център на Пловдив?

Кичка Бодурова би могла, например, защото е завършила Естрадния факултет. И докато Ролинг стоунс забиват Jumping Jack Flash на автогарата, Кичка би радвала майните и техните гости, застанала до фонтана пред общината, с легендарни парчета като Чик-чирик, например.

Нямам нищо против Кичка, нито против останалите български вокални диви с тапии от Естрадния. Но не те промениха света със своята музика. Това направиха Елвис и Чък, Ерик и Дейвид, Бийтълс и Ролинг стоунс и останалите горепосочени без-тапийни музиканти. Които, ако искат да свирят из пловдивските улици, няма да могат да правят това пред общината.

Само в света на централно-планираната икономика човек е онова, за което има тапия. С документ за камионджия – камионджийстваш. С тапия за даскал (каквато има Стинг) – даскалуваш. И ти е забранено да правиш някакво нещо, за което тапия нямаш. Защото тапията прави човека. Както е казал великият руски сатирик Лебедев-Кумач: „Без тапия си насекомо / А с тапия си човек”.

Музиката обаче, отбелязал е още Аристотел, идва директно Отгоре – от Вселената и нейния Създател. Тя няма нужда от документи. Нахлува в теб, както си береш памука в някоя плантация в дълбокия Юг – и ти грабваш китарата. Ако музиката не те избере, точно теб – каквито и тапии да имаш, точно от теб музикант няма как да стане.

Колко парчета, които могат да бъдат изтананикани от един милиард жители на планетата, е написала Кичка Бодурова? А колко – Чък Бери, чиято единствена квалификация е автомонтьор? А, освен това, Бери три пъти е бил в затвора.

Сетили ли са се пловдивските власти да искат от уличните си музиканти и свидетелство за съдимост? Ако поискат такова, от кандидатите за улични музиканти под тепетата незабавно отпада не само Чък Бери, но и Джери Лий Луис, Кийт Ричардс, Джим Морисън, Франк Запа, Мик Джагър, Ози Озборн, Леми... Няма смисъл да продължавам, нали?

„Ама така е в чужбина...” – казват управителите на майните. Демек, правим внос по „второ направление”. Нека се разберем: че някъде по света има някакви идиоти, това значи ли всичките им идиотизми да вкарваме тук?

От години нашите управници скенират световните практики и, където забележат някаква, която да забрани нещо – веднага я вкарват у нас. И тук постепенно става бунище от забрани, копирани отнякъде. Защото другото – свободите, някак не биват прекопирвани със същия ентусиазъм.

Защо, например, пловдивчани не вкарат друга една практика, внос от Америка – като примера на Джеси Вентура, който като губернатор на щата Минесота беше задължил всички заведения един ден в седмицата да пускат само парчета на Ролинг стоунс?

Всъщност, този филм, който се излъчва днес в Пловдив, аз вече съм го гледал. Бях на 20, когато един комунистически чичко с гордост ми обясни разликата между хаоса „на Запад” и реда при социализма у нас:

-Там всеки прави каквото си иска, а тук можеш да излезеш на концерт или да запишеш песни само, ако сме ти дали тапия...

Аз:

-Добре, де, Бийтълс нямат тапии. С тях какво щяхте да направите?

-Първо щяхме да ги накараме да завършат Естрадния факултет, а после щяхме да ги назначим за Бийтълс...

Обществото, изградено върху принципа „ние ще ти кажем, кой си и какво можеш да правиш” загина, както се очакваше – в опашки за хляб, тъмнина и студ. А там, където не ти искат тапия, за да те назначат за Бийтълс, тия приключения си ги спестиха.

Защо, по дяволите, културната столица на Европа иска да ни върне 35 години назад? И ще искам ли аз да ходя на гости (за да им видя културата, де) на хора, които от самото начало подхващат работата със забрани? Както са го подкарали, докато влезат в ролята на културна столица, вече ще са забранили дългите коси и брадите на гостите-мъже, както и късите поли и бритоните – на гостенките на града.

Май трябва да избързам с гостуването в града, в който съм роден. За да не ме посрещнат, ако много започна да отлагам, с милиционерски патрул, който да ме отведе под строй в най-близката бръснарница...

Още по темата

25/03/2015

Общество

Уличните музиканти в Пловдив ще свирят в центъра, само ако имат диплома

Следете новините ни в GoogleNews