Мандатът Плевнелиев

Завършва един мандат, който промени президентската институция. Президентът Росен Плевнелиев реализира своя мандат в условията на дълбоки промени и стремително разгръщащи се кризи. Двадесет и пет години след приемането на Конституцията за първи път правомощията на президентската институция по отношение на управлението на кризи бяха изпълнени с конкретно съдържание. Президентът бе призван и успя да реализира почти всички възможности, които му предоставя основният закон, за да гарантира институционалната стабилност.

Мандатът не е само период от време, а набор от задачи, които трябва да бъдат свършени в рамките на тези пет години. През 2011 година българските избиратели не излъчиха ясно послание за своите очаквания към президентската институция. Не го направиха и през 2016 година. Очевидно, все още не можем да формулираме свое гражданско задание, не можем да постигнем съгласие относно онова, което трябва да възложим на президента. Докато това е така, ще продължаваме да избираме някакви хора, защото ни харесват или защото са подкрепени от някакви политически субекти, без да знаем какво искаме от тях и как да определим постигнатото в края на техния мандат.

Мандатът Плевнелиев се формира под натиска на ускоряващата се политическа промяна. Той сам трябваше да познае своята мисия и да заеме своята позиция в условията на дълбоко противопоставяне и загуба на политическа перспектива. В известен смисъл, той сам трябваше да формулира своя мандат и го направи.

Кризите, белязали този период от време и институционалното им управление, съставляват само част от мандата Плевнелиев. Фактите са безспорни дори в мъгливата реалност на пост-истината. Това е първият български президент, който назначи две успешни служебни правителства в рамките на своя мандат, но и отказа да назначи трето, за да защити институционалния смисъл на тази специфична форма на изпълнителна власт. Без съмнение това е първият държавен глава, който се ползва с толкова широка международна подкрепа и който ефективно участва в процеса на формиране на политически позиции в европейски и международен план. Това е и първият президент, който успя да запази нормални отношения с политическата партия, която го издигна. Той успя да запази дистанция спрямо партийния живот и това му даде шанс да бъде граждански, а не партиен президент.

Но, отвъд тези факти, мандатът Плевнелиев има и други, много съществени измерения. В началото на управлението си той публикува предизборните си обещания и приоритетите, които си поставяше за цел да следва. Те бяха не само реализирани, но и доразвити. Ако не трябваше да реализира тези приоритети в условията на толкова много кръстосващи се кризи, може би мандатът на президента не би бил толкова съществен за развитието на българската държавност. Но именно под натиска на тези кризи и техните последици изпълнението на обещанията и следването на формулираните принципи изгради цялостния образ на този мандат.

Усилията за запазване на институционалната стабилност придадоха допълнително значение на всички останали елементи на неговата предизборна програма. В края на този мандат съчетанието между ангажименти и приоритети придоби образа на цялостна програма за институционално управление и развитие. Тази програма изпълни със смисъл ценностно интегрираната му позиция. В условията на все по-очевидно „втечняване” (в памет на Зигмунд Бауман има нужда да се върнем към това негово определение) на съвестта, на институциите и на политическите граници Плевнелиев остана последователен в своите разбирания и отстоявани тези, независимо от цената, която му се наложи да плати за всичко това.

Президентът трябваше да взима решения в условия, които не са били никога предмет на конституционна или законова регламентация. Никой преди него не е бивал изправен пред необходимостта да отстоява институционалната стабилност на България в условията на яростната политическа криза от 2013 година и последвалата политическа конфронтация. Той можеше да се отклони от мисията си и да остане при писаните правила. Можеше да се откаже от това да заеме позиция и никой не би го упрекнал, тъй като и никой не е очаквал, че президентът може да структурира пространства за политически диалог без да има собствен партиен залог в това. Можеше да отстъпи пред невъобразимата медийна кампания срещу него, но не го направи.

След Иван Костов няма друг български политик или държавник, който да е бил обект на подобна пропагандна война, продължила толкова дълго. Тя костваше на враговете му огромни ресурси, но не успя да постигне целите си. Когато срещу един политик се води подобна война в разстояние на повече от три години, практически с неизменен интензитет, това означава, че той е успял да застраши твърде големи и агресивни корпоративни и политически интереси. Съвсем друг въпрос е какво е качеството на демократичната публичност в една страна, в която някой може да си позволи да води подобна война, компрометирайки самата президентска институция.

Значението на този мандат за развитието на съвременната българска държавност не може да бъде сведен до приоритетите на пропагандната война. Никога няма да бъде вярно твърдението, че този мандат ще бъде подчинен на представата за това, че Плевнелиев бил „разделил нацията”, че бил „ястреб - русофоб” или че е бил „послушен изпълнител на волята на враговете на Русия”. Това е само част от пропагандната война, която се води срещу България и в която заради принципната си позиция бе въвлечен президентът. Войната ще продължи и след края на този мандат просто защото се води срещу страната ни, а не само срещу отделен човек. За съжаление Плевнелиев беше един от малцината, които бяха разпознати като персонални противници на усилията за превръщането на България в част от пространството за реализация на Доктрината Путин.

Приносът на президента Плевнелиев за развитието на България е много по-съществен елемент от оценката на неговия мандат. За първи път президентската институция зае мястото си на пространство за структуриране на стратегически дебат за развитието на страната. Формулираните стратегически приоритети в сферата на енергетиката и икономическото развитие; в сферата на високите технологии, регионалното развитие, образованието и науката, както и системните усилия за изграждане на авторитета на президентската институция са определящите приоритети на този мандат. Тяхната реализация в контекста на системни кризи и остро противопоставяне им придаде допълнителна сила и значимост.

Президентът не лансира свое предложение за промяна в Конституцията. Това е единственото правомощие на държавния глава, от което Плевнелиев не се възползва. Той предпочете да се фокусира върху останалите възможности за формиране на пространство за диалог и публични консултации. В този мандат бе реализиран цялостен модел на лидерство при управление на институционални кризи. Този модел трябва да се превърне в част от институционалния капацитет на президентската институция. За първи път, без да напуска границите на правомощията си, един президент успява да разшири обхвата и да повиши ефикасността на тяхното изпълнение. Част от причините за успеха на този модел е и в това, че той не се формира в отговор на пропагандната война, а остана подчинен на усилията за институционално развитие. Именно затова бяхме свидетели на парадоксална предизборна кампания, в която никой не се осмели да направи цялостна оценка на изтичащия президентски мандат.

След като не успяха да блокират усилията на президента, неговите противници ще се опитат да направят единственото, което може да прикрие поражението им. Целта е да бъде омаловажено значението на мандата Плевнелиев, за да не бъде признато поражението в пропагандната война срещу него. Това е добър резултат, защото показва, че независимо от инвестираните средства и безпрецедентната агресия, принципите и ценностите, които отстоява президентът Плевнелиев продължават да се ползват с обществена подкрепа.

Десет години след присъединяването на България към Европейския съюз, в края на този мандат, можем да кажем, че България имаше своя първи европейски президент. Този мандат промени президентската институция и всеки следващ президент ще бъде длъжен да определи позицията си спрямо него.

Независимо дали му харесва или не.

Още по темата

29/12/2016

Нашите автори

Политическата 2017 година

01/08/2016

Политика

Гълъбов: Ако Борисов се кандидатира за президент, влизаме в спирала на политическа несигурност

10/06/2016

Политика

Антоний Гълъбов: Плевнелиев промени президентската администрация

09/05/2016

Политика

Антоний Гълъбов: БСП рискува да остане трета политическа сила

Следете новините ни в GoogleNews