Кроежът на шапки, или как да отстреляме Кубрат

На мен ми се е случвало и затова знам.

Все едно всички зли сили и лоши късмети на света да се съюзят и да направят всичко възможно да те съсипят. Все едно Демиургът (тоя, който е направил материалния свят според гностиците) ти има зъб и прави всичко възможно да те види паднал на земята. Все едно да ти откраднат колата докато ядеш кифла, а в кифлата да се окаже че има камък от ремонтите на центъра и да ти счупи преден зъб. Нещо такова.

Та така и с Кубрат, милия.

Никога не съм бил страшен фен на Кубрат Пулев – някак винаги когато видя лицето на тоя прочут боксьор, иззад рамото ми започва да шепти старият мизантроп Ломброзо. Със сигурност се сещате – нещо там за Homo delicvens. Това невисоко чело и характерни челюсти, тези... хайде да не продължавам, такава една расистка физиогномика винаги си лежи у нас, но е пошла – аз се пазя от такива съждения; усетя ли се, че съдя за един човек по външността му – засрамвам се. За съжаление – пак продължавам. Единственото ми оправдание е, че вероятно всички така правят – съдят си най-безотговорно за хората по външността им; но малцина го осъзнават. 

Както и да е – Кубрат е славно момче. Но сега, дявол да го вземе, все едно целият щаб на дяволите се е наговорил да се събере и да му скрои шапка.

Внимателно изгледах мача му с румънеца Богдан Дину. Не разбирам достатъчно от бокс, та да давам експертни оценки, но ми се стори, че Кубрат Пулев се боксира съвсем нормално. Тоест – уверено и без излишни емоции. Получи тежка аркада още към началото, но я преглътна и продължи смело. В първите рундове никой от боксьорите не надделяваше. Дори може да се каже, че румънецът някак правеше по-добро впечатление. Може би беше по-енергичен, но не и по-ефективен. След аркадата имаше (всички тези описания са мои съвсем субективни впечатления) един кратък момент, в който Кубрат беше (като че ли) разярен, но това скоро отмина. 

След това българинът направи нокдаун на румънеца със серия от удари, които, дори за лаик като мене, бяха нечисти. Румънецът поседна до въжетата. Но след това се изправи и мачът продължи. Така рунд след рунд българинът – не особено атрактивно и не особено чисто (според мен), си проправяше пътя към победата.

Накрая румънецът падна – някак леко, по-скоро от слабост, отколкото заради някакъв страховит, съкрушителен удар; вероятно и такъв е имало, но аз наистина не разбирам и затова не успявам да регистрирам всички удари при тая бързина (а и все пак гледах мача на монитор, не на голям екран). Кубрат получи победата, вдигна ръце, отиде да целуне мис Суши и да си навлече гнева на цялата тая фалшиво-пуританска и йезуитски политически коректна Америка.

Сега, на 14 май, Атлетическата комисия на щата Калифорния ще реши съдбата на Кубрат. Но не само по повод този критичен мач, резултатът от който промоутърите на румънеца искат да оспорят, но и случая с мис Суши.

Като ще се разправяме с тебе – ще се разправяме накуп! Тия думи чувам, изречени от щаба на дяволите на лошия късмет, те прозвучават в главата ми като се замисля за горкия нападнат боксьор.

Ами случва се! – ще си кажат мнозина. А други ще допълнят: То злото не идва само!

Но дали румънецът (по право не той, а хитреците около него) би и помислил да оспорва резултатите от тоя печално прочул се мач, ако не беше се случило това „нещо” с целуването на мис Суши?

Няма случайни неща, мили хора, няма и дяволи, няма и лош късмет. Така си мисля аз.

Когато видите някъде някой натакован (с най-голямо политически коректно извинение!), да знаете, че някой го е натаковал! И не го е натаковал ей така – без да иска – а го е натаковал съвсем целенасочено; това не означава, че напълно е осъзнавал какво прави; всички ние – нетрайни и ненадеждни хора – правим всичко полуосъзнато. И когато вредим на някого – обикновено правим всичко възможно да си въобразим, че му вредим за добро. Даже – за негово добро.

Или поне – за да възтържествува правдата!

Та така и румънският боксьор (и цялата негова промоутърска свита) – вероятно са си казали най-благородно: Абе я както са го приклещили сега този ми ти Кубрат, както са го притиснали отвсякъде с тая жалба за сексуален тормоз и с това разследване – я и ние да вземем, че да му...

Хоп, тук сгреших! Никой не си мисли такива неща, защото всеки – и най-големият мръсник на земята – държи да се чувства като добър и справедлив човек. Всеки – върти-суче – но гледа да си има някакво благородно оправдание за всички свои мерзости, които предприема срещу някого. И всеки вредител всъщност – може да се каже – е воден от добри намерения!

Та вероятно румънците са си казали: Ето! Кубрат Пулев е един рушител на морала и ние не бива да оставяме една несправедливост, една от многото, в които е замесен, да остане без възмездие!

Хората, мили хора, много обичат да си намират изкупителни жертви. И да ги наричат Дявол или Сатана или Бог знае как. Примерно – Кубрат Пулев. Взимат черна боя и боядисват, а освен че боядисват – си и вярват – че това, което е станало черно от тяхното боядисване – си е било черно по принцип!

Кубрат става все по-черен. Четките-баданарки по него играят. Атлетическата комисия вече ще се занимава не с бял българин, а с цър арапин. Как няма да е пристрастна, след като има толкова антипатия, витаеща около него? С нож да я режеш!

И вероятно комисията ще го нарита, милия Кубрат. Защото най-приятно е да хулиш охуления, а също така – и да риташ наритания. Получава се една такава – солидарност между ритащите и хулещите. Румънци, атлетически комисии и Джени Сушита се прегръщат и понасят във весел танец над прегазения Кубрат.

Някой ще рече: И какво постигаш с тая диатриба, какво казваш? Че хората са лоши и нападат тоя, който е лесен за нападане? Че това всеки го знае! Видят ли, че някой е в неизгодна позиция, видят ли, че някой е подгънал крак – хвърлят се. И след половин час неприятно джавкане, щракане на челюсти и джвакане на кръв и жили – остава само скелета. Това е истината за Човешката Природа!

Така ще рече някой.

Но аз ще му отговоря: Пишещия е длъжен цял живот да напомня на хората че са животни дълбоко в себе си. Че носят зверското и грозното. Но че са напълно способни да озаптяват всичко това. И именно това е човешкото.

Ти пък – ще кажат – сега какви патоси изведе от някакъв си боксьор и някаква си суши-кифла!

Но аз ще отговоря: Не става въпрос за боксьор, не става въпрос за суши и не става въпрос за кифли! Не става въпрос за нищо друго, а само за това, че трябва винаги да сме много внимателни!

Да внимаваме много - да не се превръщаме в освирепели кучета, джавкащи в бясна глутница, жадна за кръв. Която - види ли някой до преди ден много силен, но сега слаб – да налита, за да пие кръв.

Само това се опитвам да напомня аз.

Следете новините ни в GoogleNews