Днес пак гледах видеото.

Вчера и аз бях категорична, че това е подигравка - с този пост, с българската култура, с публичността, с това правителство и опитите му да върне нормалността. Днес, след като прочетох толкова много зли коментари... мисля различно.

А бре, ние нормални ли сме? Повечето години от съзнателния ни живот минаха сред крадене, убийства, заплахи, неловки ситуации на международно ниво, очевидни лъжи... То не бяха псуване, завладяване на медии, пияни министри, арогантност и шикалкавене, неадекватни хора, които се кандидатират за президенти, за кметове и какво ли не... То не бяха послушни и паркетни журналисти, угодничене и питки със сол и чубрица, рязане на ленти и безобразничене... а България - опоскана, изоставена, напълно срината, ограбена, съсипана и мръсна – невидима през прозорците на скъпите им автомобили - неусетно стана най-бедната, най-болната, най-несвободната, най-нещастната и най-тъжната, най-корумпираната страна в Европа...

И никой не мъцна.

Хайде моля ви се! Когато нас ни обезглавяваха и заглушаваха, нас – онези останали бели врани в медиите, които се опитвахме да спазваме що годе приличен професионален стандарт - всички викаха: "Шшшт. Това е личната ти история!".

А сега? Ами може би ТОВА е личната история на, както каза новият директор на Народния театър в bTV, един човек, който се е почувствал изоставен? А нима ние всички - хората на изкуството, поетите, интелектуалците, актьорите, танцьорите, музикантите – не сме изоставени от политиците, откакто сме демократична и свободна страна? Та нас коя власт не ни заби в последна глуха, кой политик не се изгаври с нашето възпитание, липса на прагматизъм, свян, идеализъм и морал?!

Не защитавам публичните изцепки, още по-малко тази – светът е на прага на трета световна война, цели държави мигрират, няма никаква яснота изобщо как ще протече животът ни оттук насетне… И да - пак ще цитирам Васил Василев - никой не може да те изложи така, както ти сам можеш да се изложиш… Но това не може да бъде повод за толкова яростен публичен линч.

Ние през последните години свикнахме на показни убийства, мутренски войни, огромни корупционни скандали, режим на медиите, крадене от особено голям порядък, закриване на театри, на симфонични оркестри, спиране на културни предавания, цялостно деградиране на обществения и публичния свят, свеждане на българския живот до ембрионално ниво! Ние свикнахме, че отглеждаме емигранти!

А сега за първи път именно тази коалиция иска да вдигне парите за култура… Почти двойно. Няма да убиваме повече актьори и музиканти! Ще се опитаме да развиваме, да подкрепяме, да пазим и да обичаме изкуствата, образованието, културата, цивилизацията…

Е, разбира се, че може да се сложи на тази позиция човек с повече опит, с по-голяма биография... За жалост в този случай той би бил зависим от някакви „кръгове“ и половината съсловие жестоко би го мразело. Разбира се, че, също така, веднъж като станеш представител на Държавата, губиш свободата си. А и ти не си Тръмп, който е лично избран от американския народ и каквито и глупости да направи - американският народ ще му ги търпи. Ти си назначен от някого, та общо взето на него правиш лоша услуга, като своеволничиш... А и Тръмп си плати изцепките - медиите го съсипаха.

Гледах вчера видеото на Филип Аврамов и много се смях. Критиките са важни, правилно е да бъде критикувано такова поведение, имат почва, уместни са. Но Филип го прави с финеса и чувството за хумор, с които се слави изкуството – то не коли, не заплашва, не беси, не убива, не затрива, не затваря в концлагери – само изкуството, само то може да каже нещо по този начин – като те накара да се усмихнеш, да се повдигнеш на пръсти.

Но аз бих призовала - айде пък малко по-спокойно! Никой не е убил, не е взел подкуп в особено голям размер, не е затворил театър или симфоничен оркестър, не е отишъл пиян на интервю, не е поругал цели съсловия, не е злосторничил, не е клеветил, не е лъгал... А сме виждали какво ли не.

Да, съгласна - човек на тази позиция не може да има личен фейсбук - той вече няма приятели, няма живот. Той Е държавата, той не е себе си. Но да го унищожим, да го обесим, да го затворим в затвора, да го линчуваме публично ли? Че се усмихва в нелепо видео???

Спомнете си до вчера какви безобразия ставаха и никой не им обръщаше внимание. Публично ставаха! Още по-лошо - затваряхме си очите за тях. Защо? Аз лично си платих прескъпо критиките към културните политики на предишните и свободните мисли и гости.

А всички онези, които сега така сърцато скачат да унищожат един човек - те къде бяха? През всичките тези дълги и мъчителни години, в които мина най-хубавата част от живота ни, та и ние започнахме да мислим как и къде да емигрираме - от отчаяние! Че тук няма нужда от можещи, талантливи, честни и знаещи хора, а само от зависими и послушни?!

Страх.

Ето това се стелеше над България. Сега се диша свободно. Един е по-подходящ, друг не толкова. Да, неопитни са. Но имат, поне засега, честни намерения. И никой не може да обвини това момче, че е крало, че е съсипвало, че иска да унищожи, че е безчинствало на държавната трапеза, че е влязло в корупционни схеми, че е убило не един и не два таланта, че е доносничело и лъгало, че е унищожавало хора, защото не мислят като него, че е прогонило от България цвета на нацията, че е променило изцяло езика, начина на говорене, вкуса на народа, че е промило мозъците, че е заело неподходяща и опасна позиция по какъвто и да било международен въпрос! Моля се този нелеп инцидент да бъде адресиран подходящо от правителството. И стига публични клади!

Ще помоля колегите от OffNews да забранят коментарите под този ми пост. И ще ви кажа защо - хич не мога омразата да я понасям, нямам търпимост повече. Вероятно и с него е така. Само допускам. И не искам моят текст да става повод за още от нея. Тя ще ни затрие. Омразата.

Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката. Вярвам, че всички, от които зависи бъдещето на българската култура си дават сметка, че публичното харакири на младия и неопитен министър означава само едно – да преосмислят отношението си към нея. Защото тя… е най-съществената инвестиция, която биха могли да направят. Защото след сто години никой няма да си спомня нито Атанас Атанасов, нито който и да било от което и да било правителство… но всички ще помнят Владимир Димитров-Майстора, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Георги Марков, Рангел Вълчанов, Тодор Колев, Невена Коканова, Милчо Левиев и Панчо Владигеров, нали? Само казвам…