Когато утайката вземе връх

На 11.01., когато българското председателство бе тържествено открито, кореспондентът на първи канал на немската държавна телевизия ARD Тил Рюгер съобщава за събитието в праймтайма с кратък репортаж за България. Заглавието е: „Българско европредседателство/Най-бедната страна го поема - с надежда“ Ето как е анонсирана дописката на интернет страницата на ARD:

„България, най-бедната страна членка на ЕС поема председателството на съюза. Ежедневието в тази държава се доминира от корупция и мафиотски структури. Много българи се надяват, че председателството най-сетне ще им донесе европейски стандарти.“ 

Самият репортаж разказва историята на Ралица Енева, майка от София, чийто осемгодишен син Росен има тежко вродено заболяване и е в инвалидна количка. Тя разказва пред кореспондента, че лечението на сина й в България е възможно само с нерегламентирани плащания, по нашему подкупи.

Тил Рюгер обобщава, че всяка сфера от живота в страната ни е в плен на корупционните практики. Разяснява, че в индекса за възприятие на корупцията на Трансперънси Интернешънъл за 2016 г. Германия е на 10-то, а България наравно с Тунис и Кувейт на 75-то място.

Само да вмъкна, че Румъния, на която до скоро гледахме със снизхождение, е на 57 позиция… Репортажът завършва с новината за убийството на близкия до властта бизнесмен Петър Христов. Реномираното немскоезично издание „Die Zeit“ коментира на 28.12.2017 г. в репортаж от София предстоящото ни европредседателство със заглавие „Корумпирана страна, с която ЕС иначе лесно се справя“.

Анонсът на статията гласи: „С дупките по пътищата може и да се справят, но не и с корупцията: резултатите от членството на България в ЕС са противоречиви. За първи път най-бедната страна в ЕС поема президентството.“

Какво повече да се добави за международното реноме на страната ни…? Ако поне в посолствата и консулските служби имахме грамотни хора, които посредством контакти с тамошните медии и подходящи PR-кампании биха могли да поизгладят представата на чужденците за нас…

Защо бе, братя и сестри, българи и българки, най-старата държава в Европа като че ли си е направила трайна резервация за последното място в класацията на европейските нации? Народопсихологията ли ни е недъгава, исторически шанс ли недостига? Неумение за съпричастност към общо дело или хронична липса на далновидност? Целият този тарикатлък, който по невнимание някак си въздигнахме в мерило за житейския си успех, май вече ни вижда сметката! В периода на прехода населението на България намаля с около една четвърт. Интелект, духовност, нравственост, душевност, семейство, здравословно състояние и така нататък та чак до физическото оцеляване стават едно по едно жертва на всеобщия тарикатлък.

И какво като си тарикат първи разряд и си скатал няколко десетки милиона, ако все повече лумпени, обезнадеждени и морално деградирали люде се роят около или чрез теб? Ако нивото на образованост толкова клюмне, че всичко, което ти предлага държавата е най-ниско качество или обикновена лъжа и измама? Какво като имаш Ферари в гаража, но няма пътища в държавата, по които да го караш? Какво като красивата девойка, заслепена от финансовия ти статус все още е с теб - …и дори силиконово се „облагородява“ -, но тайно те мрази, възприемайки те като тарикатеещия чичко-паричко? Кое, ако не на моя, твоя, неговия, нейния, нашия тарикатлък се дължи всичко това? В ценностно отношение като че ли вече наближаваме ЗОНАТА НА СЕБЕРАЗРУШЕНИЕ.

Историята на прехода ми напомня на вкиснат компот обърнат на обратно. Още при тоталитаризма парченца утайка изплуваха нависоко. На 10.11.1989 г. разгромихме тоталитарното управление, обърнахме буркана наопаки. Наивно и мечтателно новата свобода позволи утайката да вземе връх. Дори когато жаждата ни за самоопределение счупи буркана на парчета, дънната мътилка си остана отгоре ни.

Вместо всячески да отърсваме утайката от себе си, много от нас се приспособиха. Предписаха си утаечна стратегия за оцеляване. Последствията проклинаме ежедневно. Е, тогава предприеми нещо! Заеми позиция и в личния живот, и в обществените си изяви срещу писаните и неписани правила на утайката. Нали напоследък все по-често си припомняме колко прекрасно място за живот може да бъде природно красивата ни родина?

Отгоре надолу, от управлението към гражданите, промяна на системата e малко вероятна. Отдолу нагоре, с протестен натиск при всеки повод и масово включване с помощта на широка медийна огласа, може и да успеем. Всъщност нямаме друг избор.

Европредседателството е исторически шанс. Цяла Европа нази гледа. Страх и суета увеличават сговорчивостта на властта. Може и да е прав кореспондентът на ARD, че сме в ключов момент за отвоюване на европейски стандарти. Предполагам , че и премиерът Борисов - вече трети мандат начело на държавата - предпочита да остане в историята не като уредник на най-бедната и корумпирана страна в Европа, а като държавник, преборил двете големи злини…

Следете новините ни в GoogleNews