Имаше едно време една мисъл. Тя беше следната – „Капитализмът е лош. При него има експлоатация от човек над човека. А социализмът е добър, защото при него е обратното“...

Още когато бях малък, четях това обяснение и в него намирах мъдрост и душевно упование.
А днес гледам, че наоколо всички се чудят какво точно се случва в политически, геополитически, социален, финансов, екологичен и културен аспект.

И им се чудя на акъла.

Само не мога да разбера кое не ви е ясно, скъпи мои приятели.

Ето ви много простичко обяснение на ситуацията в последните години у нас.

С началото на промените у нас ние възроптахме срещу тоталитаризма. И тръгнахме да сменяме режима, но на първите избори, които имахме възможност да упражним редовно, си избрахме пак наследниците на тоталитаризма.

После тръгнахме към Европа. Обаче тръгнахме към нея, минавайки през... Владивосток, както беше казал един премиер с френско име – Жан.

Сигурно не помните, но пътят ни към Европа мина през фалит, опашки за хляб, купони и режим на тока.

Кое не е ясно дотук?

После на власт дойдоха прозападни политици. И таман ни паднаха визите, айде, потеглихме в друга посока. Върна се бившият цар и направи коалиция с кого? С онези, които някога го изгониха от България и му взеха всичко.

Кое не ви е ясно тук?

После дойде друго време.

Дойде Бойко, за да ни спаси от комунистите. За да ни спаси от комунистите, той направи партия от бивши комунисти, а след него напираха пък настоящите комунисти, които в един момент успяха да го катурнат.

Тогава обаче започнаха протести.

И на протестите всички викаха  "Долу комунистите". Ама кои комунисти трябваше да паднат, не стана ясно, защото едните паднаха наистина. Но се върнаха другите.

И ние първо викахме – да дойде Бойко да ни спаси от комунистите.

А после, няколко години след това, викахме да дойдат комунистите да ни спасят от Бойко.

Та кое не е ясно...

Старата десница имаше някога огромен, могъщ враг в лицето на червените. Да кажеш нещо добро за червен в средите на сините беше равносилно да идеш в трибуната на „София Запад“ и да облечеш фланелка на ЦСКА.

Само че след известно време сините и червените се съюзиха в името на... а бе едните в името на това да се борят с комунистите, а другите в името на това да върнат комунистите.

Кое не е ясно дотук?

И дойде днешният ден.

На власт е коалиция от четири партии, от които едната празнува на 9 септември и 7 ноември, а другата някога прокара закон за незаконните комунистически символи.

Кое не е ясно?

Днес едните викат – „Долу Путин“, а другите викат „Да здраствует дядя Вова“, но въпреки това са заедно във властта.

Кое ги обединява?

Обединява ги фактът, че при капитализма има експлоатация от човек над човека. А при социализма е обратното.

И горе-долу с това приключвам.

Има два варианта за изход от днешната ситуация.

Единият е да паднат комунистите, за да дойдат комунистите.

А другият е да не паднат комунистите, за да си останат на власт комунистите.

Кое точно не е ясно?

Питате защо не даваме оръжие на Украйна?

То на доста места писаха, че всъщност им даваме, ама срещу кинти, и то неофициално.

Питате защо управляващите не знаят какво да кажат по важните теми?

Те знаят, ама не смеят да го кажат, защото... а бе защото какво, другите ли искате да се върнат, че те да са неадекватни вместо сегашните?

С други думи, не виждам кое не е ясно.

На мен ми е ясно всичко и намирам поведението на нашите управници за напълно логично.

Ние живеем в клоака, замърсена от ДС, социализъм, мутри, чалга и исторически лъжи за силата на Мада Раша и панславянската ос.

Какво друго очаквате освен това?

На какво друго се надявате, освен тук да победим социализма със социализъм, мутрите с други мутри и търговците в храма с търговците от съседния храм.

Кое точно не е ясно?

И господин президент, господин премиер, господа от управляващите партии, хайде, скарайте се, сбийте се, но не ни лъжете, че го правите заради нашия интерес.

А първия, който ми дефинира какво точно значи „национален интерес“, ще го черпя боза и баничка.

Макар че и те са толкова скъпи, че не съм сигурен, че ще ми е приятно да го направя...