Искате ли да ви прозвуча като луд? Ей сега. Ще ви кажа така: Изход има.

И ще уточня, че не съм рекламист и не съм малоумник, отдал се на новата шизофрения, наречена „позитивно мислене”.

Не съм такъв аз. И все пак смятам, че изход има.

По какъв повод казвам тия неща?

По всеки един повод – хванете света от който и да е ъгъл – и ще видите пълна безизходица.

Но моят конкретен повод е някаква си поредна статия. В някаква си поредна медия. Нашият свят – нека никога не забравяме това – до голяма степен е една илюзия, съставена от безброй други, по-малки илюзии, които се казват „видях по телевизията това” и „прочетох някъде онова”.

Ние все по-малко наричаме „свят” това, което пипаме и обработваме с чук (по Хайдегер), а все повече – това, което прочитаме или виждаме на някой екран. А то е дяволска илюзия, в края на краищата.

Но ние казваме: Че как? Нали Те Са Го Снимали Наистина, На Живо!!!?

Без да си даваме сметка, че всяко „снимано на живо” е всъщност отражение на намерението (осъзнато или неосъзнато) на тоя, който снима. А не някаква си „действителност”. Ето пример (въображаем, естествено): някакъв си ботаник, разполагащ с видеокамера, попада в разгара на сражението на Ботевата чета с башибозука под Околчица. Но - изстрелите и виковете на ранените никак не интересуват ботаника; той с огромно вълнение снима разцъфващите в момента планински перуники. И така нататък.

Изход има.

В тази статия прочетох: Чака ни нова пандемия.

Това беше заглавието ѝ. Подзаглавие: Задава се глобална пандемия, която ще обхване 130 милиона от населението на земята.

Опитах се да анализирам за около седем секунди мислите и чувствата, които породи това заглавие у мене. Ние сме така – разполагаме със секунди, за да анализираме чувствата и мислите си. Затова и всъщност ставаме все повече роби и мравки, защото това, което се наричаше Човек в миналото, беше нещо, което е отдадено на Своите Мисли и Чувства. Сега това, което щъка по земята и наподобява човек – е отдадено на обслужване на глобалната мрежа за координация и комуникация: Индивидуалността е мъртва.

Тук, апропо, се крие и един от ключовете, към това, което казах: Изход има. Но – да карам по реда.

За секундите, в които мислех за това заглавие ми се стори, че изпитвам най-вече отвращение. Към тези, които пишат такива заглавия, и към тези, които им вярват. Отвращение като към хлебарки.

Оказа се именно това, което очаквах: Очаквала се пандемия от затлъстяване.

Ха – би си казал някой по-лековерен човек, стига сте ме занимавали с глупости – все едно не знаем това, че всички са затлъстели...

Но в статията се казваше, видите ли, че именно коронавирусът предизвикал тази пандемия от затлъстяване, защото хората масово нямали достъп до качествени храни.

Представих си потриващото ръчички нищожество, което е изпитвало анално-садистична наслада от акта на микроспопично и подло насилие, което извършва над съзнанията на хората - с тази статийка и с това заглавие. Нищожеството си е казвало: Ах, как ще стресна хората (за пореден милиарден път) с такова едно страшно заглавие. Ах. Ето така се пише журналистика! Такова заглавие е находка! Направо ще сащисам хората! За една секунда – след това ще я забравят. Това е истинската журналистика!

Така си е казвало нищожеството.

На хората, апропо, именно заради такива заглавия отдавна не им пука от нищо. Те живеят и без друго в ужас. И смесват ужаса си с равни дози пълно безразличие. Това е любимата коктейлна напитка на видиотения съвременен човек – ужас, смесен с равни количества безразличие. Диалектична е природата на човека – и затова ужасът и безразличието си вървят идеално заедно.

А тия, които привикват хората на такива „псевдоужаси” всъщност ги обезчувствяват – използвайки прийомите на лъжливото овчарче – и когато дойде някакъв истински ужас, хорицата ще реагират със същото мудно безразличие, с каквото реагират на безбройните фалшиви новини за ужаси.

Значи – пандемия от надебеляване... хм.

Аз се чудя, защо не ми стават панталоните и ризите. Ето какво било. Стовари ни се отгоре нова страшна беда.

Все пак – да си спомним, че епи-демия – означава буквално – връз-народа.

Нещо, което се стоварва връз народа. Не че народът плюска като невиждал, не че поглъща цели върволици италиански наденици и биокюфтета по Гордън Рамзи, о не; на него все му се стоварва нещо. Той е невинен и все е жертва. Ето сега – жертва е и на пандемия от шишкавина.

Власт, епидемии, беди и бедствия – всичко е „връз него”. Той е пасивен субстрат, той само чака нещо изотгоре да му се изтресе и да го порази, та той да започне да стене и да пъшка, както той си знае.

Така се обучава един народ: учи го непрекъснато да свиква на това - все нещо връз него да се стоварва, а той да е пасивен и да търпи разни „епи-демии”. Разни „връз-народа” изсипващи се беди и тегла.

Той, Народът, е безличен, безмозъчен, пасивен, виктимизиран, вечно поразен от нещо. Защото такъв... са го научили да бъде!

И продължават да го учат.

Вие сте дебели, видите ли, защото ви порази пандемия, разбирате ли, от дебелина, видите ли. А тя е тук не защото плюскате пържен сом и картофи с майонеза на закуска, а защото имаше корона, а тя доведе до инфлация, а тя от своя страна накара хората да свият бюджета (именно „накара”) и да почнат да ручат фаст фууд като някакви скакалци.

Себевъзприемане на народа - като пасивна, дебела сган.

Виждаш народ, питаш го: Как възприемаш себе си? И той – така добре подкован – отговаря: Възприемам себе си като една дебела и пасивна сган. Връз която се изтърси вече и пандемия от сланина и сега аз трудно изкачвам стъпалата вкъщи.

Но аз казвам: Изход има.

И той е: изключете компютрите. Телевизорите. Радиата. Книги – само писани до средата на 20 век и то само от доказани гении. И то – бавно четене – с осмисляне.
И! Всеки ден, каквото и да ни коства това, поне един час – сред природата. Дали с лозарска ножица или просто с остра пръчка – за набождане и събиране на летящи боклуци, но – сред природата. Както е естествено за Човека – сред природата като господар и стопанин.

И си припомняме всеки ден: Човек – това звучи гордо! У човека всичко трябва да бъде красиво...

И разни други такива положителни нагласи, сътворени от умни хора.

Съвременната пропаганда наистина има за цел да накара хората да се възприемат първо като Народ, тоест като нещо неиндивидуално и стадно; и второ – като пасивен, лесен за управляване, вечно ощетяван и вечно готов за ощетяване народ.

Затова – далеч от източниците на пропаганда. И близо до най-силния и важен източник на самочувствие за човека – природата. Защото Човек е голям, само когато разбере колко е малък; и колко е зависим от природата, но колко силен и жив може да бъде. Там. Ако впрегне истинските си човешки сили, ум и изобретателност.

Там – сред другите живи същества – дървета, треви, бръмбари, жаби и сови. Там.