Имаме цялото търпение на света и два пъти повече мозък

Мнозина изразяват своите упреци към духа на протеста. Вече 35 вечери мирно, с усмивка на уста и любим човек под ръка десетки хиляди се обединяват във ведра разходка, отричаща политическата класа и искаща оставката на управляващите. Нито повече, нито по-малко.

Скептиците смятат, че с „карнавали“ и „паради“ нищо няма да стане. Не се заявяват за радикални прояви наглед, но търпението им е изчерпано. Или доверието им в каузата на протестиращите. Или поначало си държат на БСП-то, сляпо вярвайки, че е истинска алтернатива на ГЕРБ.

Вината за закучената обстановка се хвърля към множеството, което мирно и вече над месец устоява на провокациите, провалили февруарските протести и изопачили ги. Няма кръв, няма агресия. Дори вербалната агресия и псуването са сведени до минимум, нечуван за коя да е група от непознати помежду си хора. Не се обвиняват онези, правещи гаф след гаф начело на държавата.

Фигури като Сидеров, Кутев и Буруджиева сипят абсурдни квалификации по адрес на протестиращите, а премиерът си търси топките, мълчейки жалко.

Да, в Парламента и Министерския съвет се правят на глухи. Или изопачават. Платени сме, оядени сме, малко сме, терористи сме. Какви ли не не ни изкараха, освен такива, каквито сме – всякакви.

Това е първата надпартийна масова проява в такъв мащаб. Срещат се лица от ДСБ, Зелените, всякакви форми на граждани с народни гласове. Има симпатизанти на всякакви партийни и политически идеологии. Обединени от идеята, че човек с речников запас от 12 думи не може да е шеф на ДАНС. Че човек от оная ВИС-2 не може да е областен управител. Че кумецът на компрометиран с енергийни далавери политик не може да отговаря за АЕЦ. Обединени от прозиращата ежедневно мутренска и шуробаджанашка посредственост на властта. Те дори не се опитват да я прикрият и да се оправдават - само се опитват да дадат лошо име на протеста и да вклинят в него февруарските си чети от провокатори. Но не им минава номерът.

Аз съм Самуил, zhelyo от Не!Новините, и част от онази великолепна група приятели, дето като ни хрумне някаква идея да осмеем политиците или техните изказвания, го правим. Сергей ни нарича кукли на конци – вечерта имаме прасенца на конци с надписи от ГЕРБ през БСП до ДСБ. Сред нашата група има хора, гласували и за трите. Женим партиите за мафията, после ги погребваме. Крием се под пластмасова маса или плажуваме пред МС.

Като не ни чуят и видят, пресъздаваме класическа картина на Дьолакроа и навръх френския национален празник и обикаляме медиите в най-голямата страна от ЕС. Или пък други наши съмишленици бутат символична Берлинска стена пред посолството на най-богатата икономика в ЕС. Който има идея – може да си я осъществи. Може да потърси помощ и да я обсъди с други хора. Вече се познаваме и ставаме все по-обединени, колкото и на някои да им се иска от безсилие да преминем към гротескни действия.

Нима щеше да е по-добре да се сбием с полицаите, работещи извънредни часове, без да им се плаща?
Ами ако срещна някъде някой от представителите на властта нима се очаква да го почупя от бой? Не. Моята сила е в морала, светоусещането ми и словото. Аз я генерирам от многохилядната маса, с която се виждам всяка вечер. Хора, лишаващи се от сън, свободно време, немалко лични ресурси, нерви и енергия, за да покажат на управляващите, че повече няма да се търпи управляващите да бъдат… тъпи. Меко казано.

Показваме им, че колкото медии да имат, ние пак знаем какви абсурдни личности назначават. Показваме им, че колкото и помия да изсипят по нас, ние имаме непобедим дух вече над месец. Кротки, мирни, с добро настроение, с присмех. Бием ги, защото сме над тях.

Един от прецедентите в българската история, когато тълпата не се ръководи от най-глупавите си единици, а проявява високо самосъзнание. Не допуска провокации, чисти след себе си, поддържа физическа и морална хигиена. Различни, но заедно. За оставка на тези. Да се научат!

Затова си мечтая скоро да споря с десните за абсурдния им и остарял консервативизъм, с левите – за нелепите им икономически разбирания, със зелените – за ангажирането понякога на псевдонауката, за да поддържат някои от тезите си, с националистите – за непрактичните и неводещи до нищо патос, ксенофобия и хомофобия, с гражданите – за това, че сме аграрна държава и няма проблем да си обработват родните земи, а със селяните – че хигиенният нокът е гнусно демоде.

Но днес съм наред с всички тях, с широка усмивка, общи теми на разговори и идеална цел – оставка на правителството. За урок. Повече не може така. Който дойде наред – да внимава. Вече има достатъчно хора без политически амбиции, които се интересуват от това кой и как ги управлява.

Имаме цялото търпение на света и два пъти повече мозък. Доказахме, че не сме лумпени, че сме по-големи дипломати, че сме по-културни, че сме по креативни. Който иска промяна от днес за утре, да се върне през 90-та или 97-а и пак да заспи, очаквайки Годо. Ние сме поколението, което не спи. Целувки.

Самуил Петканов 2013 г.

Следете новините ни в GoogleNews