Връщам се с кучето от разходка:
- Ака и два пъти пика – щастливо викам от коридора. – Не срещнах никой.
Влизам с песа в банята и му мия лапите със сапун. Жена ми скача с един моп и с белина минава коридора. По едно време дочувам сподавен вик. Вик на отчаяние, притеснение и ужас.
- Какво стана? – изскачам от банята.
- Кучето – заеква жена ми и ми сочи домашния ни любимец - Кучето пръдна!
- И какво?
- Как какво? Ти малоумен ли си? Дете нямаш ли?
- Добре де, какво? – Продължавам да не разбирам но една петкилограмова оловна топка започна да се събира в гърлото ми.
- Кучето пръдна! – Повтаря жена ми. – Край! Вече не сме в безопасност.
- Защо? – опитвам се да я успокоя.
- Защото е дишало въздуха навън и сега пръдна. Вдишало е вируси. И сега ни ги стовари всички накуп. Тоест внесло е вирусите отвън - вътре.
Тичам до банята и взимам спрея със спирт. Изпаднал в паническо умопомрачение вдигам опашката на кучето и го пръскам по дупето със спрея. То, милото, ме гледа невярващо но не се съпротивлява. Много добро куче. Лабрадорче. Душичка.
- Готово! Дезинфекцирах го. – обявявам делово – Ще живеем!
- Друг път е готово. – жена ми е почти отчаяна и бясна. Не почти. Отчаяна и бясна е. Сочи песа и все едно е делфийска жрица обявява - Сега гледай какво ще направи.
Кучето все едно само това чака. Свива се на кравай и започва да си ближе задника. Явно от спирта му щипе.
- Видя ли? – с прокобен глас обявява моята жрица – Сега вече сме чао. Влизаме в затворен цикъл. Отзад, отпред, отзад, отпред, докато вируса не ни види сметката.
- Да, но аз го напръсках със спирт. – опитвам се да проконтролирам семейната криза - Вече е безопасно. Може и да е гнусно, но е безопасно.
- Ти не разбираш. Вирусите се закачат с едни много малки кукички. И така остават закачени вътре и само един господ знае кога ще решат да се откачат. Ти фейсбук нямаш ли? Не четеш ли статии?
- Е?
- Ами логично е, че понякога кукичките се откачат и вирусите се отлющват и излизат навън. Вирусите не стоят отвън на това, - жена ми сочи задника на кучето – а седят в червото и периодично излизат. Това е непрекъснат процес. Нарича се…
- Добре де, не се безпокой, – прекъсвам я аз - Можем да му дадем да пие спирт.
- На кого?
- На кучето, разбира се.
- Няма да иска.
За да съм сигурен му сипвам в паничката малко спирт. Кучето не ще да я пие и ме гледа въпросително.
- Не ще! – констатирам като се опитвам да влея малко твърдост в гласа си. - Какво да правим?
Жена ми е сложила латексови ръкавици и ми подава току-що отворена еднолитрова бутилка с ракия. Поемам бутилката и пия. Връщам и я да пие и тя.
Кучето пърди втори път. Жена ми ме прегръща и се разридава. Аз с насълзени очи гледам вляво, където сме складирали четирите огромни стека с тоалетната хартия. Гледам това богатство и си мисля: „На кого ще я оставим? Може би трябваше да напишем завещание?“
Кучето пърди трети път. Правим се, че не сме го чули. Пием по още една глътка от ракията. Часът е седем и половина сутринта. С омекнали крака отивам да правя справка дали човек може да завещае нещо чрез онлайн нотариус.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12362
3
18.03 2020 в 15:10
23293
2
18.03 2020 в 12:39
3030
1
17.03 2020 в 17:28
Последни коментари
Джендо Джедев
СБЖ кани на хибриден семинар и черпи с магнетизирана вода
Wenc
Лена Бориславова: Шефът на ГЕРБ е Делян Пеевски
Mateevk
Според БСП Григорова и Манолова ще са патерица на ГЕРБ
Vitorio
СБЖ кани на хибриден семинар и черпи с магнетизирана вода
Wenc
След изборите пуделът Кирил Петков ще е в кучкарника на Бойко Борисов, закани се Пеевски
4I4ATA
Хотели по морето може да не отворят през лятото, никой не иска да им работи за малко пари
случайно прочетох
Браншът благодари на Милошев: За пръв път властта работи за туризма