"Джанго с окови"

Николай Фенерски 17 юни 2015 в 10:20 14347 33

„Джанго без окови“ е последният филм на оня луд Тарантино. Той много обича старозаветните око за око и зъб за зъб сюжети. Понеже те винаги продават добре. Замисляли ли сте се, че повече от четири пети холивудска продукция е на тема отмъщение. И всички уестърни до един. Отмъщението е такъв сюжет, който винаги по един първичен начин държи съспенса до края и когато вече всички са отмъстени, когато Хитлер е взривен в операта, а Джанго е избил до крак всички гадни копилета, на нас зрителите ни става едно такова драго, мило, много очистващо, всичко си е на мястото, справедливостта е въздадена тук и сега. Това искаме ние всички, справедливост. Ама светът ни не е устроен така, няма такъв физически закон за справедливост. Тук и сега не е мерилото за справедливостта. Това е един от първите постулати на разума. Тук и сега може да искат справедливост само умствените недорасляци.

И поради това, че недорасляците са преобладаващата част от обществото, в което живеем, се нуждаем от обществено целокупно отмъщение. Сладко отмъщение. В „Джанго“ главният герой е един черен, който с помощта на един свестен бял успява да си отмъсти и дори да въздаде възмездие на мнозина бели боклуци, като ги изтрепва до крак, разлива им мозъците, пръсва им черепите, подпалва ги и накрая си тръгва със своята любима доволен и честит.

Доволни и честити ли ще бъдете, ако подпалите и взривите всички цигани в България? Като си отмъстите за кражбите, изнасилванията, убийствата на конкретни цигани, които са извършили такива престъпления, ще продължите ли да си отмъщавате и на белите, които са правили такива мерзости? Или вие смятате, че всички цигани до един са носители на една обща душевност и не са индивиди всеки със свой характер и облик? И поради това ви трябва едно „генерално решение“? Една позната, която няма да казвам какво работи, често споменава, че Аденоид Хинкел е сгрешил с евреите, трябвало, твърди тя, да почне с джипситата. Гледам я, слушам я, чудя се и се мая. На нейното мнение са повечето мои български сънародници. Те смятат циганите за втора ръка, за некачествен материал, за генетично обременено племе, което не заслужава да диша същия въздух като тях, понеже е порочно, крадливо, миризливо и не обича да мисли, да чете, да планира дългосрочно.

Когато на някого едно общество му изглежда като маса, като нещо аморфно, несъстоящо се от единици, като мравуняк или пчелен кошер, в който владее матрицата и отделната личност липсва, аз си мисля, че този човек сам е част от кошер, от матрица, в която някой друг мисли вместо него, пчелата майка например, тя взима решенията, ти само отиваш в Орландовци или на майна си райна и почваш да хвърляш камъни и бензинови коктейли, изпълняваш нейните заповеди, без да се замисляш, без да бъдеш личност, без да ползваш човешкото си преимущество по предназначение. В матрицата обичат да мразят. И мразят да мислят. Стършелът майка е иззел тая функция.

Не искам никой да се опитва да мисли вместо мен и да ми казва кой е добър и кой лош. Не искам нито соросоидите да ми казват какво е демокрация, нито кретените да ми обясняват какво е патриотизъм. Моята глава ми служи добре засега, слава Богу, и имам все още възприятия за истина и лъжа, за манипулация и масова измама. Пак ли да ви разказвам за своите обединени цветове, пак ли да припомням циганските си приятелства и приключенията си в махалата? Не може да обвиниш един етнос в нещо! Това е престъпление спрямо разума! Не, няма да се преразказвам, само се сещам, че най най любимият ми филм, най-тъжният филм, който съм гледал, е „Дом за вешанье“ на Кустурица. Филм, който сектата на шалчетата не може да разбере. Филм, който повечето нормални хора гледат в захлас, на който се смеят и плачат едновременно и неотделимо. Филм за циганите. Кустурица ни ги е показал толкова ярки, толкова плътни, че може и да не гледате други шедьоври като „Срещал съм и щастливи цигани“, между другото пак от сръбски режисьор, как така ония там малко по на запад успяха да намерят художествени образи за тях, как успяха да открият красотата в културата им, а ние тук сме обречени само на отрицание и злоба? Пак риторични въпроси. Не знам как. Тука е така. Тука трябва да имаме на кого да си отмъщаваме. По възможност на цял един етнос. Не на отделните орки, не по правилния път и начин.

Клишетата спрямо „житаните“ са не едно и две. „По комунистическо си седяха в махалите и не се отваряха много“ например... Тогава държавата ги е приучвала лека полека към труд. Вие трудовите хора искате всички да се трудят като вас. А аз искам да не се трудя, искам да съм щастлив циганин, искам да изкарвам малкото дни от ограничения си на планетата Земя живот без да ходя на работа от седем до пет, ако може... В това ли ги обвинявате, че не си падат по работно време и шефове? И вие не си падате, ама сте принудени, нали? И понеже не можете да избягате от кредита, който ви е стъпил на вратлето, си намирате удобната жертва за мразене и отмъщение, ония безгрижните, дето винаги ще намерят начин да имат печено агне по Гергьовден, дори този начин да е незаконен.

Някога циганите влизаха в двора на баба и крадяха агнетата ни около празниците. Опитваше се тя да ги опази, но по-често без успех. После един следобед се събудих, когато едни циганчета бяха прескочили оградата ни и си беряха от черешата в двора ни. Развиках се, те се разбягаха. Не ги намразих. Не мога да ги мразя. Омразата не ми е вътрешно присъща. Омразата е чувство от друг порядък, който липсва в моята душевна парадигма. Не оправдавам кражбата, но и аз съм извършвал такава. Не понасям лицемерието и „стрелбата в гръб“. Обичам Висоцки. Голям циганин беше той. Обичам и Джанго. Райнхард. Един циганин, който промени музиката. Обичам истинската свобода на Човека. И всеки опит тази свобода да бъде вкарана в калъпите на съвременните спекуланти, били те от соросоидните и нечистоплътни „ромски“ непеота или от псевдопатриотичните или квазинационалистични партийки и едноклетъчни структури, е гнусота на гнусотите.

Аз си говоря с цигани. Като човек с човек си общуваме. По телефона, на живо... Всеки един ден.

Добре де, не ви ли става тъжно, когато видите стадо от хора? Няма значение дали е съставено от цигани и орки или от ултраси и тъпунгери... Много тъжно. До болка тъжно.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови

Още от Нашите автори

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!