И така, в навечерието на поредните парламентарни избори, в началото на една година, в началото на периода на ваксинации, в края на периода на мек локдаун и в края на мандата на 44 Народно събрание и на президента Радев вчера в София се случиха поредните култови политически сцени.

Те бяха сами по себе си заредени с такова веселяшко малоумие, че засенчиха и зациклилата ваксинация и наводненията в страната и куп други проблеми. Но ние приемаме действителността по-лесно, когато се смеем. А вчера имаше бая поводи да се хилим като употребили канабис, ама не с лечебна цел...

Вчерашният ден ни предложи Шоуто на Весо. Лидерът на бензиностанции...ъъъ...партия ВОЛЯ Веско Марешки влезе в президентството (според мен за последен път) и веднага се скара с президента Радев.

"Вие закъсняхте с тия консултации. Казахте МУТРИ ВЪН и така изкарахте мутрите на площада" - рече храбро зам-председателя на 44 НС.

"Вие подписвате проекти за конституция, без да сте ги чел" - не му остана длъжен Радев.

"Щом така ще си говорим, вие сте поредното недоразумение, което попада на Дондуков!" - тросна се Веско.

И настана огромен скандал. Моментално Марешки бе поканен във всички медии у нас, за да разясни какво точно е имал предвид. А ние останахме да се хилим като малоумни на поредната претоплена манджа - обидите между родните политици.

За мен, като човек, който тази година, живот и здраве, ще чукне половин век, този тип експресивен изказ не е нищо ново. И за това днес реших да си припомня някои от най-култовите обиди, които политиците ни са употребявали и употребяват, с цел да оборят своите опоненти.

Георги Димитров vs Никола Петков

Ако си мислите, че политиците са започнали да се обиждат някъде около 2000 година, имате много здраве.

През 1946 година, на 27 октомври, в следвоенна България са проведени избори за VI ВНС. В него БРП (к) получават мнозинство - 53,14 процента от гласовете на избирателите, което й дава 277 места от общо 465 възможни. Следва ОФ с 89 места в парламента, а опозицията има общо 99 места.

Именно в средите на тая опозиция изпъкват фигури, като тази на земеделския лидер Никола Петков.

Паметно е 80 заседание на ВНС. На трибуната е Никола Петков, който сочи вожда и учителя Димитров и го нарича "страхливец". И тогава вождът и учителят става и произнася следното: „Голям герой сте вие, но никой няма да ви спаси. Аз ще ви кажа, че вие сте една пачавра политическа.”

И действително думите на Димитров се оказват верни. На 5 юни 1947 Никола Петков е арестуван в самия парламент, а на 23 септември същата година е екзекутиран...

А малко след това и цялата опозиция е екзекутирана. Олд скул политиците са известни с това, че не са се ограничавали само с обиди.

А сега да оставим периода на социализЪма у нас и да изприпкаме в зората на демокрацията...

VII Велико народно събрание

След дълъг 45 годишен период, в който никой не обиждаше никого, защото на практика опозиция нямаше, социализЪма падна и се проведоха избори за следващо Велико народно събрание.

VII ВНС стартира своята дейност на 10 юли 1990 година с една голяма цел - да създаде новата конституция на Република България.

По ирония на съдбата най-възрастният депутат се оказва бай Йосиф Петров - голяма фигура в земеделското движение и сподвижник именно на Никола Петков. Човек, лежал по концлагери, но запазил своето достойнство. 

Йосиф Петров председателства първото заседание на VII ВНС. Преди то да избере свое ръководство, трябва да създаде правилник за работата си. Започват да валят предложения от ляво и от дясно, като някои от тях касаят правилата за това депутатите да не се обиждат.

И тогава колоритната легенда на земеделското движение става и казва - "А бе, младежи, вие нямате опит, ама аз имам. Ако не се попържа, какъв парламент ще е това бре?".

Никой не взема под внимание думите на бай Йосиф Петров, но, както и за много други неща, земеделецът се оказа напълно прав. Ето ви един конкретен пример от новата ни парламентарна история...

Да изпиеш чаша студена вода на парламентарната трибуна

Годината е 2011. Фамозната и вече почти несъществуваща партия Ред, законност и справедливост (РЗС) на култовия Яне Янев е в ролята на несистемен политически играч. Яне лети с флашки, уволнява Борисов, но в партията му нещата не вървят. Така се стига до 20 януари 2011 година, когато на трибуната излиза напусналия РЗС и станал независим депутат Тодор Великов. Той започва с речта си и в този миг на парламентарната трибуна се появява неговият бивш съпартиец Емил Васлиев. В миг, пред изумените погледи на цялото ръководство на парламента и почти целия първи кабинет на Бойко Борисов, Василев грабва чашата с вода и я излива върху народния трибун Великов.

Извървян е голям и дълъг път от времето, в което ВНС се чудеше дали да забрани обидите по време на заседания или да не ги забранява...

А и тук обида с думи няма. Има някакъв тип водни процедури...

Радан Кънев и Бай **й

През 2014 в България се провеждат поредните предсрочни парламентарни избори. Това се случва след едногодишните протести срещу кабинета Орешарски и води до ново управление - странна коалиция между различни политически субекти като ГЕРБ, градската десница РБ и лявата АБВ с подкрепата на НФСБ и ВМРО.

Управлението започва с големи амбиции, но постепенно става ясно, че идеите за съдебна реформа на РБ няма да минат. Това води до разцепление в самото РБ - част от него напуска коалицията и минава в опозиция, а друга част остава в управлението.

Това се случва през 2016, но еманацията на напрежението избива в неочаквани посоки. Възпитаният млад лидер на ДСБ Радан Кънев не успява да сдържи езика си в едно култово телевизионно интервю в Нова телевизия.

Впрочем ето как Кънев обяснява голямата драма между бившите коалиционни партньори:

"В момента Борисов ги вика тези хора. Аз ги съжалявам, честно казано, за ролята, в която се поставиха сами. Вика ги като шеф и ги мъмри един по един. А той не им е шеф. Само че те нямат зад гърба си лидер, който да му каже „Абе Бай **й, ти с кого се държиш така, бе? Това да не ти е махалата? Това да не са ти 90-те години?"

Бойко Борисов и тюфлеците

Впрочем като заговорихме за премиера Борисов, може би е хубаво да си припомним някои забележителни негови епитети.

"Тюфлек". "Мисирка". "Тулуп".

Самият Борисов е човек от народа и не залага на сложни обиди. Както самият той казваше по време на едно посещение в Кърджали през 2012 година "Вие сте прости и аз съм прост, ще се разберем".

Фидосова ме изнасили в парламента!!!

Няма как, за втори път ще споменем един от най-култовите депутати в новата ни история - Емил Василев от РЗС.

На 24.10.2010 година фамозното острие на РЗС изпраща писмо до медиите, в което пише следното: "На 22 октомври бях брутално изнасилен от Искра Фидосова в мъжката тоалетна на Народното събрание. Има пукната плочка, а един от умивалниците се клати."

Веднага след това обаче депутатът прави ново изявление, в което казва, че не е писал писмото, но то много му е харесвало и за това си е припознал авторството...

"Доколкото разбрах, госпожа Фидосова си е жива и здрава, ако ме беше изнасилила, вече щеше да е ликвидирана от съпругата ми"- допълва още депутатът пред смаяните журналисти.

Каква година беше 2010...Няма такива години вече!!!

Волен!!!

Мисля, че няма да ми стигнат няколко месеца да разказвам за всички култови реплики на Волен Сидеров. За това просто ще ви припомня според мен най-великата му фраза за всички времена. Тя бе предназначена за българските журналисти и гласеше следното:

„Хиени, продажници, лешояди, измекяри. Проклети да сте! Искате ли да ви покажа фалосът си???"

Няма данни някой да е поискал да види фалосът на Волен след този ивент. Но пък и Волен вече го бе показал на едни снимки за едно списание от началото на 90-те години на клетия XX век...

Някои не обиждат, а направо действат...

Бай Радой Ралин викаше - "Не ме е страх от министъра на културата, страх ме е от културата на министъра".

Впрочем бай Радой Ралин винаги е бил прав. В случая обаче ще поговорим за министъра преди да стане министър.

Преди да стане част от администрацията на ГЕРБ художникът Вежди Рашидов бе общински съветник в Столичен общински съвет. 

На 29.11.2001 година, в 11,15 часа пред сградата на Столична община той, заедно с колегата си Емил Додов пристига с кола (джип, според медиите). След това се случва скандал с дежурния полицай пред сградата на общината и нервите на бъдещия министър на културата явно не издържат. Започва махленска сцена, в която колегата на Рашидов счупва носа на полицая Венцислав Павлов, който е закаран в Пирогов.

Според Рашидов обаче историята е друга. Ето какво казва той пред вестник "Сега": "Полицаят ме заплашваше, че ако не бил на служба, щял да ми разкаже играта. Беше нахален, дърпаше ме за ръкавите и ме удари. Тогава се намеси Додов и - понеже полицаят посегна и на него, и той понечи да му отвърне. Полицаят подскочи като петел, удариха си главите и му потече кръв от носа".

Полицаят обаче има различна версия, която разказва пред телевизия "Евроком": "Рашидов ме заплаши, че ако му пипна колата, ще ме пребие, после ме удари. Много пъти съм си имал разправии с г-н Рашидов, всеки път паркира неправилно"

Каквато и да е истината, е повече от ясно, че тук няма думи, а направо дела...

Дела, дела и пак дела!!!

И е време да се върнем обратно в нашето си време. Докато пишех този текст, се сетих за още десетки случаи, в които родните ни лидери използваха каруцарски речник и поведение на квартални мутри.

Вчерашните консултации при Радев в това отношение дори не ме шокираха. За вас не знам.

Истината е, че живеем във време, в което скандалите продават повече, отколкото истинската експертиза. И това обяснява факта, че постоянно гласуваме за идиоти, мутри, откровени бездарници и тотални безхаберници, които умеят едно нещо - да са толкова агресивно прости, че да ни накарат да си мислим, че това е смело и героично поведение.

Още нещо - медиите ни няма да поканят някой наистина успял човек в своя прайм тайм. Не, те няма да поканят концертмайстора на Виенска филхармония, а поредния самозванец, които е блеснал със своята простащина. Вероятно защото медиите смятат, че вие, скъпи приятели, се интересувате само и единствено от идиоти. Или пък медиите смятат, че вие сте идиоти. Или и двете...

Най-новата ни, а и не чак толкова нова история, е пълна със случайно попаднали кухи глави, които са се задържали в управлението не месеци, не години, а десетилетия. И днес ситуацията не се е променила и на йота.

За това ще си гледаме цирка, ще цъкаме с език и ще се забавляваме...

Докато накрая последният загаси лампата и затвори вратата...

Отвън...