Д-р Любомир Канов: Пропуснатата България

Последна промяна на 03 октомври 2017 в 10:46 18229 0

Ивайло Цветков

Д-р Канов е психиатър, практикувал след завършването си отначало в България, а последните 30 години в САЩ. Публицист и писател с 5 публикувани книги и една национална литературна награда за книгата "Човекът кукувица". Арестуван от комунистическата власт за "контрареволюционна пропаганда" през 1977 и изтърпял присъдата си в Старозагорския затвор като дърводелец.


Как изглежда България през очите на човек, който дълги години е бил успешен емигрант в Америка? Как върви личната ти реинтеграция?

Аз нямам голяма нужда от това, защото често пътувах до България след 1991 и бях запознат с процесите в нея. Според мен България, макар и бавно, се променя и противно на песимистичните твърдения, се променя към добро. Това е валидно особено за най-големите градове, слабо за малките и никак за селата. Някакви уроци са научени, други не. Има всякакви хора – както такива, които са абсолютно неспособни да се учат от опита, така и други, които, прозирайки нещата, просто напускат полесражението и отиват в чужбина. Но има и такива, които остават и правят така, че нещата да се случват. За мен е ясно, че винаги ще има винаги едни поне 10-15% от населението, които не са податливи на никакво обучение, както социално, така и политически.

Заради пропуснатите еврокултурни епохи? Ренесанс, Просвещение, индустриализация?

Да. Всички тези големи “училища”, ковачници на обществото, просто са бели петна в България. Достатъчно е човек да погледне снимките на български селища отпреди 120 години, даже по-малко, за да види, че са пропуснати огромни периоди и че европеизираният слой винаги е бил много тънък. А и буквално беше изгребан от лопатата на комунизма, почти напълно.

Като спомена: защо така и не се състоя дискурсът за комунизма? Формално имаме закон, който обявява режима за престъпен, но наскоро пак празнуваха 9-ти септември, че и президентът говори смазващи глупости за “ден на помирението” и т.н.

Този дискурс не се състоя по няколко причини, но една от най-важните е отношението на самото западно цивилизовано общество към комунизма.

Т.е. след Рейгън нямаше категорично осъждане, заради квази-лайбницовата идея на Буш-старши и Клинтън, че съществуващият свят, по американскому, е най-добрият възможен?

Да. А и в България сякаш недоразбрахме нещо – че антикомунизмът не е битка с половината собствен народ, а с точно определени мерзавци и особено с репресивния апарат. Това бяха истинските врагове и те наистина бяха уплашени в началото, но бързо се съвзеха.

И си създадоха опозиция.

Именно. “Демократите” от СДС бяха инструктирани от агенти, част от тях бяха агенти и прочие, но това се разбра по-късно. Още по-късно страхът от тайните агенти на ДС се трансформира в страх от явните мутри с техните бухалки. Престъпността и мутренските времена бяха култивирани от генерали от ДС по умишлена схема. В последно време към тази индустрия на страха, към управлението и менажирането на страха, съвсем очевидно се присъединява и съдебната система и главният прокурор. Т.е. има една манталитетна и дълбочинна причина за всичко това.

Кои и как да противостоят?

Порядъчните, честните и работещите, които имат чувство за отговорност към себе си, семейството си, къщите си, града си. Нещо повече ще кажа - много от доносниците вероятно са били хора с много добър буржоазен произход, но натиснати от системата. И това е даже още по-коварно, защото те привидно са от “наште”, “демократичните”.

Иманентият проблем не е ли, че винаги смятаме властта за априори вертикална и деспотична?

Точно така, това е източният модел. Включително и нашият модел, доколкото сме имали независима средновековна държава. Разбира се, най-очевидният пример за това е Русия или по-точно “московията”, с нейния типичен хаганатско- монголски модел, присъщ на Златната орда и на този тип държавни структури. Ние нямаме “Магна Харта” – т.е. бунтовете на болярите или ограничването на централната власт просто не са се случили в нашата история, което е било първата предпоставка за развитието на културата и Ренесанса. А след това не е имало даже и боляри, които да извоюват някаква не толкова деспотично централизирана държавност в битка и противопоставяне срещу монарха и защита на индивидуални права. Султанът е обесвал с копринено въже всичките си синове след първия, за да няма никакъв challenge срещу неговата власт. В този смисъл това също е историческо покваряване, защото естественият и политически подбор е толерирал онези, които най-успешно се скатават, а не онези, които са доблестни и храбри.

Момент. Аз например смятам, че “руският заговор” в българската съвременност е твърде надценен, досущ като “американския”; да не кажа, че ги няма. Ние просто сме царете на самопрецакването, защото крадем едни от други. Проблемът е, че няма критична маса от граждани без поданически манталитет, която да възпира мафиотската власт.

Чудесно казано. Но дори да “продуцираме” тази критична маса, тя изтича често пъти на Запад - поради беззаконието, което цари в България.

Как да ги върнем? В началото на ХX в. са се връщали.

Няма как - при отсъствие на гаранции за личността, за собствеността, за образованието и за най-елементарна сигурност на живота. Но по начало у нас се тръгва и от много ниска изходна точка, нали. Какво значи “буржоазия”? Това презряно понятие. То произтича от “бург” (“град”) – буржоа, това са граждани. България беше селска страна. Започна да образува някакъв образован пласт – т.е. всички онези хора, които нещо имаха или бяха създали някакъв бизнес. Те бяха обвинени като кръвопийци, фашисти, търговци, капиталисти, и бяха буквално унищожени и разпилени - включително и като генетически разположени във времето семейства, създаващи традиции. Но все още не е късно за лустрация и покаяние.

Късно е.

Не. Ако се събере едно критично мнозинство, което да се организира около няколко важни национални идеи, това може да се случи. Нацията, доколкото е съхранена все още, има някакъв потенциал да излъчи от недрата си истински лидери и хора, които имат достатъчно ум, за да я ръководят на всички нива. Това започва от меритократично избран парламент, съответно правителство и надолу до кмета на най-малкото село. Всъщност е въпрос на изборна система, която трябва да бъде въведена възможно най-скоро, да бъде ефективна, да бъде също електронно възможна - така че всички онези, поне онези по неволя някъде, да създадат достатъчна критична маса, за да могат да изразят политическата си воля и да получат възможност да насочват нещата в правилната посока за цялата страна. От така избран парламент трябва да започне градежът на институциите. За да има някаква надежда за правова държава, включително и за справедлива лустрация, трябва да се преоснове правосъдната система. Аз я намирам за критично болна и съдбоносно важна, за да се може да се изгради една България, в която тези хора, които са избягали с ридания от нея, да могат да се върнат без страх за себе си и за децата си.

Good luck, д-р Канов. Днешната ни правосъдна система е обзета от “хюзюн”. Произвежда предимно произвол, а не справедливост.

Да, Ивайло. Примери могат да се намерят безброй, но да вземем дори само ненаказаните комунистически престъпници, очевидно виновни за чудовищни престъпления срещу човечеството и срещу човека... Когато живееш в дефицит на справедливост, ти постепенно се откъсваш от съвместния живот с останалите, дезангажираш се от всякакви взаимни задължения за цивилизовано съжителство. Така ти се атомизираш, фактически се откъсваш от социума. Това вече не е държава, разпадът на социума - това е разпадът на държавата. Правосъдният произвол, безобразията на прокуратурата начело с един безконтролен нео-Вишински, уродливият Висш съдебен съвет, избиран по правилата на мафиотски договор, чувството за беззащитност срещу репресията едновременно от криминалитета и от държавната репресия, които в някакво скрито подземие се съчетават в едно; всичко това е гаранция за задълбочаващ се разпад.

Следва на стр. 2

Страница на статията : 0102