Червено и зелено

Николай Фенерски Последна промяна на 03 октомври 2018 в 09:00 5226 2

Ние с вас кучетата на Павлов ли сме? Светне ни зелена светлинка, минаваме, светне ни друг цвят, спираме. А ако пътят е съвсем свободен и няма изгледи в близкото денонощие оттам да мине автомобил, пак ли ще стоим като заковани на едно място, докато свети червено? Само питам. Опитвам се да не категоризирам на едро, но този тест ми се струва увлекателен. Инсталираш произволни непознати хора на едно кръстовище, през което почти не минават автомобили и наблюдаваш със скрита камера кой как ще реагира на светофара. Някои ще чакат зелената светлина, дори да се опекат на слънцето или да подгизнат от дъжда. Ще чакат – завинаги. Така са дресирани. При никакви обстоятелства няма да „нарушат правилата“. Според тях "така трябва".

Други просто ще пресекат. Ще преминат. Защото имат волята да го направят. Те не са престъпници. Те са хора с воля.

Знам мнението на голяма част от евентуалните читатели. Някои от тях дори са фенове на „Изкуството да бъдеш“ от Ерих Фром, да речем. Или някое от другите "изкуства" да бъдеш „бог“, „егоист“, „родител“, каквото се сетите. Вариациите са много, щото на хората все им се ще някой друг да им каже как да живеят. Трудно им е сами да взимат решения. Трябва им сигнализация в цветове. Това може, това не, така трябва, така не трябва.

Хората, които ще чакат светофарът да светне зелено, за да преминат, дори да са в пустинята, стават все повече за сметка на свободните хора. Чехи и словаци в Истанбул не разбират защо местните не чакат зеленото. Наричат това „хаос“, ориенталски хаос, не правят разлика между понятията „свобода“ и „хаос“. Дресирани са по-отдавна от нас. Тая разлика всъщност е много тънка и все по-трудно става нейното осмисляне.

Което не е забранено от закона, е разрешено. Кое е препоръка и кое е забрана, в такъв случай. Пресичането на червено углавно престъпление ли е? „Затова сме толкова зле, щото всички мислят като теб“ − вече ми е ясно, че така ще ми кажете, драги сънародници с будни съвести. Има една шопска поговорка – законът е врата у поле. Можеш да минеш и през нея, но полето е твърде широко, зелено. И аз не си хвърлям боклука по тротоарите и плажовете не защото е забранено, а защото не е красиво. А у човека всичко трябва да бъде красиво. И това е единственият общовалидният закон. И не че ви се фукам, но като си тръгвам от плажа, събирам по една-две торби чужди отпадъци и ги нося до контейнера.

Анархизмът, в рамките на трезвия и свободен разум, е чист либерализъм. Против тази чистота на либерализма нямам нищо против. Обаче онази т. нар. "дълбока държава" ни натресе нова терминология и старите думи вече съдържат нов смисъл. Либералът вече е някакъв почти веган или друг градски тюфлек с по-комунистически убеждения от на Вълко Червенков. Deep state е понятие, възникнало неотдавна в САЩ, като в него няма нищо конспиративно, задкулисието съществува съвсем реално. А у нас си имаме плитка държава. „България“ ООД. Бордът на Директорите ни е неизвестен, само през няколко години назначават нов публичен мениджър на фирмата. Сегашният обаче вече е поизносен и плитката държава в момента обмисля промяна на маркетинга.

Всички световни и домашни Мениджъри искат ние да живеем „по правилата“, да изчакваме чинно на светофара, да си попълваме данъчните декларации, да си имаме касови апарати, светкавично свързани с НАП, да се покланяме пред гишетата ниско и раболепно, да си плащаме, че дишаме въздуха им мръсен, да си ни подритват, както им дойде. Новото човечество вече е почти моделирано. Консумариат, който държи законите да се спазват. В повечето холивудски бози има сцени от съдебната зала. Законът… The law изричат тежко и очите им светят, а от устата им хвърчат пръски. Не съм против законите, а съм против българско-световната клика, заседнала по министерства и банки, инсталирана там от дълбоко-плитката държава.

Децата ни са принудени да посещават редовно фирмата „Училище“ ООД, където да усвояват правилата за живеене в този безрадостен свят. Да бъдат дресирани. А на нас ни се налага да ползваме услугите на откровените търговски дружества, традиционно наричани болници. Всичко е търговия. Знание, здраве, всичко се продава.

В идеално либералната и в идеално анархистичната държава тези две неща - знанието и лекарската помощ - се осигуряват за всеки един равноправно, независимо дали е беден или богат.

Но ние с вас живеем в диктатурата на парите.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

4400

2

Гунчо

27.10 2018 в 21:54

Изгасили са ни фенерите на всички, особено на тук списващите. Затова и от месеци почти не влизам тук.
Фенерски, бегай оттук, нямам добри впечатления от този сайт, но теб винаги те чета с удоволствие, не само защото сме родом от един край.

7948

1

Oggie Petkov

03.10 2018 в 10:43

Фенерски, някой ти е изгасил фенера. Няма "идеални" държави и тъй като няма, не може да знаеш как е при тях. Болниците са "безплатни" само в кратуната на някой изветрял "анархист". Нали и докторите искат да ядат, да си купуват скъпи коли, мацки. Или те ще се жертват за тебе ей така от хуманизъм. Всяко "безплатно" нещо излиза безкрайно по-скъпо на ползващите го. Имахме и "безплатно" и му се наситихме. Отделен е въпросът, че българинът има подсъзнание на крадец и ще краде и от безплатното. Затова и сега има лекари, милионери, директори на държавни болници, има и мизерстващи редови лекари(не го вярвам много). Начело на държавата си избираме некадърници, които на две магарета слама не могат, а и не искат да разделят и са кадърни отново само да крадат.