90 години от рождението на акад. Благовест Сендов ще отбележи Българската академия на науките (БАН) днес.

Академиците Кирил Боянов и Олег Мушкаров ще разкажат за неговия принос в областта на математиката и ще споделят спомени от съвместната работа в Института по математика и информатика и Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. В 11 ч председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски ще открие събитието в зала "Проф. Марин Дринов", което ще се излъчва онлайн на сайта на академията.

Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г.в гр. Станимъка (дн. Асеновград). Завършва математика във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет (1956). Специализира изчислителна математика в Московския държавен университет (1960-1961) и в Имперския колеж в Лондон (1968).

Умира на 19 януари 2020 г.

Той е кандидат на науките (дн. доктор, 1964), доктор на математическите науки (дмн, 1967); асистент (1958), доцент (1963), професор (1968) във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет; член-кореспондент (1974) и академик (1981) на БАН.

Почетен доктор е на Московския държавен университет (1975), на Великотърновския университет (2010) и на Пловдивския университет Паисий Хилендарски (2011).

В Софийския университет е ректор (1973-1979), декан (1970-1973) на Математическия факултет (дн. ФМИ) и ръководител на катедрата по Изчислителна математика (1968-1970). В БАН е председател (1988-1991), зам.-председател и гл. научен секретар (1982-1988) на БАН; зам.-директор (1967-1970) на Института по математика с Изчислителен център (дн. ИМИ) и ръководител (1967-1970) на секция Числени методи; директор (1985-1992) на КЦИИТ.

В Единния център по математика и механика – ЕЦММ е зам.-директор (1970-1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972-1978), Математическо образование (1981-1983).

Основни научни направления:
Теория на апроксимациите – Хаусдорфова метрика и приложения, апроксимиране на равнинни точкови съвкупности с полиномиални криви. Математически анализ – параметрично апроксимиране. Теория на сегментния анализ. Теория на програмирането, числени методи и математическо моделиране. Математически модели в биологията (съвместно с акад. Румен Цанев построява математически модел на клетъчно деление и клетъчна диференцировка). Геометрия на полиномите. Математическо образование и образователна система.

В Софийския университет: Изчислителна математика и математически машини (1960-1962), Числени методи на диференциалните уравнения (1960-1962), Теория на информацията (1960-1965), Електронно сметачи машини и програмиране (1961-1966), Числени методи I и II (1962-1980), Линейно програмиране (1965-1966), Числени методи и сметачни машини (1966-1969), Математическо обезпечаване на АСМ (1967-1968), Практикум по програмиране (1967-1968), Програмиране на АСМ (1967-1968), Теория на АСМ (1967-1969), Приближено смятане (1967-1971), Математическо оптимиране (1968-1969), Математечески модели в биологията (1978).
В Пловдивския университет Паисий Хилендарски и Югозападния университет Неофит Рилски–Благоевград: Числени методи, Теория на апроксимациите, Математическа биология, Математически анализ, Математическо моделиране, Изчислителна математика.