NYT нарече Грозев ''човека, когото Путин не можа да убие''

Под заглавие "Българинът, когото Путин не можа да убие", в. "Ню Йорк таймс" публикува обширен материал за разследващия журналист Христо Грозев. Автор е Маша Гесен.

Материалът разказва за живота и работата на Грозев, а авторът споделя впечатления от лични среща с него - включително когато журналистът разбира, че баща му е изчезнал от дома си във Виена и по-късно е открит мъртъв.

Грозев е разследващ журналист, специалист в проследяване на дигитални следи - данни от мобилни телефони от черния пазар, имиграционни досиета и пътническа информация, за да демаскира руски шпиони. Той намира "спящи клетки" в западни държави с хора, които минават за местни, или такива, изпратени да ловуват за дисиденти по света, пише Гесен. Докато Интерпол издирва "позорен финансов директор", Грозев открива, че той се укрива в Беларус.

Идентифицирал е тайните агенти, които стоят зад отравянето на Алексей Навални през 2020 г. Това разкритие го поставя в полезрението на Владимир Путин, който е искал Грозев да бъде убит и за тази цел Кремъл се обръща не към кого да е, а към същия финансист беглец - така човекът, когото Грозев, открива в Беларус, започва да го преследва и съставя екип за наблюдението му, пише NYT.

Сега хората от този екип са зад решетките. Финансистът живее в Москва и няколко пъти седмично посещава централата на руската тайна полиция. А Грозев си представя как този човек обяснява на началниците си провала на своята мисия - малък повод за задоволство, допълва авторът.

Той разказва за процеса срещу шестимата шпиони във Великобритания, осъдени на между пет и 11 години затвор за участие в заговор за убийството на Грозев и за други операции. Групата е следила българина и неговият колега разследващ журналист Роман Доброхотов, с когото правят заедно разследванията си. Групата е следила и американска военна база в германия, където са били обучавани украински войници, следили са избягал в Европа руски шеф в сферата на сигурността и дори планирали операция под фалшив флаг срещу съюзника на Москва - Казахстан, изброява авторът.

Според него задържането на шестимата шпиони, някои от които български граждани, е първият път в най-новата история, когато властите успешно намират и задържат действащи на британска територия руски агенти. Затова, по думите му, процесът в Лондон е историческа победа.

Грозев започва разследванията си преди десет години, когато над Източна Украйна е свален малайзийски пътнически самолет, а всички 298 души на борда загиват. Русия и Украйна си размениха взаимни обвинения за свалянето на самолета. По това време Грозев живее във Виена и е в управата на верига радиостанции. Жаждата за информация винаги е била в природата му. В епохата на комунизма, когато правителството в България пада, той влиза в едно посолство и две седмици чете камари документи, отбелязани с надпис "да се изгори след прочитане", пише авторът.

Така, когато малайзийският самолет е свален през юли 2014 г., Грозев започва да гледа Flightradar24 - онлайн услуга, която проследява движението на самолетите по света. И така влиза в заешката дупка, разказва NYT.

Увлечението му по Flightradar24 се превръща в негова втора професия. Присъединява се към разследващата медия Bellingcat, която вади информация от отворени източници и доказва, че ракетата по самолета е изстреляна от ракетна установка, придвижила се от Русия до Източна Украйна, а замесени са висши руски офицери и в крайна сметка отговорна за трагедията е Русия.

По-късно Грозев установява кои са руските агенти, които най-вероятно са отровили Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия във Великобритания през 2018 г.

Авторът разкрива, че повечето си начинания Грозев предприема със своя близък приятел Карл фон Хабсбург - внук на последния император на Австро-Унгария Карл I. Двамата са пътували до Тамбукту, Мали, с войски, освободили града от ислямистки бунтовници. Открили са заедно и украиноезична радиостанция в Украйна. През 2020 г. Фон Хабсбург се свърза с кинопродуценти, смятайки, че историята за отравянето на Навални би се превърнала в успешен филм, пише Гесен.

В деня, в който Belligcat публикува разследването на Христо Грозев за отравянето на Навални (14 декември 2020 г.), завърналият се в Москва финансист наема екип за следене на българина. Финансистът е Ян Марсалек - неговата финтех компания Wirecard е замесена в огромен финансов скандал в Европа - с липсващи 2 милиарда долара. Главният изпълнителен директор на компанията е арестуван, а Марсалек изчезва. Логично Кремъл наема него за задачата. Освен всичко друго, той е роден във Виена и познава добре града, в който Грозев живее, пише NYT. По-късно Грозев минава в изгнание и заживява в САЩ - в Манхатън.

Авторът го среща на премиерата на филма "Навални" в САЩ, а няколко седмици по-късно - на благотворително събитие, организирано от фондацията на Амал и Джордж Клуни. В един момент Грозев поглежда в телефона си и пребледнява. Сестра му му пише, чене успява да се свърже с баща им, който живее във Виена. Научавайки това, Джордж Клуни му казва, че не бива да се връща там. Че това е клопка, за да го накарат да се върне там, спомня си Гесен.

Полицията открива бащата на Христо Грозев мъртъв в дома му. Два дни по-късно лондонската полицията арестува петима българи за шпионаж. Грозев, въпреки настоятелните предупреждения на властите, се връща във Виена - пътува в товарен самолет до съседна държава. Австрийските власти не стигат до заключение, че в смъртта на неговия баща има следи от убийство. Семейството не получава достъп до тялото.

Близките на журналиста са силно засегнати от тези събития. Грозев живее в различна държава от децата и съпругата си и не знае дали един ден ще могат да са заедно. Българските шпиони са в затвора, а Ян Марсалек - в Русия.

Целият материал на "Ню Йорк таймс"