Днес стана ясно, че Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е глобила журналиста Мартин Карбовски с 600 лв. заради "женомразка" статия. Сигнал за нея в Комисията е подаден от Българския хелизнски комитет. След като новината обиколи агенциите, Карбовски публикува своя поглед и мнение по темата в сайта Lentata.com. 

Отговорът на журналиста, озаглавен "ОБХВАТЪТ НА СВОБОДАТА?! НА СЛОВОТО?!",  без редакторска намеса:

Мен ме съдят всеки ден. Досега не съм говорил за това и знам че не трябва, защото уважавам съда. Но не се стърпявам да ви споделя какво е казала моята приятелка Маргарита Илиева от БХК пред медиите. Ето какво:

„Време е да се схване, че женомразката реч, както и всяка друга реч на омразата – расистка, хомофобска и пр., няма законно място в обществото. Няма свобода на език на омразата“, заяви още Илиева. Този език е извън обхвата на свободата на изразяване…“

Искам да ви разкажа новината, че от днес, отскоро, че „свободата на изразяване има обхват“. Можете да бъдете гонени, съдени и да ви се губи времето, и да бъдете глобени заради една метафора. Защото това, което съм написал е една неприятна метафора. Повечето хора, включително и жените, ще се съгласят, че е вярна метафора, отнасяща се до политиката. Не до жените.

Обхватът на свободата на изразяване се определя от БХК. Една неправителствена организация, която върши и добра работа. Но там аз имам един проблем. Има един гей, който смята, че аз не мога да се шегувам с гейовете. Не мога дори да нарисувам една карикатура на тема педерасти, на тема мюсюлмани и на тема негри. Геят се казва Радослав Стоянов и аз разбирам, че този човек ме харесва. Той съди такива хора като Андрей Слабаков, Ангел Джамбазки, проф. Юлиян Вучков и други. Радвам се, че съм в този списък. Другите сте вие.

Лошото е, че аз НЯМАМ дума за този човек Радослав. За него аз съм примерно „хомофоб“ . Въпреки приятелствата ми с гейобщестовто и въпреки това, че съм писал за смешните права на това прекрасно малцинство (без ирония). Според мен Стоянов е хетерофоб и може спокойно да ме съди и за това. Аз ще плащам за свободата си да обиждам и да се подигравам на всички, въпреки че това не ми е цел. Така пиша. Така ме разбират по-добре.

Цел ми е да запазя свободата на метафората. Без нея не мога да пиша. Без нея няма да имам литература. Няма да имам език. Без свободата на метафората нашата жалка, несвободна, българска литература ще скочи от соцреализма в „еврореализма“, където отново има комунистически правила за писане. Отново има и обидени, има и велможи, има и партийни организации.

Няма правила за писане, гейове мили. Свободата няма обхват. На новите демократи не им харесват думи от текстове на великите писатели, включително Хариет Бичър Стоу и Марк Твен, и други. Радвам се, че съм в този списък. Другите не сте вие.

Всяка свобода си има по един негър. Аз съм негърът на свободата на словото (с много ирония, да). Негърът трябва да бъде бит и тормозен и каран да работи. Не си правя илюзии. Свободата, която ни се открехна след 1990 година днес е затворена врата. Но някой, предполага се, негър, трябва да рита по вратата. Всеки ден.

„Всеки ден трябва да се говори на ръба, да се проверява свободата на изразяване“ – не цитирам точно, но това са думи на един убит наскоро карикатурист. За разлика от него в този сайт ние нищо смело още не сме направили. Но тормозът е същият.

Ако имате проблеми с някоя от думите в този материал – съдете ме. Аз няма да се явя в съда, защото това е подигравка със свободите ми и времето ми. Аз днес не употребих в този материал нито една метафора. Материалът стана скучен.

Защото искам да разберете че метафората е свобода. Обратното не можете да ме накарате да повярвам. Шибаняци.

Още по темата

09/01/2015

Медии

КЗД глоби Мартин Карбовски заради "груба женомразка реч"