В началото на 2015 Даниел Георгиев пише първия ред код, а днес неговата разработка Iris се ползва от над 1 милион потребители в 180 държави. Поканихме го, за да ни разкаже за това как се прави един успешен нов бизнес от нулата в България.
Здравей, разкажи ни какво точно е Iris?
Iris е софтуер, който прави мониторите полезни за очите. Доколкото е възможно, разбира се. Работи автоматично, на почти всички устройства и операционни системи и в основата си намалява синята светлина, излъчвана от мониторите. Доколкото е възможно, намалява вредният flicker на подсветката и по този начин ни помага да спим по-добре и да не ни болят очите.
Интересно е, че в началото Iris беше един таймер, който ми заключваше монитора и ме караше да стана от компютъра и да гледам надалеч, но с времето и след разговори с много доктори и четене на хиляди медицински изследвания, намерихме по-ефективни начини как мониторите да са по-полезни.
Както много от съвременните иновации, Iris събира всичко най-полезно в един продукт и аз бях първият човек в света, който намери начин как да монетизира софтуер за здравето на очите.
Как започна всичко, кога започна да се занимаваш с програмиране и труден ли беше пътяt до тук?
За разлика от много други програмисти, аз започнах да се занимавам с програмиране доста късно.
Когато бях малък, по цял ден тренирах нещо. Първо, 6 години играх футбол, а после 5 години тренирах гребане. Докато във футбола бях адски зле, в гребането постигнах доста успехи. Имам доста медали от състезания, бях в националния отбор, участвал съм на балкански и световни първенства, но никога не съм бил най-добрият в света и не мога да се похваля с големи международни успехи.
Имах голям интерес към компютрите и в 8-ми клас започнах да чета повече за това как работя. Година по-късно почнах да пиша първите ми редове код и така за 4 години вече бях на ниво начинаещ програмист.
От доста малък ми се наложи да се издържам сам и затова на 17 започнах първата ми работа като програмист. Така спрях със спорта, защото въпреки че много обичах гребането, това просто не е спорт, от който да можеш да се издържаш. Да не говорим, че така или иначе никога не съм имал телосложението да стана олимпийски шампион.
И така, на 17, с много желание да се науча, станах програмист и започнах да прекарвам над 10 часа пред компютъра всеки ден. Половин година по-късно, часовете започнаха да стават над 14, защото просто исках да стана най-добрия и така малко по малко започнаха проблемите ми с очите.
Отначало просто не можех да гледам светлината и през деня излизах със слънчеви очила, но след още няколко месеца очите започнаха да ме болят много и когато съм пред компютъра.
Сега вече осъзнавам, че просто мониторите и светлината в офиса явно бяха доста лоши, но тогава не знаех защо това се получава и започнах да се ровя в интернет за решение.
Започнах да си капя и да експериментирам с всякакви видове капки за очи и положението малко се подобри, но след няколко месеца осъзнах, че съм пристрастен към капките за очи и положението стана още по-лошо.
Отидох на очен лекар и лекарката не ми каза почти нищо, което не знам. Каза ми, че трябва да сложа и очила и това беше повратният момент. През целия ми живот преди имах перфектно зрение и се наложи да нося очила, си казах, че ще променя нещата.
Започнах да чета всичко за очите, медицински изследвания, упражнения, природни лекове, стойка на тялото, как работят мониторите, буквално всичко и бях решен, че ще се оправя.
Така се появи и първата версия на Iris, която беше един таймер, който ми напомняше да си почивам и да гледам надалеч.
И тук следва година от един дълъг водовъртеж от непредвидени ситуации и трудни решения, чиято история е дълга за разказване, но накратко:
Напуснах работата си, зарязах университета, изнесох се от вкъщи, дълго време бях без работа и трудно свързвах двата края и започнах да продавам и правя всякакви работи само и само да се издържам, но в крайна сметка единственото нещо, което остана беше Iris.
Постоянно работех по него и постоянно го подобрявах и предлагах на хората. Първата година никой не го ползваше, пък камо ли и да си плати за него, но малко по малко, с много труд и постоянство, Iris започна да има първите си няколко потребители, по-късно станаха 10, след няколко месеца 1000, след още няколко месеца 10 000 и така от уста на уста започна да се разпространява.
Определено не беше лесно и имах много периоди, в които просто не знаех дали всички хора, които ми повтарят, че идеята не струва, не са прави, но последната година, честно казано, не мога да се оплача от нищо и тези спомени малко по малко избледняват.
В момента Iris има милиони потребители по целия свят, доста от тях си плащат и мога да кажа, че създадох един хубав собствен бизнес.
Доста хора гледат на мен като пример. Започнах Iris, когато бях на 19, в момента съм на 21 години, управител съм на 2 компании, което в световен мащаб не е кой знае какво постижение, но такива примери в България като че ли липсват и повечето млади хора си мислят, че в чужбина е по-добре.
Всичко, което съм правил, съм го изградил в България и като цяло мисля, че живеем на едно доста хубаво място.
Според теб, какво е нужно на един млад човек за да успее?
Интересно е, че колкото повече неща постигаш, толкова повече разбираш, че няма нищо специално в това да си най-добрия в нещо.
Трябва да се трудиш и да работиш много, трябва да се лишаваш от доста неща, за да постигаш целите и трябва да казваш "НЕ" постоянно на много неща и на много хора.
Едно от нещата, които съм осъзнал за себе си, е винаги да полагам стабилна основа на всичко, което правя и винаги да избирам дългия път. Например, много хора искат да бъдат милионери, но много малко знаят какво да правят с парите си и как да ги умножават.
Не мога да дам адекватен съвет, защото в различните периоди от развитието си всеки има нужда от различно нещо. В началото имах нужда от помощ по програмиране, по-късно - от това как да разговарям с потребителите и да правя нещо, което хората искат да ползват.
В един момент ми беше огромен проблем, че не знам как да продавам и да промотирам нещо, тъй като през целия ми живот съм бил интроверт.
Сега ми е трудно да скалирам Iris да може да поддържа стотици милиони потребители и да решавам как най-ефективно да инвестирам, за да може продуктът да достигне до повече хора и да мога в ключови моменти да имам капитала, за да поддържам растежа на продукта.
Много хора не срещат тези проблеми, защото взимат пари от инвеститори и в повечето случаи фалират, но когато изграждаш нещо сам от нулата, нямаш право да правиш големи грешки във финансите.
Нещото, което най-много ми е помогнало и което е най-важното качество според мен, е фокусът. Трябва да правиш само 1 нещо, всеки ден в продължение на години, ако искаш да си успешен в каквото и да е.
Трябва да работиш много, да си фокусиран над точно една определена ниша и да не се отказваш, когато стане трудно, да пробваш отново и отново, докато не стане.
Какви са плановете ти занапред?
В началото на тази година заедно с още няколко човека създадохме един иновативен софтуер, който позволява на далтонистите да виждат повече цветове и в момента го интегрираме безплатно в цяло България, но там се занимаваме с доста бюрокрация и процесът е малко бавен.
Това е единственото друго нещо, което правя в момента, защото не ми взима много от времето и за доста от нещата се грижат съдружниците ми.
Аз съм човек на фокуса и внимавам да не правя прекалено много неща наведнъж. Имам страхотни идеи за нови проекти, едната е иновация във финансовия сектор, а другата - за намаляване на зависимостта ни от социалните мрежи, но всичко по реда си.
В момента чета всичко, което мога, по икономика, защото имам нужда да разбера пазарите и как работи светът в дълбочина, интересувам се от криптовалути, нови парични инструменти, счетоводство и статистика, но това е просто хоби, за да се разсейвам и да уча нови неща.
Планът ми е да има Iris, инсталиран на всеки компютър и максимално много хора да живеят по-здравословен начин на живот. Не мога да оправя всичко, но да помогна на 1 милиард души да не ги болят очите, е една хубава цел, която гоня.
Като
казвате
"мониториТЕ"
не
се
ли
усещате,
че
ако
беше
вярно
то
целият
свят
щеше
да
е
кьорав
и
с
главоболие?
Всъщност
той
самият
ви
опровергава:
"Сега
вече
осъзнавам,
че
просто
мониторите
и
светлината
в
офиса
явно
бяха
доста
лоши..."
Ето
това
е
ключовото
изречение.
Има
достатъчно
монитори
на
пазара
без
ШИМ
на
подсветката.
А
намаляването
на
синята
светлина
означава,
че
ще
гледате
изкривени
цветове
на
снимки,
видео...
на
всичко.
Браво
на
младежа,
ама
туй
нящо
иска
пари.
Ние
бедните
(или
просветените)
ползваме
f.lux
на
компютъра,
а
телефоните
вече
го
имат
вградено
в
OS-а.
Да
му
пожелаем
да
го
купи
някоя
голяма
фирма
и
да
го
вгради
в
техния
системен
софтуер.
Инак,
поне
за
мен
са
пари
на
вятъра.
Браво
на
българчето!
Пожелавам
му
здраве
и
успех
в
по
нататъшните
разработки.
А
сега
сериозно.
От
години,
ОТ
ДЕСЕТЛЕТИЯ,
от
зората
на
tft-мониторите
се
разработват
всякакви
програми.
Доста
преди
този
млад
дихател.
Някои
успешни,
други
не
толкова.
Една
от
тях,
доста
успешна
е
f.lux®,
software
to
make
your
life
better.
:)
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!