Внимание! От днес София преминава от ръчно на автоматизирано управление

В по-голямата част от историята си ние, българите, сме били управлявани „отвън” – политически, икономически, и културно. Периодите на самоуправление са по-скоро изключение.

Това, с което сме свикнали, е някои други да свеждат нарежданията „отгоре” до местното население, а на населението му е оставал само един-единствен избор – дали да ги изпълнява напълно или не чак толкова...

Най-дълго в исторически аспект „управител” на България е бил Константинопол, който за нас е „Цариград”, тоест градът на царете, които диктуват съдбата ни. След Освобождението дистанционното ни управление последователно е преминавало в столиците на няколко империи, които са назначавали монарсите на България. Постепенно се стига до периода, когато дистанционното ни управление се поема здраво от Съветския съюз и за половин век наша „столица” става Москва... И така до настоящата – Брюксел.

Да бъдем управлявани от дистанция се е превърнало в основна политическа доктрина на България и национален манталитет на българите. Това превръща въпроса „по какъв модел да бъдем управлявани” в основен за политическия и обществения ни живот.

Понякога настъпват кризи в дистанционното ни управление, и един такъв период е краят на 50-те и началото на 60-те години на 20-ти век. Точно преди 60 години, на 20-ия конгрес на КПСС, Хрушчов развенчава престъпленията на Сталин и започва радикални реформи на сталинисткия модел на управление. Тези процеси се отразяват в България и на проведения малко по-късно Априлски пленум на Българската комунистическа партия за управляващ е назначен Тодор Живков. Той запазва ролята си на свеждащ нарежданията на големите началници от Москва, но поставя началото на няколко процеса, които определят живота, културата и изкуството на българите и днес.

Създава се Българската национална телевизия, която има основно пропагандни функции; изгражда се Телевизионната кула в София; започва производство на масовия български телевизионен приемник Опера. В културата и изкуството се оформя така нареченото априлско поколение, което подобно на телевизията доминира културния живот на българите (и до днес).

Започва подмяна на тежката индустриализация с електронна промишленост, чийто апогей настъпва малко преди разпада на комунистическата система в България, с масовото производство на няколко модела компютри, копия на световни производители.

Тези процеси са отразени в много пропагандни прояви, но една от най-емблематичните остава инициативата за подмяна на регулировчиците-милиционери на кръстовищата със светофари, което демонстрира превръщането на София в модерен град. Това е отразено в огромно (12/12 м) неоново пано, разположено срещу тогавашния Център за управление на движението в София на булевард „Мария Луиза”.

Паното, освен пропагандна роля, е имало и информационна, дори – обучителна функция – да разясни на гражданите на София и гостите от страната как познаните жестове на регулировчика съответстват на светлините червено, жълто и зелено на светофара, който вече е започнал да навлиза и в България. Това неоново табло е уникално и няма известен аналог в световната визуална култура. Впрочем, използването на неон за пропагандни цели днес изглежда невероятно.

Настоящата инициатива е възстановка на неоновото пано от средата на 20 век и цели да покаже „прехода от ръчно към автоматизирано управление” като етап от модернизацията на София. Основната част на проекта, която ще бъде разположена във витрина на бул. „Мария Луиза” 15, представлява работещ модел на онова неоново табло, което е поставено през 60-те години, за да ознаменува инсталирането на първия светофар в София на същото кръстовище.

Освен дeйстващото неоново пано, във витрината ще бъдат представени видеоинтервюта с граждани, които са живели срещу него, докато все още е работело и дори след това, когато остава като една странна конструкция над булеварда. На различни монитори ще бъдат представени историите на тези хора и интерпретациите им за функциите и причините за поставянето на това пано. Събрани заедно, те представляват един колажен разказ за историята и развитието на град София и дори на България.

Инсталацията „Преход от ръчно към автоматизирано управление” е ясна препратка към някои от актуалните теми на българското общество днес:

- Дебата за електронно гласуване – Трябва ли да се премине от "ръчно" към "машинно" гласуване. Има ли нужда изобщо от подобен дебат, като се има предвид бурното развитие на технологиите, и какво ще направи Парламентът с резултатите от проведения референдум; 
- Вземане на решения, касаещи гражданите – трябва ли да очакваме да се спусне едно решение и чак тогава да реагираме или имаме свободата и възможността да отправяме предложения? И има ли кой да ги чуе;
- Как да преминем от дистанционно управление към самоуправление? Изобщо, можем ли да го направим? Толкова ли е устойчив моделът "да ни управляват", че референдумите в България все още не работят.

Инсталацията „Преход от ръчно към автоматизирано управление” ще бъде открита на 18-ти ноември от 18:00 часа във витринното пространство на бул. "Мария Луиза" 15, принадлежащо на Музея на история на София. Жителите и гостите на столицата ще могат да я видят до края на месеца. Надяваме се тя да стимулира и обогати дебата по важните теми за „управлението”.

Инициатива „Преход от ръчно към автоматизирано управление” се осъществява съвместно от мрежата "Форум гражданско участие" и творецът Петко Дурмана.

Още по темата

17/11/2015 Култура

Специална изложба на филмови плакати в НДК от 17 ноември

12/11/2015 Култура

"Квадрат 500" като шуробаджанашки магазин на Светлин Русев и приятели

11/11/2015 Култура

Иван Мудов открива своя "Сертификат за автентичност" на 12 ноември

29/10/2015 Култура

Американската социална революция от 70-те с изложба в София

Следете новините ни в GoogleNews