Номинираният в категория за най-добър филм “Бруклин” на тазгодишните "Оскар"-и носи в себе си алегорията на “малкия човек”, оглеждащ се за Света – непознатия Свят, който ще му предостави ново бъдеще и по-добри възможности.
Светът в случая е Америка, която през 50-те години става дом на хиляди ирландци. В “Непосилната лекота на битието” чешкият писател Милан Кундера казва, че човек, копнеещ да напусне града, в който живее, не е щастлив човек. Тези думи все още могат да намерят асоциация в битието, нашето битие, приютено от сцената на 21 век. Но пътуването и миграцията не са неестествен синдром (независимо от причините), а присъствието на технологията улеснява достъпа ни до знанието, разширявайки и пределите на комуникацията.
“Бруклин” ни пренася във време, в което духът на миграцията синтезира в себе си заряд, който не познаваме. Ирландецът Джон Кроули, който е режисьор на лентата (вдъхновена от едноименния роман на Колм Тойбин), нашумява в кино средите след проекта си с Майкъл Кейн “Има ли някой там?”, както и с работата си по сериала “Истински детектив”.
Досегът на Кроули до седмото изкуство обаче е предшестван от театъра (постановката “Пухеният” по Мартин Макдона бележи огромен успех във Великобритания). Театралният му усет със сигурност изиграва роля в снимачния процес, но ако трябва да бъда честна, имах по-големи очаквания откъм драматургията. Освен за най-добър филм, “Бруклин” се бори и за най-добър адаптиран сценарий – това е втора номинация за писателя и сценарист Джон Колби (първата е за “Съзряване”). Тъй като крайно не се влияя от "Оскар"-ите, директно ще си призная, че не харесах сценария – стори ми се изключително постен, изсмукан от пръстите и НЕвълнуващ. Да, става дума за литературна екранизация, но мога да дам примери с дузина брилянтни кино адаптации, след и заради които съм се влюбвала както в произведения, така и в автори. Например “Боен клуб” ме запозна с Дейвид Финчър, но ме отведе и при романа на Чък Паланюк... “Бруклин” е красиво заснет филм, но за изграждането на атмосферата не отговарят само локациите, кадрите, сценографията, музиката. Можем да бъдем впечатлени от актьорската игра, но тя не е способна да оправдае сценария.
Годината е 1952. Младата ирландка Ейлиш (Саорис Ронан) живее в малкото градче Енискорти. По-голямата ѝ сестра Роуз (Фиона Гласкот) урежда заминаването ѝ за Щатите, за да намери по-добро бъдеще. Притисната от обстановката на малкия град, където тържествуват клюките, както и от липсата на реализация и пари, Ейлиш решава да напусне познатото и своята комфортна зона.
Новият ѝ дом е Бруклин, квартал на Ню Йорк, където емигрират доста ирландци. Но реалността се оказва по-различна от представите. Реалността притиска, реалността е сурова. Ейлиш е изплашена, несигурна, не може да се внедри в образа на модерните и донякъде разкрепостени американки. Работата в магазин се оказва трудност за ирландката, отчасти заради бавния процес на адаптация, отчасти заради страха от непознатото. Но адаптацията не е невъзможна, влиянието на големия град и хората в него са фактор за трансформацията на Ейлиш. Тя се записва в колеж, където учи счетоводство, а същевременно се влюбва в италианеца Тони (Емори Коен), за когото се омъжва. Постепенно носталгията по дома отшумява, а новото начало е поставено. Всичко се променя, когато Ейлиш научава за смъртта на сестра си Роуз и се връща обратно в Ирландия.
“Бруклин” е сполучлив филм, но непритежаващ претенцията за нещо повече от такъв.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)