Quantcast

“Чистач”: Срещи в друго битие

Милена Милтенова Последна промяна на 23 март 2016 в 19:38 2284 1

"Чистач".

Словашкото кино не е особено разпространено у нас, но тазгодишното издание на София Филм Фест ни поднесе едно по-различно изпълнение на психологическата драма - мистериозният “Чистач”. Авторът на лентата е Петър Бебяк, който в последните години се лута между киното и телевизията, прескачайки от един жанр в друг.

Бебяк има афинитет към изразните средства, осмиващи човешката природа, дълбаещи в психологията на гротесковите образи, като на моменти залита към жанра на ужаса. “Чистач” не е филмът, който ще ви преобърне на 180 градуса и ще ви причини катарзис, но напомня на онази мрачна естетика, която познаваме от творчеството на Оливер Харшбигел (“Крахът на третия райх”, “Експериментът”, “Пет минути от рая”). Липсата на очаквания и срещата с непознато заглавие могат да бъдат приятно изненадващи, отвеждайки ви в битието на Томаш.

Томаш (Ноел Чучор) току-що излиза от затвора, завръщайки се отново към света. Онзи свят, който e построил и заградил с тухли, светът на интровертния и мълчалив “чистач”. Томаш работи за погребално бюро, като задълженията му се изразяват в посещаване на различни апартаменти, които (след нечия смърт) трябва да почисти в отсъствието на обитателите им. Томаш е крайно асоциален. По съвет на своя психотерапевт, който е длъжен да посещава, понякога излиза на по бира с колегите си. Но той сякаш е звукоизолиран от хората и случващото се наоколо.

Редовните телефонни разговори с майка му са друг белег за нежеланието му да комуникира – рутинни въпроси и отговори, които протичат за секунди. Тихата и потайна екзистенция на Томаш се разклаща, когато неочаквано процесът на чистене е прекъснат – обитателите на поредния апартамент се завръщат, преди той е приключил с всичко. Стреснат и уплашен да не бъде видян, чистачът се скрива и става свидетел на семейния живот, институция, която не познава. При последвали възможности започва да се крие и в други апартаменти. Томаш преоткрива едно странно и донякъде извратено удоволствие, а именно съзерцаването на непознатите и техните “вселени”. Това удоволствие прогресира в хоби, а сетне й в мания, когато се влюбва в Кристина (Ребека Полакова).

Издържаният сценарий на Бебяк е балансиран от кинематографията на Мартин Жиаран – липсата на наратив е заменена с кадри, които разказват. Тъмното осветление и меланхоличната атмосфера перфектно партнират с мрачната музика на композитора Юрай Добраков. Ако имате възможност, дайте шанс на “Чистач”. Не само, защото не е типичната любовна история (а е факт, че зрителят е уморен от баналното). Но баналното може да бъде надградено и увлекателно в зависимост от неговото изпълнение. “Чистач” е интелигентен филм, който обрисува проблемите в социализирането, а битието, с което ни сблъсква, не ни остава чуждо. А напротив.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.03 2016 в 07:26

Миленче, ако имаш афинитет към киното - почни от големите филми - за да стигнеш пак до тях. След първите ти две изречения, как да четеш нанатък? Скука... Ще си помислите, че е лесно да даваш акъл, ако познаваш Атънбъроу и Полак - но и да сервираш топли кроасани сутрин на закуска не е лесно. Никой не обича кинокриците - за разлика от кинокритичките...