Quantcast

Световете, които ще видиш „В огледалото”

Ирен Данаилова Последна промяна на 24 март 2016 в 15:06 2292 0

"В огледалото".

Дойде ред да пиша и за любимия си български документален филм от програмата на последния София Филм Фест. Както вече споделих, това, което ме изненада тази година, беше огромният интерес към жанра. „В огледалото” на режисьора Юлия Кънчева си заслужи пълната зала и показа, че новото българско документално кино е в подем и има какво да ни покаже.

Имаме циганска сватба със слон, влюбен мъж, плувал на зиг-заг между крокодили в името на любовта, бизнес дама, огорчен от работната си среда журналист, клошар, бивш депутат, бежанец, майка на пет деца, коафьор-психоаналитик, пенсионер, малко момиченце с вълшебен пръстен, режисьор и семейство, за което Коледата е по-тежка от всякога.

Какво е общото между тях? Един фризьорски салон, където хората споделят душевните си трепети и терзания, докато ножиците пърхат край ушите им.

Цялата тази „бърканица” от истории е точно премерена - достатъчно разнообразна и без нищо да е в повече, с една тънка нишка между точките, които на пръв поглед изглеждат невъзможни за свързване. С такава колекция от различни съдби, филмът логично си има и тъжните моменти, които те карат да си кажеш „стегни се”, защото си голям човек и не върви да ревнеш в киното, и щедра доза чувство за хумор, заради която целият салон избухва в мощен смях с нежни елементи на ефирно грухтене.

Отговорник за съшиването на всички тези сюжетни линии в една цяла и напълно завършена лента отново е Юлия Кънчева, която освен режисьор на филма е и негов сценарист.

Завършила е кинорежисура в НАТФИЗ, а в момента е доцент в Нов български университет в департамента по кино, реклама и шоубизнес. Сред богатата ѝ творческа биография се открояват още 16 документални филма. На няколко пъти е член на международното жури за документални филми на фестивала "Prix Europa". Творчеството ѝ е представяно в Музея на жените в изкуството във Вашингтон и в Културния център на България в Берлин. Това вероятно обяснява успеха на най-новата ѝ лента и ще оправдае заключението ми, че за филм, в който се случва толкова много, няма кой знае какво за казване, освен „трябва да го гледате!”