София за 20-ти път е театрална столица. Модерен румънски прочит на ''Бурята'' разбуди публиката

Впечатляващо начало и силна визуална образност. Отличен светлинен дизайн. Висока актьорска енергия. Чувство за игра и театрална свобода. Смел и съвременен прочит на Шекспир. Прекомерно количество шеги и цитати. Визуалният ефект често измества драматургичния смисъл. Това са само част от отзивите в унгарската преса за „Бурята“ на режисьора Виктор Бодо, предава БТА.

Представлението откри 20-ото издание на платформата „Световен театър в София“. Театър „Българска армия“ бе домакин на постановката на „Арон Тамаши“ от Сфънту Георге – професионален държавен театър на унгарското малцинство в Румъния, основан през 1948 г. и носещ името на писателя Арон Тамаши (1897-1966).

Театралното издание Critical Stages, след участието на спектакъла в Националния театрален фестивал в Букурещ през 2025 г., определя постановката като „съвременна „Буря“ на бързи обороти“, съкратена до около 90 минути. Според него Бодо поставя акцент върху визуалния вихър и динамиката, но същевременно се стреми да съхрани темите за свободата, самопознанието и прошката. Отбелязани са впечатляващата откриваща сцена на бурята и интензивният ритъм на спектакъла.

В унгарското театрално списание Játéktér критиката описва спектакъла като „постдраматична „Буря““, изградена от колажни сцени, попкултурни препратки и активно търсене на контакт с публиката. Тя подчертава игривостта и визуалната изобретателност на постановката, но самото определение „постдраматична“ подсказва дистанциране от психологическата и поетическата плътност на Шекспир в полза на сценичния ефект и театралната игра.

Режисьорът е известен със своята енергия, абсурден хумор, музикалност и склонност към театрален колаж. Неговите постановки често впечатляват с въображение и темпо, но понякога оставят усещане за фрагментарност и емоционална дистанция. Това е естетика, която има своите почитатели, но и своите скептици, посочва пресата.

Унгарското критическо издание Revizor подробно описва спектакъла. Критикът е впечатлен от първите пет минути – сцената на бурята с огромни пластове найлон, вентилатори и актьори, които буквално „създават“ морето пред очите на публиката. Но след това критикът отбелязва, че представлението трудно достига отново същата степен на сценична енергия и визуално въздействие. Спектакълът е описан като „бърз, многословен, богат на шеги и попкултурни препратки“, в който театърът постоянно цитира самия себе си. Рецензентът дори стига до ироничния въпрос „За какво всъщност е това представление?“.

Още с първите минути стана ясно, че Виктор Бодо не се интересува от музейното възпроизвеждане на класиката. Сценичните трансформации се случваха почти кинематографично, а музиката, изпълнявана на моменти и от самите актьори, придаваше на спектакъла ритъм, който държеше вниманието будно до самия край.

„Актьорският ансамбъл работи като добре настроен оркестър. Вместо да се разчита на отделни звездни изпълнения, спектакълът изгражда усещане за колективна енергия, в която всеки персонаж има своето място в общата театрална партитура. Резултатът е сценично преживяване, което непрекъснато изненадва и отказва да се подчинява на познатите интерпретационни модели“, каза за БТА зрител на българската премиера.

Постановката е отличена с румънската театрална награда UNITER (Присъждат се от 1991 г., от Uniunea Teatrală din România, Театрален съюз на Румъния – бел. а.) за светлинен дизайн и е определяна като модерна, динамична и хумористична интерпретация на Шекспировия текст.

Следете новините ни в GoogleNews