Атон търси реставратори

Като немалко познати и приятели от четири-пет години и аз спрях да гледам телевизия. Е, включвам от време на време новините. Но само от време на време. Иначе и тях предпочитам да чета онлайн. Там по-лесно сравнявам версиите, отразени в различни медии. Надявам се сравнението да доближи до истина.

Днешната телевизията е не просто загуба на време – тя е загуба на съзнание. Вдетиняване. Прогресивно изкуфяване. Приспивно онефеляване. В края на краищата, не затова съм тук, на този свят, дадох си сметка. Предпочитам съзнание бистро, забелязващо. Нека предназначено да го мъти, си остане за предназначилите го. Нека „новинарски поток“ на тях навлича мозъчен отток…

Днес обаче имам новина далеч от мътнотии. Новина светла. Помните ли миналогодишното земетресение на Атон? Тогава в купола на строената (или ремонтирана…?) през 1820 г. българска атонска светиня - храма „Св. Йоан Рилски“, зейнаха опасни пукнатини. Богослужението стана невъзможно поради опасност от срутване. Завещаният от предците ни храм обаче няма да рухне! Сам се убедих. По време на атонско поклонение за ден отседнах в скита „Богородица Ксилурго“, в чийто двор е. С радост видях купола му опасан от скеле, в състояние на кипящ ремонт. Руските подвижници са се захванали да възстановят построената от нашите монаси църква. Откъде средства, те си знаят. Казват, „с Божия помощ“…

Скитът „Богородица Ксилурго“ е руски. Той не е коя да е руска обител, а е първоизточник на руското монашество въобще - първо монашеско братство в историята на руското православие. Когато в последствие руснаците започват да строят другите свои атонски обители - Стария Русик и манастира „Св. Панталеймон“, преотстъпили временно „Богородица Ксилурго“ на български монаси. Именно те построили в него църквата „Св. Йоан Рилски“ - малък, но изящен паметник на вековно, българско, атонско присъствие.

Днес скитът е обитаван от десетина подвижници. Не само руснаци. Запознах се с украински монах, с монах от Молдова. Като работник и българинът от Сливен Минко живее сред тях. Всъщност, казах си, какво значение има – нали всички сме православни… Нали бесовици - светски насъсквания и ежби, на Атон стихват. Нали затова съм тук.

Поведнието на отец Анин, игумена на скита, бе потвърждение, че не греша. Първо, въпреки че поради ремонт на страноприемницата моментът на пристигането ни бе крайно неудобен, успя някак да ни смести – да спази християнска повеля за гостоприемство. После, когато го заговорих за ремонта на църквата, стана малко чудо. Сините му очи блеснаха, отразиха Небето. Като да съм заговорил за особено ценно негово притежание. Бог помогнал. Справяли се. Ще извършели ремонта отговорно, качествено, щадящо. Само една единствена молба имал. Ако съм можел, да помогна. Руският иконописен стил се различавал от българския. Не можело ли да потърся български реставратори за стенописите, за да се запазят в пъвоначалния си вид. Обещах да опитам.

Прекрасно би било, ако този текст стигне до специалисти по реставрация на църковна стенопис. Благодарен ще съм за всеки съвет, за всяка оказана помощ. Контакт може да бъде осъществен по имейл [email protected] или чрез редакцията на Offnews. Дано се намерят добри, съвестни зографи! Да се радват и децата, че и внуците ни на фреските в построения от монасите ни атонски храм. Да усещат духовността на предците, вместо, както напоследък, като отпаднали от дърво листа да балтаят сиротно във време и пространство.

Направи ми впечатление респектът на руския игумен към българско духовно наследство. По време на богослужение също така чух редовно да упоменава името на Св. Йоан Рилски. В новата скитска църква иконата му е окачена на централно място. А от разговор с поклонници от Санкт Петербург разбрах, че и в тамошни храмове архиереите благославяли нашия светия.

Странно нещо е Атон. Или най-после нещо нормално? Сещам се, че след началото на войната в Украйна Русия обяви България за „неприятелска държава“. Че сме и в списъка Мишустин на руското правителство за страни, налагащи „деструктивни нагласи, които противоречат на руските духовни и морални ценности“. Сещам се същевременно и за русофобски главозамайвания у нас. За това как трябвало да преправим историята си, за да отучим децата си да почитат руснаците като освободители от петвековния османски гнет. Как трябвало да преименуваме и патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. И, и, и… Суфлирана корист. Суфлаж за паж…

За дребничкия, синеок, руски монах всичко това сякаш не съществува. Не че не е информиран – знае, разбира се. Бог обаче му е поверил да пази нечие сакрално наследство. Особено щом е православно, за него то е свято. Толкова – без значение чие е. И без това в неговите представи човек нищо не владее, а всичко е на Бога. Длъжен е да го остави на бъдните такова, каквото го е получил от предните. Да го преведе през мимолетията. А, въпреки превратностите на времето, от веселите очи на отеца блика оптимизъм. Все някога Бог ще спре да ни наказва с новинарски потоци, предизвикващи мозъчни оттоци…