Ексклузивно Бойко Борисов е опериран след травма при мач (допълнена)

"Сладки сънища" разказва за живота без майчина ласка

ОFFNews Последна промяна на 25 май 2017 в 16:20 3382 0

„Сладки сънища” от режисьора Марко Белокио – това са двете думи, които майката на Масимо му прошепва, преди той да заспи и докато тя поема последния си дъх.

На сутринта на 31 декември 1969 година 9-годишното момче се събужда и разбира, че майка му е умряла. За една нощ животът му се променя драстично. Обясненията, които получава от баща си – сърдечен удар, остават завинаги неясни. На срамежливото момченце, открило у майка си истински приятел, му се налага да порасне в непрестанни съмнения и мъка.

Детето се затваря в себе си, търсейки спасение в собственото си въображение.

Години по-късно, когато Масимо вече е успял журналист и отразява войната в Сараево, той се опитва да продаде апартамента на родителите си, но внезапно го връхлитат паник-атаки и става ясно, че спомените за миналото продължават да го преследват. Състрадателна докторка помага на измъчения Масимо да отвори съзнанието си за емоционалните травми от детството.

Филмът тръгва на голям екран в България на 26 май, след като бе част от прожекциите на София Филм Фест.

„Режисьорът работи с оператора Даниеле Кипри за четвърти път. Сега, въпреки че филмът обръща деликатно внимание на спомените, Белокио остава верен на настоящето и проблемите на протагониста. „Сладки сънища” е може би най- емоционалният филм на този режисьор, но умело избягва евтината мелодрама. Една дълбока творба, която ще докосне всеки зрител, преживял загуба в своя живот. С други думи – почти всеки човек”, казва  Пиърс Хендлинг от Международния филмов фестивал в Торонто. 

Марко Белокио е роден в Бобио, в семейство на адвокат и учителка. Учи философия в Милано, но после решава да се запише в киноучилище. Първият му филм „Юмруци в джобовете” (1965) е заснет със семейни пари.

Белокио е доста активен, като част от следващите му филми са „В името на бащата” (1972), „Скок в мрака” (1980), „Хенри IV” (1984), Дяволът в плътта (1986), „Часът на религията (Усмивката на майка ми)” (2002) и др. През 2006 г. филмът му „Режисьорът на сватби” има прожекция в програмата „Особен поглед“ на фестивала в Кан.

Шест години по-късно „Спящата красавица” се състезава за „Златен лъв“ на фестивала във Венеция.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови