„СИЛАТА НА РОКА” – Volume-то е на 9

Последна промяна на 30 септември 2019 в 06:15 1818 0

Силата на рока (постер)

Поредният национален фестивал за авторско парче (и цялостно представилата се рок банда с него и поне още едно) на Милена Славова вече е в историята. Отново с „квалификации” в „RockIt” и финал в „Маймунарника” в две чудесни вечери: с преобладаващ екстремен метъл и доста групи, които вече познават тази сцена от предишно участие. Казват, че повторението било майка на знанията. Вижте какво съм написал в „отчета” от миналогодишния конкурс за две тогава останали в подножието на призьорите групи – миналата година не взеха награди, сега са отличници. Врачаните High Voltage (вече променено име на Roadwire и – ако не бъркам – нов вокал) и русчуклиите от Born for Vengeance са с двете най-ценни победи в 9-то издание на „Силата на рока”.

И тази година Министерство на културата е подало ръка на Милена в упоритото и́ начинание. „Форте мюзик” предоставят ваучери на наградените за закупуване на техника, „Z Рок” е обещало да върти по радиото записаното отличено парче (когато това стане в студиото на „Мастило”, които помагат с това). Не че Милена не е платила от джоба си хотели и плакати, но тя свикна. Вече стана „традиция” да не очакваме телевизии, музикални репортери от медиите или някои от по-зрелите колеги на музикантите – едните да отразят, другите да поогледат за следовници. Къде ти?... Важно е, че на фона на един тон оглозгани ребърца и още толкова изпита бира в „Маймунарника”, на една по-хубава и заслужена сцена момчета и момичета от 4-5 български града показаха, че искат да свирят тази музика, репетират здраво и не им пука за вече 30 години бременният БГ-"музикален бизнес". Който „ражда” само димитровградски продукти и тук-там някой „намерил се” или „гласовит” БГ-талант.

Журито   Журито

След финала, пред метрото на бившото легендарно „Синьо кафе” (т.е. също бившия ст. ”Дружба”, днес спирка „Стадион В.Левски”) – се видяхме с Кедъра и му казах, че двете вечери е имало много трашметъл, че тази година главно май беше трашметъл. Кедърът (когото, все пак, са махнали от БНТ; и в ОФФнюз няма как да се научи, защото никъде не е казано, просто го известили писмено) ми рече: За фестивала хубаво, но иначе всичко изобщо е траш, без метъл.

Най-хубавото, за което се сетих, ако инатливо се абстрахирам от повсеместния траш, е че и двете вечери – в бара и на откритата сцена – който и да свиреше, почти всичките им колеги-участници (от Враца, Пловдив, Русе или София) се подреждаха отпред и окуражаваха искрено, припяваха, викаха имената им. А почти всички свирещи благодариха на публиката и пожелаваха на другите успех. Ако не си направиш сам купона, кой да ти го направи – телевизиите ли, пишман-продуцентите ли?
Впрочем, видяхме се и с небезизвестния Антон Ив.Симеонов (дошъл на гала-вечерта), БГ рок-деец с непресъхващ дух, известен в средите като Тони „Кирката” – покрай неговия фестивал от славното минало. Да напомним само, че въпреки шеговитото прозвище, иди обяснявай на шотландците, че това са сходни фонеми в двата езика, Тони е дал много на „църквата на рока”. Е, сега е кандидат за кмет и за общински съветник на район „Красно село” в столицата. (Това може ли да се напише? – Гласувайте с бюлетина № 63, ако искате повече рок в следващия му евентуален мандат.)


Фестивалът, издание 9-то. Четири от селектираните за участие групи не се явиха в клуба първата вечер (3 от София и 1 от Варна). В журито също имаше непредизвестени рокади. Вездесъщият в досегашните издания организатор ВаГро(то) се разболя. Освен Милена, Иво Кицов (пишещ ветеран не само в журито на „Силата на рока”) и моя милост, компетентно съучастие прибавиха китариста Стиви Кънев (отговаряше за тоналните наблюдения кой какво и как свири и дали останалите от бандата успяват в синхрона) и рекламния специалист Ани Канева (която дебнеше реакциите на публиката, защото една от наградите бе от името на дошлите фенове).
Съвсем сериозно: много „траш” и „дет” се разля в конкурсната програма. Тази година липсваха пънка, по-класическия рок, но децата от двете групи на школата на Драго (The Roost и Rebels, участници и миналия път) донякъде компенсираха изключенията от екстремния метъл. Най-малкият китарист там вече е на 9 години, а момичетата са още по-уверени и наперени. Този път не стигнаха до финал, но причината бе, че всички бяха адски добри, а местата на „галата” бяха 7 от 14.

   Rebels, малко пораснали

Другото чудо, което плати данък на ситуацията „странник сред агресори”, бяха „Конгал” от Пловдив. Трудни са за описване: ирландско-българска прогресив-тиътър формация с богат инструментариум (вкл. цигулка, флейта и контрабас – който не използваха) и истински сценичен спектакъл. В него неколцина (като луди герои от Трейнспотинг) прокламираха държавата „Уга-Дуга”, а другите пееха ирландски приказки за банши и български политико-трансцедентални истории; конкурсното им парче се наричаше „Духът на (Тодор) Живков”, но пък беше на английски.

  Конгал от Пловдив, Ирландия

Вашият рок-хроникьор и тази година даде по една точка повече на онези, които пяха на български – ала това не промени особено подреждането на призьорите. Брояха се на пръстите на едната ръка, а и конкуренцията бе жестока. Rebels (5 момичета и порасналия с една година китарист), The Roost (3 момичета в основата), Sakar (една, но не конкурсната песен – на български) и пловдивчаните от Loners on the Hill не се бяха притеснили от вечния довод в спора, че „английският е езика на рока”.
Имаше няколко музиканти, които впечатлиха не само журито с работата си с инструмента. Барабанист и басист получиха изненадваща вкусна награда от заведението – ребърца с бира – защото бяха същисали даже печащите мръвки с таланта си.

  Вечеря от заведението 

Врачаните са израсли много в музикално отношение. На финала бяха мъничко „по-тихи”, но звучаха като от студиен запис и обиграното им представяне им осигури мощна агитка пред сцената. Заслужиха си овациите. Русенлиите (групата беше с бели ризи – вокалистът им с черна) също знаеха как да контактуват с публиката, на тях пък се развихри единственото пого за вечерта. Вторият вокал малко им куцаше, но ако колегите им от Северо-западна България не се бяха явили, щяха вероятно да са първи.

   Roadwire, Враца

   Born For Vengeance, Русе

Пловдивското нашествие (4 групи за участие, една неявила се и три на финала) и тази година остави само положителни впечатления. Онези от „червения спусък” взривиха публиката още на „квалификациите”, заслужиха си и третата награда. Atroposy (след участие в тамошния „с’Куул фест” това лято) също забиха достойно и тук своите дет-опуси с раздвижени тонални елементи.
Sakar (но от София) вече олихвяват апетита за зрелост. Групата е само на 2-3 години, но има полуфинал на Hills of Rock '18 и награда за авторско парче от Стражица '18. Бившите хасковлии взеха втората премия в „Силата на рока 2019” и вокалистът им си „заяви” място в супергрупата на гласищата.

   Sakar от София

Наградите:
Първа: Roadwire (бивши High Voltage) от Враца
Втора: Sakar от София
Трета: Red Trigger от Пловдив
Награда на публиката: Born for Vengeance от Русе

Толкова за тази година. Догодина трябва да юбилействаме и силата на рока да не се поддава дори на измерване. Има кой (и да организира, и да свири, и да слуша и да куфее) да празнува. Защото това си е един празник на българския рок, колкото и траш да ни затрупва отвсякъде ежедневно. В държавата, дето не е лесно да си тиква в задния двор на естрадната музика. Но ти сам си избрал съдбата си – да бъдеш вечната черна овца.