„СИЛАТА НА РОКА 3”: втората вечер и наградите

Ако не те похвали циганката, похвали се сам. Особено, ако има защо – кауза, едно обнародвано добро дело, споделен купон, надежда, събитие, което ще остави следи поне в своите си среди. До 16.30 ч. вчера, т.е. час и половина преди да се завърти втората конкурсна вечер на софийския есенен авторски рок фестивал, само тук в Нюза изобщо бе съобщено, че той е започнал и бе обърнато внимание на всички участвали. Надявам се , че мъничко сме ги стоплили, задето са споменати, а колегите и журито отсякоха: щом си писал за всички по нещо, и за втората част трябва да го направиш. Приятно задължение. Още една нощ на пост-преживяване на споделен ентусиазъм от рок събитието на есента.

Този път спестявам предисловията. Четете първата част. „Силата на рока 3”, със съдействието на Министерството на културата, организаторския инат на Васко Громков и майчинството на Милена Славова. Място на действието – Рок бар Fans. И – няма да повярвате – обаче и в неделя започнахме точно в 18.10 ч. Групите бяха с няколко по-малко, а в последния момент перничаните от Size The Day пратиха sms, че вокалистът е болен и няма да дойдат. Които се качиха на сцената бяха по-добри от една трета от вчерашните, но поне толкова впечатляващи, колкото половината от съботния гиг. Изобщо, нивото е окуражително за състоянието на българската рок сцена, а групи и публика неколкократно взаимно си благодариха и се поздравяваха за съпричастието и преживяването.

Веси (басистка и вокал, китара и клавир – баща и́, барабанчик) ни грабна още на старта. С обаяние на амазонка или излъчване на една невръстна, но грамотна Морисет, с русите коси до раменете и ниско смъкнатия бас, Веселина ни потопи в богатата звукова томителност на соула, Ар-Ен-Би и модерния поп. Пя на английски, но пък и́ подхождаше. Второто парче бе по-раздвижено, звучаха си като банда от 4-5 човека, а там някъде изведнъж баща и дъщеря размениха китарите насред парчето и тя дръпна чувствено соло, което въодушеви публиката. Бяха възнаградени, имаше викове, а беше още само ауфтактът.

Klosh (2 китари, бас и ударни) с парчета на английски направо спретнаха ритуален дет за махане на глави. Имаха си и агитка, немногобройна, но всеотдайна и погото се случи. Какво ли точно беше, нямаше условията да размислям: дет, траш от „Сепултуровия” вид, груув, тотално разбиване и бързо, технично свирене, което май бе по-добро от вчерашните им събратя по стил. Без едни от тях, да кажем. Но това, според мен.

Metal Wings (китара, бас, клавир, ударни и пееща цигуларка) ни запратиха някъде в Скандинавия или Ирландия, в носталгична сага за симфоник-прог-метъла, дето двама си поделят вокалните партии и се разделят и сливат, а цигулка и клавишни ту се налагат, ту се подчиняват в общото звучене на сработена, хармонична, студено и тътнещо звучаща група. Двете песни са на английски, втората е по-динамична като темпо, бърза е, не те интересува барок ли е, готик ли е, просто се гмурваш и плуваш с тях в едни пространства, дето си мислим че са само на Таря, Ледената кралица. Ами, и други ги могат.

Metal Heart (китара, бас, ударни и дамски вокал) са след тях. Жребият е отредил едни след други да са „метълджии” с криле и със сърца. Тези вече са от Петрич, също са „прогресивно настроени”, още по-млади са от онези с „ледените крила” и басистът им навършва точно тази вечер осемнайсет! Ала второто им парче е на български и даже ми звучи по-добре от конкурсното. Определено имат нужда от окуражаване и публиката не се пести. Има какво да се „шлайфа” по отношение на самото стилово представяне – звучат някак „познато”, но трябва да е и интересно и по собствен начин. Мисля си още, че вокалистката им е малко плаха за този прог-пауър метъл, но апетитът, казват, идвал с яденето.

A Beautiful Lie (2 китари, бас, ударни и чист вокал) се появяват направо с победата си от съботното „Голямо междучасие” на Д-2, а изобщо, от Пазарджик. Няма лъжа, това, което правят, го правят искрено и вдъхновено, за стила им иде реалното определение „надървено” и две момичета под сцената – русо и кестеняво – ги вдъхновяват допълнително. Много технични и с адекватно сценично поведение. Полу-на-шега се чудя как успяват да свирят, докато телата им се тресат и треперят неистово. Но успяват и самочувствието им е подплатено.

"Изида" от Пловдив (2 китари, бас, ударни и вокалистка) са поредната приятна изненада. Конкурсното парче е на български и „стои” по-близо до класическия хард с метални и пауър нюанси. Дамата с микрофона първо /вероятно у някои/ буди вътрешни усмивки, но сетне те отвява с мощното си агресивно, но с ясна дикция, пеене. Публиката ги харесва. Следва второто парче, ооо, никой не е очаквал! Кавър на Майкъл Джаксън и то какъв – искам да кажа, как го направиха тия филибейци. Да, под тепетата винаги рокът е бил самобитно изкуство за много запалени и доста можещи. От „Рицари на огъня” насам, през миналогодишните победители в „Силата на рока 2” Downer Kill и сега с групата на Богинята. Изпълнението е стегнато, събрано, но много чувствено, агитката им е адекватно мощна отпред, а и Милена ми казва, че това е страхотно изпълнение.

Stereorush (2 китари, бас, ударни, вокал) поднасят и двете си парчета на български. „Музиката е моят наркотик” се нарича първото, а второто, внимание!, е „Силата на рока”! Съвпадението е знаменателно. И то тъкмо на финала на двудневния маратон. „Истински цветя от края на 80-те”, ми казва пък Румен Янев, но не е историческа констатация, а комплимент. Динамичен хардрок с oldtime-нотки, ясен силен вокал с фалцети и публиката грабва плакати и се натиска пред сцената да изкуфее. Има го на снимка.

Джем(ът) е преди и след обявяването на наградите. Аз ще го вмъкна тук, накрая да останат само грамотите, записът, китарата, уискито и касата бира. Това са и наградите, всъщност, но още мъъъничко търпение. Компетентното жури (Милена, Васко Громков – благодарим ти за снимките, ВаГро; клубния промоутър Бойко Гюров, Румен Янев и аз – в ролите на Бийвъс и Бътхед в журито или като Кирил и Методи в БГ-рока) – не по прогнозите на една дама, писала из Фейса, за някакви с по две песни от цял живот, които били абонирани за такива неща; се събира да бистри резултатите. А на сцената излиза Ицо от „Амайа” със стол и една акустична китара. „Металика”, човече, не на чело, а на елкухарка и натурален глас. Подозирам конспирация срещу журито да не може съвестно да си свърши работата. Ааа, не, при Ицо се качва дамата от „Изида” и заедно правят още една „Металика”: елкухарка и два натурални гласа. Налага се журито да заседава под емоционален натиск. Но – все пак – взима своето решение. Милена и ВаГрото го обявяват. След овациите и раздадените поздравления, благодарности и целувки, публиката почва да скандира за същото това жури. Не „Оставка!”, а „Песен! Песен!” Ние сме неподготвени, но имаме едного от нас предвид. Милена Славова не слиза от сцената, при нея идва и Веси, подава се някаква китара и се запяват една-две от незабравимите песни на нашата пънк-кралица. Пее целият клуб. Пускат финалните субтитри…

Наградите. Три банди печелят участие в същия този Fans за по една вечер и това са „Изида”, Metal Wings, Response. Наградата на публиката – марковата елкитара – отива при Klosh. На трето място са „Балкански Бандити” – те поемат рокаджийска каса бира и сетне черпят наред. Втори са бургазлиите от Stokholm, които пък ще пият уиски, по повече от шише на човек. Победители в „Силата на рока 3” за 2013-а година са Crush и от сцената те обещават, че ще запишат в студиото хубава песен, която ще се хареса на много фенове.

Няма да обяснявам, че в такива моменти всички хора стават като братя. А рокаджиите – още повече от братя. Джон Ленън беше изпял нещо подобно. Но това няма значение. Клубът е пълен с емоция и много кураж за рока наш. За догодина. Отново. Може би, дори на открито, в три дни. Да сме живи и здрави и нека да го бъде!

Още по темата

20/10/2013 Култура

„СИЛАТА НА РОКА 3”: първа вечер

Следете новините ни в GoogleNews