СИЛАТА НА РОКА 8 Финал(ни размисли)

Няма да повярвате какъв съм късметлия! Свършва финалната вечер на конкурса „Силата на рока”, 8-о издание, страхотно беше, раздадени са наградите и даже метрото още работи. Прибирам се, сядам на една малка водка, докато ми се притопля вечерята, пускам телевизора за някакви новини от деня (мазохист съм си, признавам) и попадам на „Международен фестивал за поп и рок музика София 2018”, предаван по българската национална канализация, т.е. един от Канал-ите. Хапвам, пийвам, гледам го целия и се радвам на късмета си да бъда на живо на другия фестивал. И, че съм изгледал този, за да знам докъде е стигнала демагогията и халтурата из музикално мултимедийните среди.
Ооо, не, не съм против: за всеки пътник трябва да се композират влакове и по-добре е да има качествена популярна музика (бивша естрада, наречена така някъде във времето, когато Демокрацията уж беше дошла и се надявахме на разни неща). И ние в България сме имали (дори естрада да е било; пишещият не споделя обезателно определението) много хубава поп музика. Някои младежи и „старци” продължават даже да я правят и днес. Иначе…, нали знаете кой е другият стил, превърнал се в управленско кредо, веселяшки фон на празниците им и налагащ се като национална „култура”? Започва с „поп” и, с тире или без тире, следва късата, по-популярна форма, на „фолклор”. Ама не е фолклор и това е най-тъжното.
Нещо доста стряскащо ми направи впечатление. Ако не съм прав в предположението си, моля да бъда извинен от засегнатите (да се разбира: българската национална канализация, която може да си смени заставките и логата на каналите, но технологичните си неандерталщини – не). В „международния поп и рок фестивал” видях цели две групи, блус и рок, трябва да поискам и от тях извинение: защо участвахте, мили приятели? Трябвало да се появят и „П.И.Ф.”, но отказали при "тези обстоятелства на провеждането му". Е, съмненията ми са за пълен/частичен плейбек и че нищо не се е променило за БНТ от времето на онзи „Златен Орфей”, където златната статуетка взеха група „Ера” с „Градът” на Малковски – които преди това бяха изправили на нокти всички сподвижници на Хачо (сори, Мастъре) или Ласка, вече не помня, с „претенциите” си да бъдат на сцената отвсякъде „на живо”.
Поп и рок фестът на телевизионерите бил също 8-о издание (ако съм запомнил правилно). Дошъл е ред за „цялостен принос” на Георги Христов – заслужено, подкрепям. Между наградените излиза с бялото си киче Етиен с дамите си – да, също подкрепям: добро парче, добро изпълнение. Победител – Марги Хранова… те, певиците от нашето соцдетство, които не се излагат, останаха на пръстите на една ръка; радвам и́ се. Пейо Пеев връчва грамотата на името на Пеци Гюзелев на участниците от „Делта Рустърс” (демек: за рок подправка в основното поп гювече). Понеже е накрая – изгледал съм го всичкото това „международен софийски фестивал” и добронамерено съм се подсмихвал на журито с едни дружни петици-шестици-седмици тук-там за някои и пълни десетки за други – вече се радвам и за „П.И.Ф.”, че са пренебрегнали националните камери и се чудя за участвалите им събратя.
А иначе – пищно; голямата зала на НДК. Не ги броих, но вероятно 10-членно жури, което не е отишло за приятелството и уискито, с което нас ни почерпи Милена, а за приличен хонорар – нали това е „цветът” на журитата, поп лъвовете на България. Съпровождащ бенд от професионалисти, познавам някои от тях. Ха-ха, да не би когато свири бенда да е на живо, или поне на полу-живо, а ако си група и искаш да си свириш сам – да не може. Няма да е тъй; „Делта”-та и „Блек Роуз” ги даваха да държат инструменти без да го има бендът на сцената. Абе, и аз вече не мога да се светна. Предизборните и изборните вечери са все от западняшки виртуални студия, но като се свири рок на фестивал – нещо не е наред. Още по-виртуално става.
Леле, колко място им отделих на вечните национални поп чиновници! Не мога да ги нарека „колеги”, затова апелирам така: на 9-я фест поне направете поп и рок участието 50:50. Или махнете излишното от логото. На Милениния пореден осми фестивал „Силата на рока” до финала стигнаха само 2 столични групи и 6 от страната. Софийска взе специалната награда на публиката, а трите „официално” големи приза – извънстолични банди. Да довърша и за по-истинския фестивал.

Вече писах кой кой е и какво е представил в първата вечер. Сега в Маймунарника, на открито и на по-голяма сцена, всички бяха по-освободени и още по-надъхани. А свириха леко, от сърце и с хъс, тръпката остана споделена във въздуха под дърветата и – макар да нямаше пого и крайно луди хедбенгъри (май не е модерно вече) – конкурсът мина в надсвирване за кеф и за публиката.

Журито е същото (виж репортажът от вчера); Васко „Чайката” носеше плика с 500-те лева на „Музикаутор” в джоба си, съвсем естествено накрая решавахме петимата и от 4 награди общо, имахме спорове само за една – и то за третото място. Нивото беше високо. Не че всички бяха като кандидати да подгряват „Металика”, но да кажа, един „поточен” концерт с „Високо напрежение”, „Холера” и „Летците” (съвсем примерно) би бил съвсем реален.

НАГРАДИТЕ: Специалната от публиката – за една от двете софийски формации на финала (и 2-те от „Драго Дръмс Скуул”-а на Драго, „Атлас”; другия Несторов, екс-„Херманс Улф Бенд”; Киро Начев от „Блек Роуз”; Мишо от „Хоризонт” и Стела Георгиева) – и това са хлапетата от The Rebels… С многото момичета, дългокосия мрачен баскитарист и 7-годишният Божо на китарата, който дори солираше за кефа на публиката.

(Впрочем, другите хлапета от The Roost, освен повтореното конкурсно парче, забиха кавъри на Милена, Стенли и на „БГ Рок”-а на Гошо Минчев и Ники Качаров и ако вокалистката е „мутирала” в някои пасажи – това си е от възрастта – така накефиха публиката, че бая новоотворени бири се появиха по масите.)

За третата награда спорихме доста. Опазвайки личните данни и предпочитания на журито, ще кажа само, че кандидатите бяха две банди. Взеха я Alive от Бургас – триото, създадено преди броени дни в едноименен бар там. Бяха над доста от другите. Личното ми мнение е, че подходящото им място е клуб (засега), а за лайвсцена им трябва поне още един човек и повече авторски репертоар.

Нямахме никакви прения около първите две места. В предната вечер, като че ли, поне още една формация вървеше натам, но след финала в Маймунарника останаха тези. И са коренно различни и са безусловно върховни.
Второто място изкачиха добричлиите (работещи обаче в Пловдив) от Le’ Push и какъвто и запис да направят, не виждам кое радио не би го пуснало. Трима души – без барабани при това – а музика и глас за пълна сцена! Блус, братино, и повече от блус. Южняшки вокал, звучащ нито дрезгаво, нито нежно; по-скоро тежко. Ънплъгд-групата от най-мечтаните по-камерни сбирки ала „МТV”. И онова трето парче за тревата… Текст, музика, звученето… ами, нищо по-малко от хит.

Първото място отиде в Плевен. Чайката им връчи плика с 500-те лева на „Музикаутор”. Убийствен, плътен, мощен, единно звучащ, театрално поднесен от вокала им, витален рок. Имаха късмета на жребия да свирят по тъмно и удоволствието от единението група-публика беше още по-цветно. RPM примерно показаха, че не им трябва саксофон: с китара може да се направи всичко, което уж липсва (вие само си мислите така). Певецът им разказваше, танцуваше с публиката. Беше възбуждащо стилно и силно. Като този фестивал. „Силата на рока” качи на сцена момчета и момичета, които нямаше откъде да познаваме. А сега ще следим за бъдещето им.

Да речем, че на финала една банда някак не се справи (но нищо фрапантно; просто като помислихме с журито, ами оставаха последни). Но цялото ниво бе високо. „Летците” изпяха един пънк за родния град Сливница, който може да е другото парче за малкия град, различно от ню уейв. Текст, послание, закачка, носталгия, мелодика – понеже това не е „Златен Орфей”, останаха без награда.

Както и врачаните High Voltage и русчуклиите от Born for Vengeance – силни, стилни и с обещание, че тепърва ще ги виждаме и чуваме насам-насам. (Дано не само и на Софийския поп рок фест на телевизията, следващи издания.)

Равносметката е положителна. Това е свободен конкурс, пращаш си демото и идваш да го изсвириш. За някои има още време. Дори само заради възрастта (която не е препятствие, а бъдеще). Други имат самочувствието, правят нелоши парчета, но личи, че по-голямата (или по-редовната) сцена би била реактива, който да покаже дали вървят в правилната посока, или реалността ще се блъсне в самооценката. Трети… те пък правят впечатление, че си имат всичко. Талант, идеи, моженето, усет за сцена и страст в магията, наречена Live. Ама са родени или се подвизават някъде в Добрич, Враца, Плевен и не стигат до „поп и рок фестивал” в Столицата. Отделно, че го правят абсолютно на живо и, ако приемат да ударят един плейбек – ей тъй, за слава и участие – националната канализация трябва да им го запише. Понеже в Плевен или Враца общината няма пари да се занимава и с хевиметъл.
„Силата на рока” отметна осмо издание и с едно провалено (от безпаричие и държавно-културно безхаберие), прави близо 10 години опит. Че то, преди 10 години Папи Ханс го нямаше даже. Константин може да издаде още книги, но може да не продължи да бъде шоузвезда. А рокът ще го има. Какъвто е – според времето си и без презумпцията, че нещата стават със закъснение у нас, понеже Западът е забранен и е далеко (пък и е кисел). За политиците ни Видовден може и да не настъпи още декада време, народът ще продължи да си плаща парното и дълговете на частните съдия-изпълнители (и към помазаните банки), без да одяла сопа за незабавен електорален вот. Но рокът се развива.

Само че, както и по соцвремето, ни радиа, ни телевизии му дават място. Нито онези, дето купуват имоти за да ги ремонтират и отдадат за печалби, ще инвестират в рока. Вече бях се информирал от Нета, а говорихме и с Чайката, ПРОФОН брои ротациите на БГ парчетата (познайте – еърплея се прави от австралийска компания!), но в България все още няма класация по продажби (оправданието за всички е бедността и Мрежата). Т.нар. „шоубизнес” у нас се виртуализира с Биг-, Вип- и Шит-Брадъри. Онзи споменатия Ханс, от интелектуално семейство и написал интелигентна книга, прави кекс, и тогава се прочува. А, и естествено, влиза в същите „Брадъри”. (Вчера го написах – колцина у нас са чували за плевенската банда Pantommind, които не обикалят по земляческите клубове по света на гастрол, а ги издават по света, защото западняшки музикален бизнесмен ги е преценил като инвестиция.)
Естрадата бе подложена на младежки линч в годините на митингите и надеждите за демокрация. Па́рата трябваше да намери отдушник. „Ера” взе официалния „Орфей”, падна комисията на КТР и в Благоевград – вместо Ален мак – Кирил Икономов спретна „Златен Рок Орфей”! И после? Нататък? Днес?

Медиите като посредник? Заради ангажимент и инат в архивирането на рок историята ни („Цветята от края на 80-те” изобщо не са довършени), събирам и сканирам печатни медии от периода 1987-1992 г., публикации за българския рок, без този на доайените. Над 30 източника съм отхвърлил дотук. Ако спомена само специализираните (или самоспециализиралите се, нищо лошо, те си вършеха работата), ще отбележа: всичките видове „Ритъм” (вестник, списание, „Нов” и пр.), „Рок Булевард”, „Меридиан Рок Шоу”; „Поп рок вестник” и „5-линие” (на „Нар.младеж”); „Рок Стандарт”, „Неделна Рок Демокрация”; тематичните „Рок Сокак” (на „Труд”) и страниците в „Пулс”, „Диалог”, „Студ.трибуна”, „Комс.искра” (Пловдив), „Нар.дело” и „Полет” (Варна). Българският рок (актуалното поколение за посочения период, не доайените) е бил интересен като тема и в „Отечество”, „Веч.новини”, „Антени”, „24 часа”, „168 часа”, „Ла Страда”, „Патриот”, „Премиера”, „Лада”, „Арт Хоризонт”, „Арм.младеж”… Днес няколко сайта се отчитат на рока наш, ако си фен – ще откриеш още няколко (даже по-любопитни, но не с новини), хоствани от българи в чужбина. И това е всичко. Аудионосители, че и дискове, като понавлязоха, се издаваха от 10-тина компании. Може и да са спестявали на изпълнители и автори точните цифри на тиражите, разбира се, че се и самопиратираха, но поне на витрините имаше избор. Заедно с довчерашната естрада, която се дигитализира. По български, сатисфекшъна го имаше – така, както ги имаше едновременно „Бургас, морето и трудовите хора” и Блус-Феста.
Днес цари пустота. Щом има „брадъри”, чалга, ама „България търси таланти”, къде е рокът? „Бийтълс” не са ли известни поне колкото кралицата? „Стоунс” или да съм географски коректен, „Флитууд Мак” не са ли по-популярни от Никсън и Буш? Защо у нас „Щурците” не са по-велики от Бай Тошо? Или от бодигарда му?

Ще кажете: пустотата днес е навсякъде. Икономика, национални ценности, благоденствието. Така е. Но някъде някои правят по нещичко. Дори, защото са принудени. Рокът е жанр от изкуството. Може да е отдушник. Да бъде език за комуникация. Да крещи послания. Комсомолците от края на 80-те много добре знаеха какво може рокът. Затова и се заеха да го „напътстват”. Гореизброените печатни издания са от онези години. Социалистическата преса. И пропагандата постепенно намаляваше все повече заради информационното любопитство. Цензурата беше на Първия Софийски рок фестивал, когато свалиха „Кале” от сцената (но фестът се проведе), или когато на „Рок под звездите” в Приморско милицията дръпна шалтера на тока на последното сборно парче. Но имаше и Софийският Рок Ринг – на „Академик”, в два дена, с 1110 минути рок и 40 групи от цялата страна с общо 10-хилядна публика.
Спирам. Сегашната пропаганда, политика и цензура се материализира в обществено-политическия живот, в партийното строителство, в краденето на поръчки и фондове, в медиите, дето вървят с победителите. Рокът просто е неглижиран. И жалко, че не се изявява така, че поне да ги накара да го цензурират. Но за всичко си има време. Време да сееш и време да прибираш. Да съграждаш и да разрушаваш. Може да не доживея. Времето ще дойде. Не е като чувал с бюлетини да го зарежеш пред залата.

Рок Фестивалът на Милена, поредният, малък-голям, какъвто беше, мина. Задава се следващият. Има кой да свири и има кой да слуша. Добре, и с поп музиката е така. За бой са посредниците. И те ще го разберат последни един хубав шумен ден, когато земетръсен бас ще ги удари в телесата. Умовете им отдавна са продадени. Но лековете за стави и кървящи венци няма да им помогнат. Вярвам го.

Още по темата

23/09/2018

Култура

Силата на рока 8 (финалът е днес!)

16/09/2014

Култура

"Силата на рока 4": Beavis and Butt-head срещу Кирил и Методий

21/10/2013

Култура

„СИЛАТА НА РОКА 3”: втората вечер и наградите

20/10/2013

Култура

„СИЛАТА НА РОКА 3”: първа вечер

Следете новините ни в GoogleNews