„СИЛАТА НА РОКА 3”: първа вечер

Емил Братанов Последна промяна на 20 октомври 2013 в 13:57 5129 20

Силата на рока, Снимка: Facebook
Силата на рока, Снимка: Facebook

В инициативата на Милена Славова, със съдействието на Министерството на културата и организационния инат на Васко Громков (ВаГро), тази година във Fans-а, авторския български рок отново показва силата си. Третото издание на Есенния национален младежки рок фестивал за авторска песен „Силата на рока 3” започна снощи и за разлика от току-що завършилия мач, пуснат преди това на видеостената, показа качества, захрани нови надежди и имаше публика.

Тази вечер пък журито: Милена, клубния промоутър Бойко, ВаГро-то, Румен Янев и моя милост, ще обяви победителите и пристрастието на феновете – двете най-важни награди са запис в студио и една чудесна елкитара. Конкурсните рамки са пределно прости и демократични: кандидатстващите групи пращат демозапис, поканените свирят парчето си и още едно по избор. Но авторски, т.е. техни си. Няма ограничения в стил, възраст, език. Има банди, които отново пробват публиката и наградите на феста, има други, които познаваме от клубната сцена, интернета и даже имат продукция; някои правят първа крачка на тази сцена. Важното е, че я имат – една от малкото в тия гладни откъм авторски и качествен БГ рок години. Че могат да се надсвирват с колеги, но и да се видят през очите на хората под сцената – не само твоята си агитка, но и онези на другите групи, или дошлите да чуят всички, защото рокът е част от живота и духа им. Толкоз с патетиката (но искрена и съвсем оправдана).

Следващата хронология на първата вечер не е оценката ми като член на жури, а обобщени впечатления от записките ми като журналист и хм, ами точно хроникьор на процесите в рока нашенски. Затова нека няма сърдити, ако не открият очакваното изречение със суперлативите. Ако има критика, приемете я субективно, намеренията ми са добронамерени. Може пък да намерите полза в нея. И тъй, по реда на тегления жребий и излизането на сцената. Началото бе точно в 18.10 ч., завършихме малко преди полунощ.

 

LidumMerkko (формация с 2 китари, бас и барабани) пяха на английски и на македонски. Хем ме изненадаха, хем малко – разочароваха. Просто очаквах повече, знам кои са, не знаех за етно моментите. Звучаха някак сърдито и мрачно, отколкото очакваното твърдо-прогресив-агресивно. Всъщност, продължават да са сред фаворитите ми, но се чудя как да определя изпълнениеята им. Имат бъдеще. Определено!

Response (китара, 6-струнен бас, ударни, клавир и вокалистка) пяха на български – тук си признавам, че ще адмирирам с 0.5 в оценката си именно това; такива са разбиранията ми за авторски конкурс за български рок. Двете китари държат момчета не в хлапашка възраст и опитът им личи в представянето. Синкретизъм от прогресив, неометъл и поне още 2-3 препратки. Звучаха атрактивно, но и съсредоточено. Ясна дикция. Парчето по избор е на английски, мелодичен прогресив; знаят какво искат и знаят как се прави.

Nana & TheGang (китара, бас, ударни и Нана) е позната на публиката, че и на аудиторията на Нюза и на Радиото ни. Конкурсното „На ръба” уж не е толкова богато и разкрасено, но се развива, музикантско е и изобщо, едно поредно добро представяне. И 2-та песен е на български. Личи им рутината и сериозния подход към работата. Може би самата Нана не бе съвсем във форма, но може и на мен така да ми се е сторило.

Amayah (2 китари, бас, ударни, „класик” crew) най-напред ме карат да си погледна програмата за да видя има ли българско име на банда за вечерта… И двете им парчета са на английски. Отчетливо звъняща китара и леко меланхоличен вокал, който рязко става гневен. Психеделия, алтернатива и „Металика” едновременно. В добрия смисъл, ми звучат като автентична американска гаражна група. Предполагам, че няма да има слаби участници тук – друг е въпросът доколко и кои са автентични, себе си. Стойката на пеещия китарист малко ни шашна с Румен, микрофонът му бе ниско, той така и не си го повдигна, пя някак приклекнал (!?). Но пък имаше мил поздрав специално за Милена Славова с кратък кавър на „Металика”.

 

Crush (китара, бас, ударни и клавир) не бива да се бъркат с помнещите „Креш” на Плебея от преди 20-тина години. Пяха на английски. Китаристът им свири на Поли Генова в „евровизийното” парче, и другите си ги бива. Звучаха чудесно, хванаха и публиката, накрая пък поздравиха всичките си колеги, дошли на феста. Баладата им /парчето по избор/, слушана със затворени очи, въобще не предполагаше едни кльощави момчета, а добре сработена група, която в едни други държави би имала вече албуми дори по това време.

 

Стокхолм – но май и те се пишат на латиница (2 китари, бас, ударни, вокал) са дошли не от Швеция, а от Бургас. Колегата Янев изпадна в сантимент, но имаше защо. Парчетата са на български. Многогласни вокали, добър инструментален заряд. Румен ми казва: „ама това са си 70-те години, бе, страхотно е, че го правят” и двамата сме въодушевени, че толкова хранително поливат корените. Звучат „хеви”, без да са „метъл”, никак не са „демоде”, ами мощно и стегнато „удрят” inthefleshи публиката ги възнаграждава. На „Ние вече не спим” угасиха осветлението и максимално доближиха песента до ритуал. Много надеждни!

 

Impade (2 китари, бас, ударни, вокал) са ни гостували и в „Кутията”. Знам, че искат да го правят все по-добре. Обаче най-напред удължиха бая саундчекас упорити изисквания (като за 11 групи от всякакви стилове и формации в едни 4-5 часа, озвучаването във Фенса бе подобаващо за фестивала). Сетне сляха двете си парчета – на английски, в една близо 20-минутна „трашсюита” и лично за мен излязоха от разбирането за представяне на конкурс. Но безспорно горят в музиката си, а и публиката им ги окуражаваше както трябва. Радвам се, че с един от членовете им успях да споделя впечатленията си.

Балкански Бандити от близка Струмица (китара, бас, клавир, ударни и саксофон) с първото си парче ме оставиха в размисъл със смесени чувства. Имах подготвени очаквания за тях. Наш Тони – екс-„Високо напрежение”, на баса и като вокал, заради когото им викали „бугарската група”, в екип с македонци и май един италианец (или човекът живеел там), е намерил най-силната банда в кариерата си на стар рокаджия. Но това се разбра на 2-то парче. Започнаха с нещо, стилно и синхронно, но някак без емоция. Ще се пошегувам: нещо като „хард-бард” или „студен ъндърграунд”. После обявиха парчето за тамошните хубави моми: „Битолчанка”… и ни разбиха. Фолк с ъндърграунд или прогресив с етно, много цветен саксофон, тъпан с прословута „шибучица” удрян, психария в тяло на хипи, но с живота на днешните Балкани. Това беше парчето! И не като в хибридните примери на един гологлав ТВ-водещ с уж най-професионалния бенд, а рокаджийски въздействащо, много чувствено, разтърсващо и разказващо преосмислена история и чувства. Всичко на български.

Nemo (2 китари, бас и ударни) също са били гости в музикалната линия на Оффроуд Радиото, познати и скромни, много трудолюбиви и талантливи. Очаквах да са „меки” на фона на преобладаващото звучене. Хич не бяха! И съвсем конкурсно, професионално, стегнато, синхронно и вдъхновено. Изцяло на български. Те останаха най-малко на сцената, а се представиха сред най-добрите. Пример са ми от тази първа вечер на конкурса. Няма какво повече да кажа.

Mneme (2 китари, бас, ударни) забиха в амплоато на настояща ученическа група. И то с членове от няколко училища. Както казва Милена – „истинската тресня”, т.е. на пред-последните участници дочакахме и вездесъщия траш. На фона на останалите „Мним”-ите ще са ми в дъното на личния чарт, но просто имат години пред себе си за развитие. Синхронен инструментариум /песни на английски, естествено/, много добра техника, ясни и дикционно чисти вокали /поздравления за което!/. Хрумна ми, че понеже конкурсът е реално много широко отворен за кондидатстващите, точно тези момчета са идеалистичната цел на феста: те имат нужда от помощ, съвет, репетиционна, кураж и подкрепа. Времето е тяхно. Ако след гимназията останат заедно, разбира се.

 

Atticnoise (китара, бас, ударни и вокал) пяха на български и на английски във 2-то парче. Стигат до тази фестивална сцена за втори път. Вече сме доста уморени, дали не ги подценяваме? Добри вокали, хармонично пеене, звучат не по-лошо от никой преди тях. Може би „алтернативен рок” или по-скоро пречупен през техните намерения актуален почерк с помалко от няколко стила; ясна мелодична линия и вероятно ще са сред няколкото групи, оценени от публиката за нейната награда. Те слагат точката на първата вечер. Не е просто и само надежда и тук не гледахме само поколението „три и половина” или четвъртото. Имаше от всичко. И всички бяха нахъсани и амбицирани, че искат, могат и това не е хоби. Силата на рока я има. Довечера още, а и наградите…

 

ПС. Снимките са на Васко Громков, който ги е свалял тази нощ, докато аз пък писах. И защо вместо онези „шоа” по телевизиите, няма поне още 9 фестивала като този на Милена.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.10 2013 в 22:41

Много съжалявам,че винаги се намира по някой,който злобее..особено в нашите рок среди! Уж сме най-широко скроени в шоу бизнеса,уж сме хора без комплекси и т.н...Не мога да разбера защо трябва да се хейтва,като може да е обратното и да се стимулират хората,които дръзват да пишат и свирят собствената си музика и хората,които помагат с каквото могат тази музика и тези групи да се популяризират!Няма нищо лошо в това да има повече автори и изпълнители и такива стимулиращи фестивали.Никой не се е родил идеален,а напротив-трябва да работим за това всички,за да станат нещата перфектни!!!

22.10 2013 в 20:07

Виждам, че нашата трета награда е предизвикала бурни коментари! Ето и моето мнение: Всички групи които чух, а успях да чуя почти всички без две, бяха за награда не го казвам от куртоазия, мисля го! Това е мнение и на моите колеги! Ние не участвахме за да вземем награда и не очаквахме даже такава, не защото страдам от излишна скромност, а защото правим доста странен стил, който не е точно рок, а имаше доста здрави банди и останахме приятно изненадани когато песните ни и изпълнението се прие така добре. Изпълнението на Attic Noise лично на мен ми хареса. Това го казвам във връзка с явното недоразумение което се е получило по-нагоре в дискусията. Относно нашето трето място не виждам защо нападате Емо Братанов, та той не хареса нашето конкурсно изпълнение, каза ми го още в клуба, а и в статията го е написал. Хареса втората ни песен, журито все пак е 5-членно не вярвам да е взел еднолично решение за нашата награда. Стилът на нашата музика си е такъв, ясно съзнаваме, че не може да се харесаме на всички, но не пишем музика за да печелим журита, да се харесваме и изобщо музика по стилови показатели като по поръчка за тоя конкурс такава, за онзи онакава, за радиата еди каква си, за телевизиите трета...каквото усещаме, както го чувстваме така го пишем, в една песен тъпан в друга кавал, в трета уд, сас, соксофон, цигулка...според каквото чувстваме и чуваме, не за да впечатляваме задължително, така е и с размерите и ладовете и с хармониите които ползваме... За организаторите, журито и клуб "Фенс", един дълбок поклон от Балкански бандити за всичко което направиха на мускули и чист ентусиазъм, поклона не е защото ни дадоха награда, мисля че всички го разбирате! Желая на конкурса дълъг живот! За всички колеги които взеха участие мога да кажа дамо добри думи и от тези с които се запознахме и пийнахме по едно запазваме и аз и моите колеги дсамо добри спомени. А колкото до изпълнението ни на двете песни, ние лично много си го харесахме и свирехме доста истински и от душа, явно не само ние сме го харесали!

22.10 2013 в 19:43

Вицът за груповия секс наистина може лесно да се претвори във виртуалното пространство. Не се сетих за такъв вариант, така че няма нужда от извинения - точно от вас, истинските. Продължавам да се чудя кой комплексар се е издразнил толкова на ваш гръб и от какво.
Препрочитам си двата текста, но и записките от вечерите. Не съм се старал да съм "мил", просто - с радост от показаното ниво на феста - съм избрал да кажа по няколко хубави думи, породени от впечатленията ми там.
Но по-важното е, че никоя от групите не ме е подразнила в участието си. За да има кой-знае-какво да "спестявам". Бяхте не само преливащи от ентусиазъм, бяхте достатъчно добри за конкурс.
А още по-важното е, това вече не е положителна емоция, че да, моето ЛИЧНО мнение е, че не журналистите, а групите правят сцената такава, каквато изглежда в очите им /на пишещите, защото сме длъжни да не се правим на фенове/. И че, днес тя е някак по-сива от - да речем - онази на "цветята от края на 80-те". Спирам до тук.
След "груповия секс" в коментарната хроника, приемете от мен, че искрено Ви желая да сте сред онези от последния абзац/изречение от по-горния ми коментар. Но, струва ми се, нямаше участник в конкурса, който да не е в него.
ПС. За Гого от Response: ето към теб аз имам извинение. Но знаеш къде седеше журито и ти ни "идваше" последен в ъгъла на сцената. Пък съм и с очила. Достатъчно ми беше, че ме накара да се вглеждам "какъв си ти и на какво го правиш това". Видял съм един ключ по-малко. Желая ти още бъдещи мечтани инструменти в кариерата ти, знаеш как да ги ползваш.

22.10 2013 в 19:07

Момчета, получи се нещо като групов секс - отнася го все този, който не трябва, но това са рисковете на виртуалното общуване. Вие обърнете внимание на съветите на Ники Качаров, защото той разбира, а крема против акне дайте на онзи, който е писал от ваше име (ако го откриете). Важно е, че Емо дразни някого, което показва, че все още е име в жанра. Правете си музиката и успех! :)

22.10 2013 в 17:47

Здравейте на всички !
Г-н Братанов,
искаме да се извиним за изказания коментар по-горе, въпреки че не е написан от нас ! Не знаем кой и защо е написал тези думи, и поради каква причина се представя за Attic Noise, но това не е наше мнение ! За втори път участваме в този конкурс, познаваме представителите на журито и нямаме никакви негативни мисли към никого. Точно обратното - респект към вас и вашето мнение. Би било ограничено и неразумно да гледаме по този начин на нещата. Напротив - благодарим ви че ни дадохте възможност да се изявим на конкурса, както и за изказаната критика, която ни е така нужна, за да се развиваме и да продължаваме напред.
Отново нашите извинения ! Желаем ви успех и всичко най-добро !
Attic Noise

21.10 2013 в 23:50

в същност = всъщност

21.10 2013 в 23:34

Благодаря за отправената градивна и съдържателна критика. Обещавам ви по един безплатен албум и за двамата , като излезе ( което ще е скоро де).За да не се налага да си правите труда да го свалите от някой пиратски торент . Стига да ми се представите лично. Че само по първи имена няма как.
Можете да ми пишете ето тук:

http://www.conklinguitars.com/artists_georgi_georgiev.html

Може би от последния линк разбирате Боби, защо когато се дава инфо за мен е важно да се знае, винаги с какъв инструмент свиря... който в същност е CONKLIN GT7
С уважение Г.

21.10 2013 в 21:39

Мечтая си някоя вечер да се съберем с теб, тях и Емо Братанов в Струмица ... ;)

21.10 2013 в 16:46

Емо, не им се впрягай. Качаров им го написа ясно. Те да бяха чули поне няколко негови песни, та да разберат координатната система на жанра. Не ставай нито Бийвъс, нито Бътхед. Остани си Кирил, както Буги ти определи :) А те да си купят крем против акне. Да попрочетат малко книжки и се обогатят ментално и лексикално. За настройването на китарите, Ники им го написа. Ние, каквото можахме, направихме. Само си спомни тези две вечери колко прекрасни момичета и момчета ти стиснаха ръката. И онези, на които си дал път в рока, не са те забравили. Споко ;)

21.10 2013 в 16:38

Трябваше да ги чуеш в събота, а не сега. Учудвам се , че още има хора, които се впечатляват, като видят на сцена тъпан, цигулка или саксофон. Аз лично съм виждал и друг път. Свиренето в неравноделен размер според мен, не е кой знае каква голяма гордост. Стилово хич не ми харесват. Имаше доста по-добри групи от тях.