„СИЛАТА НА РОКА 3”: първа вечер

В инициативата на Милена Славова, със съдействието на Министерството на културата и организационния инат на Васко Громков (ВаГро), тази година във Fans-а, авторския български рок отново показва силата си. Третото издание на Есенния национален младежки рок фестивал за авторска песен „Силата на рока 3” започна снощи и за разлика от току-що завършилия мач, пуснат преди това на видеостената, показа качества, захрани нови надежди и имаше публика.

Тази вечер пък журито: Милена, клубния промоутър Бойко, ВаГро-то, Румен Янев и моя милост, ще обяви победителите и пристрастието на феновете – двете най-важни награди са запис в студио и една чудесна елкитара. Конкурсните рамки са пределно прости и демократични: кандидатстващите групи пращат демозапис, поканените свирят парчето си и още едно по избор. Но авторски, т.е. техни си. Няма ограничения в стил, възраст, език. Има банди, които отново пробват публиката и наградите на феста, има други, които познаваме от клубната сцена, интернета и даже имат продукция; някои правят първа крачка на тази сцена. Важното е, че я имат – една от малкото в тия гладни откъм авторски и качествен БГ рок години. Че могат да се надсвирват с колеги, но и да се видят през очите на хората под сцената – не само твоята си агитка, но и онези на другите групи, или дошлите да чуят всички, защото рокът е част от живота и духа им. Толкоз с патетиката (но искрена и съвсем оправдана).

Следващата хронология на първата вечер не е оценката ми като член на жури, а обобщени впечатления от записките ми като журналист и хм, ами точно хроникьор на процесите в рока нашенски. Затова нека няма сърдити, ако не открият очакваното изречение със суперлативите. Ако има критика, приемете я субективно, намеренията ми са добронамерени. Може пък да намерите полза в нея. И тъй, по реда на тегления жребий и излизането на сцената. Началото бе точно в 18.10 ч., завършихме малко преди полунощ.

LidumMerkko (формация с 2 китари, бас и барабани) пяха на английски и на македонски. Хем ме изненадаха, хем малко – разочароваха. Просто очаквах повече, знам кои са, не знаех за етно моментите. Звучаха някак сърдито и мрачно, отколкото очакваното твърдо-прогресив-агресивно. Всъщност, продължават да са сред фаворитите ми, но се чудя как да определя изпълнениеята им. Имат бъдеще. Определено!

Response (китара, 6-струнен бас, ударни, клавир и вокалистка) пяха на български – тук си признавам, че ще адмирирам с 0.5 в оценката си именно това; такива са разбиранията ми за авторски конкурс за български рок. Двете китари държат момчета не в хлапашка възраст и опитът им личи в представянето. Синкретизъм от прогресив, неометъл и поне още 2-3 препратки. Звучаха атрактивно, но и съсредоточено. Ясна дикция. Парчето по избор е на английски, мелодичен прогресив; знаят какво искат и знаят как се прави.

Nana & TheGang (китара, бас, ударни и Нана) е позната на публиката, че и на аудиторията на Нюза и на Радиото ни. Конкурсното „На ръба” уж не е толкова богато и разкрасено, но се развива, музикантско е и изобщо, едно поредно добро представяне. И 2-та песен е на български. Личи им рутината и сериозния подход към работата. Може би самата Нана не бе съвсем във форма, но може и на мен така да ми се е сторило.

Amayah (2 китари, бас, ударни, „класик” crew) най-напред ме карат да си погледна програмата за да видя има ли българско име на банда за вечерта… И двете им парчета са на английски. Отчетливо звъняща китара и леко меланхоличен вокал, който рязко става гневен. Психеделия, алтернатива и „Металика” едновременно. В добрия смисъл, ми звучат като автентична американска гаражна група. Предполагам, че няма да има слаби участници тук – друг е въпросът доколко и кои са автентични, себе си. Стойката на пеещия китарист малко ни шашна с Румен, микрофонът му бе ниско, той така и не си го повдигна, пя някак приклекнал (!?). Но пък имаше мил поздрав специално за Милена Славова с кратък кавър на „Металика”.

Crush (китара, бас, ударни и клавир) не бива да се бъркат с помнещите „Креш” на Плебея от преди 20-тина години. Пяха на английски. Китаристът им свири на Поли Генова в „евровизийното” парче, и другите си ги бива. Звучаха чудесно, хванаха и публиката, накрая пък поздравиха всичките си колеги, дошли на феста. Баладата им /парчето по избор/, слушана със затворени очи, въобще не предполагаше едни кльощави момчета, а добре сработена група, която в едни други държави би имала вече албуми дори по това време.

Стокхолм – но май и те се пишат на латиница (2 китари, бас, ударни, вокал) са дошли не от Швеция, а от Бургас. Колегата Янев изпадна в сантимент, но имаше защо. Парчетата са на български. Многогласни вокали, добър инструментален заряд. Румен ми казва: „ама това са си 70-те години, бе, страхотно е, че го правят” и двамата сме въодушевени, че толкова хранително поливат корените. Звучат „хеви”, без да са „метъл”, никак не са „демоде”, ами мощно и стегнато „удрят” inthefleshи публиката ги възнаграждава. На „Ние вече не спим” угасиха осветлението и максимално доближиха песента до ритуал. Много надеждни!

Impade (2 китари, бас, ударни, вокал) са ни гостували и в „Кутията”. Знам, че искат да го правят все по-добре. Обаче най-напред удължиха бая саундчекас упорити изисквания (като за 11 групи от всякакви стилове и формации в едни 4-5 часа, озвучаването във Фенса бе подобаващо за фестивала). Сетне сляха двете си парчета – на английски, в една близо 20-минутна „трашсюита” и лично за мен излязоха от разбирането за представяне на конкурс. Но безспорно горят в музиката си, а и публиката им ги окуражаваше както трябва. Радвам се, че с един от членовете им успях да споделя впечатленията си.

Балкански Бандити от близка Струмица (китара, бас, клавир, ударни и саксофон) с първото си парче ме оставиха в размисъл със смесени чувства. Имах подготвени очаквания за тях. Наш Тони – екс-„Високо напрежение”, на баса и като вокал, заради когото им викали „бугарската група”, в екип с македонци и май един италианец (или човекът живеел там), е намерил най-силната банда в кариерата си на стар рокаджия. Но това се разбра на 2-то парче. Започнаха с нещо, стилно и синхронно, но някак без емоция. Ще се пошегувам: нещо като „хард-бард” или „студен ъндърграунд”. После обявиха парчето за тамошните хубави моми: „Битолчанка”… и ни разбиха. Фолк с ъндърграунд или прогресив с етно, много цветен саксофон, тъпан с прословута „шибучица” удрян, психария в тяло на хипи, но с живота на днешните Балкани. Това беше парчето! И не като в хибридните примери на един гологлав ТВ-водещ с уж най-професионалния бенд, а рокаджийски въздействащо, много чувствено, разтърсващо и разказващо преосмислена история и чувства. Всичко на български.

Nemo (2 китари, бас и ударни) също са били гости в музикалната линия на Оффроуд Радиото, познати и скромни, много трудолюбиви и талантливи. Очаквах да са „меки” на фона на преобладаващото звучене. Хич не бяха! И съвсем конкурсно, професионално, стегнато, синхронно и вдъхновено. Изцяло на български. Те останаха най-малко на сцената, а се представиха сред най-добрите. Пример са ми от тази първа вечер на конкурса. Няма какво повече да кажа.

Mneme (2 китари, бас, ударни) забиха в амплоато на настояща ученическа група. И то с членове от няколко училища. Както казва Милена – „истинската тресня”, т.е. на пред-последните участници дочакахме и вездесъщия траш. На фона на останалите „Мним”-ите ще са ми в дъното на личния чарт, но просто имат години пред себе си за развитие. Синхронен инструментариум /песни на английски, естествено/, много добра техника, ясни и дикционно чисти вокали /поздравления за което!/. Хрумна ми, че понеже конкурсът е реално много широко отворен за кондидатстващите, точно тези момчета са идеалистичната цел на феста: те имат нужда от помощ, съвет, репетиционна, кураж и подкрепа. Времето е тяхно. Ако след гимназията останат заедно, разбира се.

Atticnoise (китара, бас, ударни и вокал) пяха на български и на английски във 2-то парче. Стигат до тази фестивална сцена за втори път. Вече сме доста уморени, дали не ги подценяваме? Добри вокали, хармонично пеене, звучат не по-лошо от никой преди тях. Може би „алтернативен рок” или по-скоро пречупен през техните намерения актуален почерк с помалко от няколко стила; ясна мелодична линия и вероятно ще са сред няколкото групи, оценени от публиката за нейната награда. Те слагат точката на първата вечер. Не е просто и само надежда и тук не гледахме само поколението „три и половина” или четвъртото. Имаше от всичко. И всички бяха нахъсани и амбицирани, че искат, могат и това не е хоби. Силата на рока я има. Довечера още, а и наградите…

ПС. Снимките са на Васко Громков, който ги е свалял тази нощ, докато аз пък писах. И защо вместо онези „шоа” по телевизиите, няма поне още 9 фестивала като този на Милена.

Следете новините ни в GoogleNews