Отношенията между Лондон и Тел Авив са на крачка от замръзване

Гневната реакция на Израел срещу решението на британското правителство да забрани търговията с израелските селища в окупираните територии на Западния бряг показва колко важен е моментът.

Основният удар на израелския гняв бе насочен срещу Великобритания, но фактът, че 12 държави решиха да действат съвместно, очевидно засили чувството на възмущение, пише Би Би Си.

Официалните представители в Лондон винаги са знаели, че толкова рязък обрат в политиката спрямо израелско-палестинския конфликт ще предизвика враждебна реакция, но въпреки това бяха шокирани от скоростта и яростта на отговора на Израел.

Затварянето на британското консулство в Източен Йерусалим, което обслужва Западния бряг и пряко си сътрудничи с Палестинската администрация в Рамала, както и оттеглянето на британските представители от Международния център за подкрепа на Газа — орган, създаден миналата година за координация на усилията за стабилизиране и хуманитарна помощ в Ивицата Газа — могат да се считат за изключително враждебни стъпки.

Тези действия показват колко дълбоко Израел е обезпокоен от мерките, предприети във вторник от Великобритания и още 11 държави, сред които Франция, Испания и Канада.

Икономически и политически измерения

Продукцията от селищата може и да представлява малък дял от общия израелски износ, но политическият символ на това тя да бъде обект на специален търговски режим е изключително силен.

Десетилетия наред британското и други правителства са смятали селищата в окупираните палестински територии за незаконни, но досега не се е стигало до забрана на отглежданите или произвежданите там продукти.

Сега Великобритания обяви, че се съгласява с решението на Международния съд от 2024 г., че окупацията като цяло — включително военното присъствие на Израел — е незаконна. А външният министър Ед Милибанд обяви, че икономическите отношения на правителството трябва да отразяват този факт.

Оттук идва и забраната не само върху продуктите, но и върху дейността на компании, осигуряващи строителство, инфраструктура или финансиране на селищата.

Тези мерки, които включват и ограничения върху продажбата на оръжие, „съществено допринасящо за окупацията", отиват по-далеч, отколкото мнозина очакваха.

Реторика и висок тон

И не става въпрос само за действията — поразителен е именно тонът на искреното, на места дълбоко лично изявление на външния министър.

Като „горд британски евреин... непоколебим в подкрепата си за държавата Израел", Милибанд се изрази по-рязко от почти всеки свой предшественик.

Фактът, че британският външен министър заяви, че „тероризмът от страна на заселниците процъфтява" и е причина за „етническо прочистване" на палестинците в някои райони на Западния бряг, докато израелското правителство „затваря очи за това", е наистина забележително.

Милибанд нарече това „презареждане" на британската политика.

На моменти изглеждаше, че става въпрос за радикално преосмисляне на курса, което поставя британско-израелските отношения на най-ниското им ниво от десетилетия насам.

Да, нажежената, трескава атмосфера, неизменно съпътстваща предстоящите избори в Израел, може донякъде да обясни рязката реакция на израелския външен министър Гидеон Саар, но повечето израелци вероятно споделят неговото възмущение.

Вътрешноизраелски позиции

Много израелци смятат агресивната месианска идеология на някои заселници за изключително проблематична. Някои считат действията им за национален позор. Но това не означава, че те се съгласяват, че селищата, построени на земи, завзети по време на Шестдневната война от 1967 г., са незаконни.

Повечето със сигурност категорично не биха се съгласили с бившия премиер Ехуд Олмерт, който миналата година обвини своя наследник Бенямин Нетаняху, че е превърнал Израел в международен парий.

Но те усещат как около тях се стяга обръчът на международното осъждане — от протести на „Евровизия" или спортни събития до издавани срещу техните лидери международни заповеди за арест, а сега и забрани за продукция от селищата — и това ги кара да се тревожат и да заемат отбранителна позиция.

Палестинската гледна точка

От гледна точка на палестинците, от друга страна, това може да се счита за напредък.

Палестинското министерство на външните работи оцени действията на страните, въвели санкции, но призова за „неотложни, конкретни мерки" за прекратяване на „незаконната дейност на Израел по създаване на селища".

В Лондон палестинският посланик Хусам Зомлот нарече решението на британското правителство „повратна точка в отношенията между Великобритания и Палестина".

Според него „смелите стъпки" на Великобритания ще помогнат да се проправи пътят към независимостта на държавата Палестина в границите от 1967 г. със столица Източен Йерусалим.

Въпреки това Зомлот разбира, че реалността на 59-годишната израелска окупация не е приключила и дори не се е променила съществено.

Перспективите за създаване на жизнеспособна палестинска държава остават изключително малки и засега практически няма признаци, че съгласуваните действия на 12-те държави могат да обърнат назад привидно неудържимия процес на завземане от Израел на Западния бряг.

Ролята на САЩ

Само Съединените щати притежават необходимото за това влияние — стига, разбира се, да решат да го използват.

През 1991 г. президентът Джордж Буш-старши и държавният му секретар Джеймс Бейкър заплашиха да спрат предоставянето на гаранции по кредити на стойност 10 млрд. долара на правителството на премиера Ицхак Шамир, когато известният със своята твърдост Шамир отказа да обещае, че тези средства няма да бъдат използвани за финансиране на строителството на селища в окупираните територии.

Обаче Доналд Тръмп до момента не е показал никакво желание да ограничи плановете на Бенямин Нетаняху за строителство на селища.

Някои представители на движението на Тръмп „Да направим Америка отново велика" (MAGA) през последните години се обявиха срещу Израел, но посланикът на САЩ в Израел Майк Хъкаби е пламенен християнски ционист, който споделя гледната точка на Израел, че Западният бряг е бил обещан на евреите от Бога.

По този начин действията на Великобритания и нейните партньори ги поставят в опозиция не само спрямо Израел, но и спрямо основния му съюзник във Вашингтон.