И като затвориха театрите, кината и залите, останаха само книгите.

Накрая винаги остават книгите, първото (и последно) убежище...
Георги Господинов

Книгите не само останаха, но и бяха единственият възможен щит срещу яростната 2020-та. Пандемията ни затвори не само в домовете си, но и замрази общуването, усещанията, емоциите ни. От ступора можеха да ни извадят само те - книгите.

Избрахме някои от най-интересните заглавия по реда на тяхното издаване.

Публикуваните спомени в своята съвкупност създават възможност отново да извървим пътя на Йордан Радичков и да усетим пулса на сърцето му, което винаги е бùло за хората, оставяйки по душата му драскотини и рани, които той пропускаше с рядката си способност за всеотзивчивост и всеразбиране, проявявайки мъдрост към случващото се с човека и със света.

„Обичай ме бавно“ събира на едно място най-емблематичните стихотворения на Добромир Банев, както и някои съвсем нови. Те са историята на любовта, която всеки трябва да прочете. Защото именно тази история ни прави хора.

Книгата Оцелелите съдържа около 200 рисунки, повечето от които са дело на непрофесионални художници – хора, преживели ядрените покушения над Хирошима (на 6 август 1945 г.) и над Нагасаки (на 9 август 1945 г.). Създадени са най-малко 30 години след атомния погром над цивилното население на двата японски града. Те се явяват визуален израз на травми, които времето не е заличило.

"Любовни стихотворения от детската ми любовна лирика до онзи ден" - така представя последната си стихосбирка обичната поетеса Камелия Кондова. Тя притежава онова неземно перо, което е едновременно ласка и кинжал, утеха и разпятие, твърдост и опрощение, но в него винаги има една категорична и чрезмерна любов.

Изданието "Югославия. Мир, война, разпадане", съставено от журналиста Давор Джалто, за първи път обобщава написаното от Чомски за югославския регион за период от повече от четиридесет години. Един от най-яростните критици на американската външна политика – Ноам Чомски – се опитва да обобщи сложната взаимовръзка между международните политики и вътрешните сили в югославското общество, довели до разпадането на Югославия и до трагичната ѝ съдба.

"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.“ Георги Господинов.

„Книга за песните” е първа книга на Стефан Вълдобрев, която може да се определи като литературен албум от текстове, поезия и биографични истории. В нея той се проявява като умел разказвач, описвайки честно, чувствено, без маниери и преструвки творческия процес по създаването на 41 песни, като се обхваща периодът от 80-те години до днес. Изданието повежда читателя на една вълнуваща разходка: как от случайно хрумване, срички, каламбур или произволна словесна или музикална фраза, пречупена през контекста на обществените събития и през призмата на личния живот на артиста може да се създаде хит.

Романът „Библиотекарката от „Аушвиц“ е вдъхновен от истинската история на Дита Полахова, четиринайсетгодишно чешко момиче, депортирано с родителите си в концентрационния лагер „Аушвиц“. Там учителят Фреди Хирш тайно е създал училище, което разполага с най-малката нелегална обществена библиотека, съществувала някога. Състои се от осем разнищени, прокъсани, осеяни с петна книги, но те са истинско съкровище на това място, където притежанието им се наказва със смърт.

Новото издание на "Отнесени от вихъра" идва тъкмо навреме в тази година на оцеляването, за да постави вечните въпроси: „Защо някои хора преживеят катастрофи, а други, очевидно също толкова способни, силни и смели, не успяват? Подобни примери има при всеки катаклизъм. Някои хора оцеляват, други не. Какви качества имат онези, които победоносно се борят, и нямат онези, които пропадат?” „Ако „Отнесени от вихъра” има тема, това е темата за оцеляването“, казва самата Мичъл през 1936-а.

170-тата годишнина от рождението на Иван Вазов бе отбелязана с великолепния сборник „Софийски разкази“. Сборникът обхваща трийсет Вазови разказа със сюжети от столичния живот. Те представляват истинска хроника на събитията в българската столица от края на XIX – началото на XX век.

„Говори с Нева“: една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиресет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е „другата“. Нева Мичева.

Малко са книгите в българската литературна история, които биват обречени на забвение в продължение на повече от половин век. Една от тях е романът на Яна Язова „Война“. Той е част от дилогията „Соленият залив“ и използва като исторически фон превратните събития от края на Третото българско царство.

Книгата на Братислав Иванов, удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце е посветена на японските символи. Те се разглеждат като елементи на културния код, които препращат към някакво начало, актуализират преломни моменти от историята на национални, етнически и религиозни общности, напомнят за опит, придобит от предишни поколения.

Това е историята на семейството на Златко Енев, писател и издател, живеещ от дълги години в Берлин, баща на две деца, с дъщеря аутист. Няма го така характерния героичен нюанс, нито отчаяние и самосъжаление заради тежката история. Има любов, топлота, мисъл, познания, откритост, благородство, аналитичност. Има и надежда, смирение, приемане. Има признати грешки, съвсем осъзнати и изказани, изговорени, но не за да предизвикат съчувствие или драматизъм, а за да дадат кураж и информация на хора, които преминават през това…

„…Три, четири“ е даване на тон за песен, смях и наздравица – нима животът не минава именно в паузите между тези три неща?“, казва авторът на OFFNews Диана Маркова. 

Запознайте се със семейство Куман! Катерина – находчива и изобретателна, Константин – разсъдлив и съобразителен. На пръв поглед обикновено българско семейство, което се отправя на съвсем обикновена екскурзия в Испания. "Инцидент в Мадрид" е първата книга от новата поредица на Мария Пеева (Мама Нинджа).

„Палецът на свободата“ е едно сурово, преоткриващо света, пътешествие от Европа към Индия по сухоземни, отдавна забравени пътища. Това е първата книга на Маги и Цветин Шущаркови (Вълшебен Керван). 

"Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп" е новата книга на професор Евгений Дайнов. Основната арена, на която се развива анализът, е тази на рок музиката и свързаните с нея култури, но включва и изкуството, белетристиката, киното, модата, политиката, философията и икономиката.

В 192 страници са събрани множество вдъхновяващи фотографии на столицата и нейните обитатели. Гледки, които виждаме всеки ден, но често подминаваме, без да забележим, или скрити места, в които детайлът е всичко. Някои от тях са придружени с красив текст, но всички провокират у зрителя усещане за гордост и съпричастност. „Етюд-и-те на София“ превръща града от място, в което живееш, в място, което обичаш.

Всяка книга с поезия на Цочо Бояджиев има своето вътрешно огнище, централна точка, носеща колона, върху която лежи капителът на думите. В последната му книга „Кухата сърцевина на живота" това е цикълът „Рондо".