На днешния ден през 1897 година е роден Величко Керин, останал в историята като Владо Черноземски. През 1934 година той се превръща в “терорист номер 1 в Европа”, убивайки сръбския крал Александър. В следващите редове ще ви разкажем за тази интересна личност, като няма да пропуснем да разясним и какво точно се случва в Марсилия във фаталния за цяла 
Югославия ден.

Владо е роден на 19 октомври през далечната 1897г., в село Каменица, близо до Чепинци. Баща му е Димитър Керин, а майката носи звучното име Риса Балтаджиева. Съдбата отрежда на малкия Велико да живее един твърде разнообразен и чудат живот. Като младеж той се увлича по пиенето и гуляите, но само след няколко години се отрича от тях и дори става вегетарианец. В годините на Първата световна дългът го призовава на бойното поле. Военното си обучение той прекарва в Пловдив, след което е зачислен на фронта към инженерни войски. Още от тогава Владо изпитва едно особено чувство към своята родина. След края на войната България преживява поредната национална катастрофа, която Черноземски не приема леко. Тъй като военните вече не се нуждаят от него, юнакът се уволнява и започва да работи – като шофьор, а по-късно и като часовникар. Владо среща своята любима и двамата сключват брак, а през 1923г. им се ражда дъщеря, която кръщават Латинка. Малко преди появата на момиченцето Черноземски вече е член на ВМРО. Като такъв, младежът е зачислен към четата на воеводата Иван Бърльо. Оттогава тръгва и един от прякорите му – Владо Шофьора. Наричан е така заради работата си като шофьор към тютюневите складове край Дупница. Момъкът от село Каменица става напълно отдаден към идеята на своите нови съзаклятници. В началото на 20-те години на ХХ век Владо се премества в Банско, където изпълнява поръчките на самия Тодор Александров. В периода 1923-1924г. Черноземски е зачислен към четниците на Траян Лакавишки, които действат в околностите на Щип, Кочани и Радовиш. Десетки пъти участва в престрелки с югославските власти, като омразата и ненавистта му към сърбите расте. Във ВМРО бива припознат като отличен стрелец, дисциплиниран и изцяло отдаден на идеята човек. В края на 1924-та воеводата Тодор Александров го привиква в София.

Когато Владо пристига, той разбира, че е назначен към централния комитет на организацията за изпълнението на специални задачи.  Скоро след идването на Черноземски в столицата, върху ВМРО е нанесен страховит удар. Тодор Александов е убит и това внася смут в редиците на македонстващите революционери. Самият Владо също е потресен от случилото се. В редиците на организацията започва вътрешна братоубийствена война, която обаче не успява да отклони Величко Керин от целите му.

През 20-те години комитите умело се възползват от личността му. Родолюбието и патриотизмът на Черноземски понякога са твърде крайни, граничещи с фанатизъм. Той е готов на всичко за България и висшестоящите членове го знаят и именно затова му възлагат някои от най-трудоемките задачи, като убийството на Димо Хаджидимов – бивш член на организацията и настоящ представител на БКП. Хаджидимов е прострелян на 13 септември в София, след което Владо е намерен и осъден на смърт. Присъдата обаче не се изпълнява, а атентаторът успява да избяга от полицейския конвой, за да се върне към делата си. Около 3 години след смъртта на Димо, през 1927-ма, Черноземски застава пред ВМРО със страховито предложение. Той предлага да се самовзриви в заседателната зала на ОН (Обществото на народите), с мотива, че по този начин Европа най-сетне ще обърне глава към бедстващите македонски българи. Идеята на Владо обаче е отхвърлена като твърде рискова и крайна. Следващият голям удар на атентатора е през 1930-та, когато убива Наум Томалевски – друг бивш комитаджия. Действията са по нареждане на новата главна фигура в организацията – Ванче Михайлов, с когото Черноземски се сближава много. Скоро след смъртта на Томалевски обаче, неговият убиец е заловен и осъден доживотно. В затвора обаче прекарва едва две години, тъй като през 1932-ра се гласува поредната амнисития.

След като вече е на свобода, Черноземски изчезва без да остави диря след себе си. Той отпътува за Италия, където заема колоритната длъжност инструктор–терорист, този път към хърватската организация Усташа. Важно е са се отбележи, че в началото на 30-те години има планове ВМРО и Усташа да съгласуват действията си, едните за да отвоюват свободата на Македония, а другите на Хърватия. След известно време на Апенинския полуостров Владо заминава за Унгария, където отново работи с хърватите. Там взема участие в планирането на най-дръзката акция на усташите. Те кроят убийството на югославския крал Александър Караджорджевич. В течение на подготовката обаче българският атентатор вижда нерешителността и страхът на хърватските дейци. Те са неспособни да извършат акция от такова важно значение. Липсва им жертвоготовността и фанатизмът на българските им колеги, затова Черноземски решава да действа сам.

 Той предварително обявява плана за провал и заминава с трима свои съзаклятници – Мио Крал, Звонимир Поспишил и Иван Раичза Швейцария. Оттам терористите се прехвърлят във Франция. Преминават през Париж, след което се разделят. Владо и Мио Крал заминават за Марсилия, където се очаква визитата на краля. Другите двама заговорници пък се отправят към Версай, където трябва да нанесат втори удар, ако първият се окаже неуспешен. След като пристигат в Марсилия, Черноземски и Крал заемат позиция на булевард “Канебиер”. Около 16 часа следобед от кораба “Дубровник” пристига югославския монарх. Той потегля със своя открит автомобил, придружен от външния министър на Франция и висшият военен Алфонс Жорж. Полицейското присъствие е силно, а охраната на Караджорджевич е подсигурена и от почетна кавалерия. В мигът, когато трябва да се действа, Мио Крал побягва, изплашен от предстоящото. Владо Черноземски обаче остава хладнокръвен. Чувството на реваншизъм спрямо югославския престол е подсилено от любовта му към България и неговите сънародници в Македония. Той преминава стремглаво през полицейския кордон, качва се на стъпалото на автомобила и стреля от упор в крал Александър. Владетелят умира на място. Черноземски открива огън и по спътниците на монарха, докато охраната на Караджорджевич е хвърлена в паника. Настъпва ужас, от конвоя откриват стрелба, при която са ранени хора от публиката. Междувременно един кавалерист успява да уцели Владо със сабята си и българинът пада на земята. Почива няколко часа по–късно, на 10 октомври 1934г.

Владо Черноземски, роден под името Величко Керин, остава в световната история като терорист, атентатор и убиец. Безспорен обаче е фактът, че всичко, което е извършил, е било в името на България, на неговото мило отечество. Въоръжен с огромна смелост и хладнокръвие, с безконечна любов към народа и силна омраза към потисника. Убийството на югославския крал остава известено като Марсилския атентат. Смъртта на краля не предизвиква желаната реакция сред дейците на ВМРО, тъй като основната вина пада върху Унгария, която трябва да се съсредоточи върху действията си срещу Усташа. Междувременно, въпреки неподходящия отзвук, Черноземски е обявен за терорист №1, а убийството, което извършва, завинаги ще остане в историята.