В град без българи 300 украинци учат български. Посланикът ни в Киев Елена Слатинска-Ованезова в подкаста на OFFNews

Докато следим траекториите на ракетите по екраните си, често забравяме, че там, под същите тези небеса, пулсира най-голямата ни историческа общност зад граница – над 250 000 души. Това не е просто диаспора. Това е „изнесена малка родина“.

В студиото на OFFNews гостува временно управляващият посолството ни в Киев г-жа Елена Слатинска-Ованезова. С нея разговарят кореспонедентът ни в Украйна Горица Радева и военният ни експерт Камен Невенкин.

Митът за „забранения език“ и престижът на азбуката

Една от най-устойчивите и отровни дезинформационни тези у нас е твърдението, че българският език в Украйна е подложен на гонение. Фактите обаче рисуват коренно различна картина. Българският не само не е „забранен“, той е въпрос на престиж.

Специалности по българска филология процъфтяват в университетите на Киев, Лвов и Измаил. Но истинският индикатор за жизнеността на езика ни е извън етническите райони. В град Била Церква, където няма компактно българско население, над 300 деца изучават езика ни по собствено желание. Училища с преподаване на български език има и на други места в Украйна, дори там, където няма български общности. Това е чиста форма на културна дипломация – българският се възприема като портал към Европа, казва Елена Слатинска.

Имаме, разбира се, обучение на български в Болградската гимназия "Георги Раковски", която е с много дълги традиции, знаете, че много от българските революционери също са учили там. За нея съществувше двустранен протокол между България и Украйна. Във връзка с обновяването на образователната програма в Украйна, той беше преподписан сега от делегацията ни, водена в Украйна от нашия премиер Андрей Гюров в края на март. Този документ разписва много ясно начините на обучение и програмата не само по български език, но и по българска литература, история и култура. 

В Украйна има много частни училища, в които се изучава български език. Има недели училища с преподаване на български, които се покрепят от различни програми на министерството на образованието и се управляват от нашите български културно-просветни и обществени организации.

Българите защитават домовете си в окопите на фронта

В Украйна българската идентичност не е пасивно наследство, а активна позиция. Тук концепцията за „двойна лоялност“ се трансформира в „споделена съдба“. Етническите българи там не са наблюдатели; те са в окопите, защитавайки домовете си като лоялни украински граждани, без да спират да се гордеят, че са българи.

Но има и една друга, още по-лична категория – българските граждани, заминали от България като доброволци, за да се включат в съпротивата. За дипломатите ни в Киев това не са просто заглавия, а тежки консулски казуси. Посолството ежедневно се сблъсква с трагедията на безследно изчезналите български граждани на фронта. Това е цената на избора – тихата, кървава цена на лоялността, която превръща дипломацията от протокол в лична съдба.

Има и български граждани - доброволци в подразделения на украинската армия. Аз самата се сблъсках с казуси на безследно изчезнали хора,рзказва временно управляващият посолството ни.

Трагедията на българите под окупация

Контрастът между свободните и окупираните територии е смразяващ. Докато в Одеса или Измаил българската култура е в подем, в Бердянск, Крим и Таврия тя е подложена на системно заличаване. Липсата на официален дипломатически достъп до тези зони прави информацията оскъдна, но свидетелствата на оцелелите са категорични: провежда се насилствена русификация.

Нашият кореспондент в Украйна Горица Радева разказва за срещата си с младо момиче, успяло да избяга от окупация. Момичето се страхува да говори публично, защото родителите му са останали там – в капана. В училищата вече няма български, няма украински. Има само руски. Всяко проявление на национална идентичност, различно от наложеното, се наказва. 

Икономическият парадокс: България като „уютен пристан“

На фона на обстрелите се случва нещо контраинтуитивно: икономическият мост между двете държави се заздравява. България вече не е само дестинация за бежанци, тя се превърна в икономически „пристан“ за украинския капитал. Хиляди украински компании вече оперират у нас, виждайки в страната ни „уютен“, предвидим и географски близък европейски партньор.

Това е икономика на оцеляването и иновацията. Украинският бизнес демонстрира изумителна адаптивност – компаниите функционират и се развиват дори в условия на енергийна криза и постоянен обстрел, често „не по-зле от държава, в която няма война“. Наличието на украински стоки по българските рафтове е най-елементарното, но и най-силно доказателство за тази жива търговска артерия.

Мисия Киев: Дипломация на -20 градуса

Да бъдеш български дипломат в Киев днес означава да приемеш войната като работно място. Това е служба при -20 градуса, без отопление и електричество, под воя на сирените и тътена на взривовете, които често разтърсват прозорците на самото посолство.

Тази работа отдавна е надскочила Виенската конвенция. Тя е доброволно поемане на риск в името на това държавата ни да присъства там, където общността ни има най-голяма нужда. Това е присъствие, което се измерва не с шампанско на приеми, а с раздаване на учебници и оказване на помощ в най-мрачните часове. За тези хора дипломацията не е кариера, а лична кауза.

Следете новините ни в GoogleNews