От стр. 1

Казват, че вие сте прогресивна рок-група, но не само в тясно музикалния смисъл на думата …

Това е заради начина, по който използваме интернет и успяваме да осигурим предварително финансиране от своите фенове за проектите си. Това ни позволи да оцелеем, докато традиционният музикален бизнес около нас се срутваше. Сега ситуацията се доминира от няколко крупни издателски компании. Много музиканти, които някога продаваха милиони албуми, сега са щастливи, ако успеят да продадат по няколкостотин хиляди. Музиката вече не се цени така, както това беше някога. Тогава да купиш нов албум беше събитие – да държиш в ръцете си едно ново СД или обложката на плоча от винил, нетърпелив да чуеш музиката. Сега музиката е навсякъде – от стрийминг услугите, от ютюб и т.н. Можеш да изтеглиш нов албум и после да го слушаш на телефона си. Музиката вече сякаш няма тази сила, макар че много млади фенове наистина обичат добрата музика, но това вече не е на същото ниво. На музиката се гледа все повече като на стока за потребление. Хората от старото поколение имаха друго отношение – когато те чуеха хубава музика, те искаха да подкрепят музикантите, които пък на свой ред получаваха възможност да създадат следващия си добър албум.

Мислите ли, че има начин това да се промени?

Всъщност няма как да се промени. Когато все повече и повече хора прибягват към стрийминг и това е единственият им начин да ползват музика, това не може да генерира доход и по този начин спъва развитието на музикантите, особено по-младите от тях. Това не се отнася толкова за нас самите (Мерилиън) – ние притежаваме правата върху нашата музика, имаме все още различни начини да печелим пари, включително и чрез концертите на живо. Но един току-що създаден млад състав, който не може да продаде много албуми, не може да се издържа от стрийминг. Трябва да си Тейлър Суифт или някой на нейното ниво, за да направиш много пари от стрийминг, но това не се отнася за повечето други музиканти. Чудя се какво ни чака след десет или петнадесет години – ще имаме единствено състави, чиито родители са или много богати, или са от изкуствено създадени по манифактурен начин изпълнители, които ще се продават като стока. Не мисля, че ще продължи да съществува музикална индустрия, дори по начина, по който тя съществува сега. Ето например, във Великобритания, както и на други места, съществуват музикални училища – аз съм преподавал в някои от тях. Младите таланти се обучават как да станат композитори на песни, или певци, или китаристи и прекарват около три години да се учат на това. Някои от тях са много, много талантливи. И когато излязат от тези училища те нямат почти никакъв шанс да сключат договор за издаване на албум или да печелят от своята музика. Дори да успеят да си създадат кръг от почитатели, те ще са принудени да се занимават с музика единствено като хоби или като странична работа – освен, ако разбира се не се запознаят с някоя много богата девойка. Вижте само какво ниско качество ни залива от музикалните шоута по телевизията – на нивото на караоки. Освен това музиката, която се изпълнява на живо, вече не получава това внимание и уважение, което заслужава.

Изпитвам това и лично –дъщеря ми Дженифър е също много талантлива и се опитва да се развие като певица и създателка на песни. Но дали това ще може да доведе до нещо съществено, е друг въпрос. Отделям доста време, за да работя с нея и да я окуражавам. Проектът й се нарича Sylf – може да го проверите в ютюб, там наистина има много интересни неща от нея. Дженифър също така ме подкрепя за някои от моите солови изяви, а по-рано тази година участва и в конвенцията „Мерилиън уикенд” в Холандия, където беше много добре приета от публиката на нашия състав.

Какво друго, освен подкрепата чрез интернет на Вашите фенове, позволи да съществувате като състав повече от тридесет и осем години?

Това, че се разбираме добре помежду си в 99,9% от случаите. Много други състави се взривяват от вътрешни сблъсъци, причинени от различия в характерите, но ние сме много добре в това отношение. Причината е, че винаги правим музиката, която всички искаме да правим. Да посоча като пример случая, когато (издателската компания) ЕМI се опита да ни наложи да правим по-комерсиална музика чрез посочен от тях продуцент, но ние всички решихме, че е по-добре да напуснем ЕМI и да имаме пълен контрол върху работата си. Другият важен момент е, че ние не правим музика с мисъл за специфичен сегмент от публиката, на която тя да се хареса; ние правим това, в което вярваме, и се надяваме, че публиката ще ни последва.

Как създавате своята музика – дали всеки от вас представя на състава композирани от него парчета, или се събирате заедно и импровизирате?

По различни начини. Има случаи, когато всеки от нас носи готови идеи, които стават част от песни. Така беше с първата част на песента „Made Again”, която композирах по повод раждането на дъщеря си. Така се случваше и в други случаи, но за последните няколко албума ние се събираме и правим джам-сешъни върху идеи, които всеки от нас предлага. Тези неща се записват от нашия инженер и после всички внимателно ги прослушваме и отбелязваме местата, които най-много ни харесват. Понякога се налага да развявам флага за това, че някои мои пасажи или пасажи съвместно с кийборда не са оценени добре от останалите, но в края на краищата не е трудно да получа тяхното одобрение и те да бъдат включени в окончателния вариант на записите. Всичко това става без особени усилия и разправии, а с взаимно съгласие.

Как бихте оценили Мерилиън – като състав, воден от китарата, от клавирите или от вокалиста?

Това се променя през цялото време – всеки от нас има своите моменти. Но тъй като и Стив Хогарт (вокали) понякога също свири на клавири, се получава така, че имаме двама кийбордисти, които се опитват да доминират звука на състава, но затова пък и аз се опитвам да защитя ролята си на китарист.

Описват ви като перфекционисти. Бихте ли казали обаче, че имате своите моменти на спонтанност и импровизации?

О да, всичката музика, която правим, просто се случва в помещението, в което я изпълняваме за пръв път, така че в нея има много спонтанност. Когато репетираме за турне, ние работим наистина много сериозно и отдаваме много голямо значение на детайлите – това е истинският професионализъм: ако искате да се изкачите на следващото ниво, трябва да обръщате внимание на всички детайли – и на звука, и на смесването на инструментите и на тона на китарата. Няма да повярвате колко много СД-та са ми давали хората през годините, в които китарата или не е настроена, или звучи ужасно. Когато репетираш, трябва да откриеш недостатъците, които имаш в изпълнението си, и да се опиташ да ги редуцираш или напълно отстраниш. Затова хората ни считат за перфекционисти – ние сме много добър концертен състав и нас наистина ни е грижа да предложим музика с високо качество. Поради същата причина аз непрекъснато проверявам настройката на китарата си – понякога по няколко пъти в рамките на една песен, в моментите, когато не свиря. Това е така, понеже усуквам много струните и използвам много вибрато, от което те понякога се отпускат. Много съм чувствителен по този въпрос.

Каква музика слушате, когато Ви остане време за това?

Предпочитам да слушам създатели на песни, повече от всяко друго нещо. Има един американски песнописец, казва се Съфджан Стивънс (Sufjan Stevens) – наистина обичам неговия албум „Кари и Лоуъл” (Carrie & Lowell). Друго име е Бон Айвър (Bon Iver), чиято работа е също изключителна.

А от по-старите времена кои имена са Ви вдъхновявали да се развиете като музикант?

Тогава слушах най-много Пинк Флойд, а също Дженесис и Камъл – това са основните влияния, за да се изградя като музикант.

Как бихте описали предстоящия си концерт в Античния театър в Пловдив?

Това ще бъде шоу, богато на звук, светлинни ефекти, съпровождано от прожекции върху екрани и всичко това. Познавам мястото на концерта понеже, когато имах свободен ден по време на китарения фестивал през 2013 г. ме заведоха в Античния театър. Мисля, че ще се получи истинска магическа вечер. Миналата година имахме възможност да свирим в римската арена във Верона и също беше незабравимо преживяване. Надявам се в Пловдив времето да бъде на наша страна. А чувам, че и фенове от съседни страни планират да пътуват, за да посетят концерта.

Разбирам че за следващия месец сте продали изцяло концерта си в Роял Албърт Хол в Лондон. Това ли ще бъде върховото ви представление през тази есен?

Да, концертът в Ройъл Алберт Хол се продаде за четири минути (!!). Това ще бъде истински празник - научаваме, че хора от най-различни места в света са решили да пътуват, за да ни видят. По принцип концертите в Лондон са малко по-напрегнати от другите места, в които свирим. Освен това ние планираме да запишем този концерт, така че искаме той да е нещо по-специално. Но само няколко дни след това ще летим до Япония за няколко концерта, като един от тях – този в Кавасаки също е напълно разпродаден. А това са първите ни концерти в Япония след двадесет и три – двадесет и четири години.

Освен това планирам по-късно и турне там с моя състав, така че ще редувам турнета Мерилиън – Стив Ротъри Банд едно след друго.

Бих желал някой ден да имам възможност да посетя и България с моя състав – освен инструменталната първа част, ние свирим и стари парчета на Мерилиън, като "Инсюбъс (Incubus)", and "Фугази (Fugazi)", които вече не свирим повече с основния състав.