Роберт Янакиев: Изкуството е спасение, театърът ще издържи

Роберт Янакиев завършва бакалавърска степен в Театрален колеж „Любен Гроис“ със специалност "Актьорско майсторство" за драматичен театър в класа на проф. Елена Баева. През 2010 г. завършва магистратура по геатрална режисура в Нов български университет.

От 1994 г. Роберт Янакиев е в трупата на театър „Възраждане“, а през периода 2005 г. – 2008 г. е директор на театъра. Режисьор е на постановките: „Ало, ало” от Джеръми Лойд и Дийвид Крофт, Театър „Възраждане” (2010 г.), „Шоколад” от Горан Масот, Театър „Възраждане” (2007 г.), „Фенове” от Елин Рахнев, ОДТ „Боян Дановски” – гр. Перник (2005 г.), „Не те познавам вече” от Алдо де Бенедети – Театър „Възраждане” (2002 г.), „Вишневи сестри” от Майкъл Грийн, Театрален колеж „Любен Гройс” (2001 г.).

Театър "Възраждане" реагира изключително бързо и адекватно на наложените мерки, във връзка с разпространението на коронавируса. Актьорите представиха спектакъла Вуйчо Ваньо" от А.П.Чехов, като го излъчиха във Фейсбук и Инстаграм. Представлението се игра в празен салон, а почитателите можеха да гледат чрез платформите онлайн. 

Няколко дни по-късно последва и второ представление - постановката „Ало, ало“, се игра онлайн и с виртуални билети.

Ето какво разказа пред OFFNews Роберт Янакиев за представленията онлайн, виртуалната публика и търпението:

Как дойде идеята да излъчите представление онлайн и без публика?

Идеята се роди в ужаса от това, че затваряме вратите. Опитвали сме се и преди да приложим тази практика, която я има отдавна в света, но опитите ни бяха несполучливи. Мислили сме го в посока на това, че много хора по ред причини не могат да си позволят да дойдат до театъра - хората в неравностойно положение; живеещите извън София и България; възрастните, на които им е притеснено да се прибират късно вечерта; други, за които е финансово непосилно. Много са поводите, поради които хората невинаги могат да са в театъра. Когато дойде тази трагедия и за първи път отложихме представление заради нея, се събрахме с колегите, които бяха там, и ги попитах какво мислят за идеята. Те се съгласиха веднага. В понеделник попитахме и останалите, всички подкрепиха идеята, и във вторник излъчвахме „Вуйчо Ваньо“. Реализацията стана много грамотно. Поканихме партньори, които са специалисти и им благодаря истински. Ние не можем да живеем без театър, имаме жизненонеобходима потребност от него. Затова решихме да реализираме тази идея и да използваме съвременните технологии.

Какво е чувството за един актьор да играе без публика?

Като излезеш от поредната си сцена и момчетата и момичетата в гримьорната ти покажат, че те гледат 5 000 човека, се връщаш обратно с усещането, че там някъде - в пространството е твоята публика. Странно е наистина. Направихме го, за да споделим заедно с хората тази трагедия, и защото мислим, че те имат нужда от нас, особено в такива тежки моменти. Усещането ни беше, че сме им полезни. Получихме изключително много благодарствени изявления.

Как решихте да пуснете билети онлайн?

Първия път не успяхме да предоставим такава възможност, но хората сами ни молиха да им я дадем. И ние обявихме, че който желае може да си закупи виртуален билет. Бяха закупени над 1000 билета. Това е много показателно за нашата публика.

Има и нещо ужасно, което установявам - огромен брой млади хора, до 35-годишна възраст, не са стъпвали през живота си на театър. Не можете да си представите какъв огромен процент са те! Това е шансът им в момента да открехнат една врата, да проявят любопитство. Те не са имали късмета да бъдат заведени от родител или учител да ги заведат. И това е техният шанс да надзърнат в това изкуството и да си кажат: Това не е никак лошо, трябва да отидем някой път на театър.

Покойният Стефан Данаилов казваше, че няма по-страшно нещо за един актьор от това да не е на сцената. Как се справяте с тази огромна липса?

След по-строгите мерки нямаме и виртуалната алтернатива. Да сме живи и здрави, ще изтърпим. Това се оказа много коварно, много бързо разпространяващо се заболяване. Трябва да се съобразим с всички мерки. Гледах кадри от пазара в Ухан и изпитах дълбоко разочарование от човешкия род. Смятам, че абсолютно основателно се е появил този ужас на фона на това отвратително, извън всички възприятия на човешката цивилизация, поведение. То дори не е първобитно, то е ужасно. И когато видиш това, осъзнаваш, че е било неминуемо да ни връхлети нещо подобно, щом сме позволили получовеци да се държат така помежду си.

Къде е спасението срещу липсата на цивилизованост?

Единствените средства са разумът, приятелството, изкуството и обичта между хората, семейството. Те са единственото спасение. Усещам, че вече се вглеждаме в себе си, в най-близките си и започваме да ценим всеки миг, в който сме заедно и да се опитваме да не пропускаме всеки следващ такъв.

Какво предстои в театър "Възраждане", предвид по-строгите мерки?

Имаме записани представления. Обмисляме да пуснем записи. Не бихме си позволили да оставим публиката си.

Кое ще е първото нещо, което ще направите, когато ограниченията отпаднат?

Да изиграем детските си представления отново за нашите мили дечица. На тях им е най-мъчно. Те са свикнали всяка събота и неделя да са в театър "Възраждане", да ги прегръщаме и изпращаме, което не правихме през последния месец заради грипната вълна. А те си тръгват разочаровани, че не ни виждат отново. Това ще е първото нещо, което ще направим, когато се свърши тази мъка.

Какво е Вашето послание към колегите и публиката?

Няма страшно! Театърът от античността досега е преживял и по-страшни неща от това, което ни се случва. Театърът ще издържи. Той не е просто сбор от някакви хора, които искат да се показват и да ги гледат. Той е спасение на душите ни. Спасение от заразата. Изкуството е последната барикада пред безочието и човешката пошлост. Не само театърът, изобразителното изкуство, музиката, всички хора, които творят за целия свят. Да си пожелаем търпение, но не само сега. Човек трябва да има търпение винаги. То много често ни убягва, изнервя ни и ни кара да предприемаме внезапни и необмислени ходове.

Следете новините ни в GoogleNews