Осем са засечените носители на британския вариант на коронавируса у нас, съобщи преди дни директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев, след като беше секвениран (разчетен) геномът на "съмнителните" проби от наши лаборатории. Този процес като че ли не предизвика сериозен интерес у публиката, но за специалистите е много важен сигнал. Защото фактът, че сравнително стабилният коронавирус може да мутира толкова бързо, поставя под въпрос ефекта от ваксинациите и придобиването на имунитет след преболедуване. Кога мутира вирусът, възможно ли е да "хванем" българска мутация и защо това е важно обяснява професорът по молекулярна биология от БАН Маргарита Апостолова.

Проф. Апостолова, британският генетичен вариант на COVID-19 превзема Европа, у нас, по думите на проф. Кантарджиев, са засечени 8 проби. Колко време ще е необходимо на т. нар. британски щам да се развихри тук, предвид отпускането на мерките, което се планира?

Това, че до момента са засечени само 8 носители на британския вариант на COVID-19, не предполага, че в България носителите са само 8. Каква е реалната бройка, никой не знае, защото секвенирането (разчитането) на генома на вируса у нас се извършва спорадично, а не регулярно както в редица страни по света.

Разпространението зависи от няколко фактора – колко са носителите, колко са техните контактни лица и колко от тези лица вече са преболедували COVID-19 или са вече ваксинирани. Промяната в режима на влизане на лица в България, само с отрицателен PCR тест, значително ще намали възможността британския вариант на COVID-19 (или други варианти на вируса) да продължава да навлиза в България.

Разпространението зависи и от самите нас, как спазваме мерките – дистанция и носене на маски. Ако допуснем голямо разпространение, ще го усетим след 3-4 седмици. Трябва да сме много внимателни, защото новият щам е по-заразен, a миналата седмица Борис Джонсън каза, че най-вероятно предизвиква и по-голям леталитет (смъртност).

Проф. Мутафчийски и проф. Балтов заговориха за подозрителни проби, според шефа на "Пирогов" такива са установени още през ноември. Всяка лаборатория ли може да „хване“ подозрителна проба или се изискват специални условия за това? Имало ли е ранни случаи на такива подозрителни проби там, където Вие работите и откога?

Допускам, че и двамата са визирали липсата на амплификация (намножаване) на S-гена, чрез PCR тест. В този ген се намират и най-много промени (мутации), характерни за британския вариант (B.1.1.7). В зависимост от китовете (набори от реактиви), които се използват в PCR-а, може да бъде отчетена липса на някои от гените, но това по никакъв начин не ни дава основание да смятаме, че е британския вариант.

За да бъде отнесен един резултат към британския вариант, в генома на вируса трябва да има едновременно 23 специфични, описани мутации, 8 от които са в S-гена. Това не може да бъде осъществено с PCR. За целта е необходимо да бъде извършено пълно геномно секвениране, което, за съжаление, не може да се случи във всяка лаборатория. Всяка лаборатория може да „хваща подозрителни“ т.е. има такива проби, но те си остават подозрителни до получаване на доказателство, чрез секвениране.

За секвениране на генома на вируса, който се разпространява в отделните държави, призова и Европейската комисия. Какъв процес е това и колко време отнема?

Призивът на ЕК според мен е правилен и много съществен. Те препоръчват секвениране на 10-20 % от положителните проби на седмица. Аз го подкрепям на 100%. Този процес изисква специфични молекулярно-биологични техники и биоинформатика. Според производителността на апаратите за новогенерационно секвениране седмично могат да се секвенират от 48 до 3072 проби.

В случай че подобно секвениране отнема време и ресурси, би могло да се предполага, че вариант, който се появи у нас, няма да бъде засечен. Така ли е?

Особено важно е да се отбележи, че този процес трябва да се провежда непрекъснато. Изисква ресурси, както човешки, така и финансови. Ако не се извършва регулярно, могат да бъдат пропуснати редица промени в генома на вируса, някои от тях със съществено значение, както е случаят примерно с вариант B.1.1.7 (британският) и новорегистрираните варианти от ЮАР и Бразилия. Има лаборатории в България, както и квалифициран персонал, които могат да извършват пълно геномно секвениране на вируса. Засега обаче, то се извършва само в НЦЗПБ.

Твърди се, че коронавирусът не мутира толкова често и това дава увереност, че ваксините срещу него ще са ефективни. Забавянето на ваксинациите обаче му дава време. Как се променя вирусът, когато населението е незащитено и колко време му е необходимо за това?

SARS-CoV-2 се променя много по-бавно, докато се разпространява, примерно в сравнение с ХИВ. Изследователите все още имат повече въпроси, отколкото отговори относно мутациите на SARS-CoV-2. Мутациите във британския вариант и този от ЮАР са първите, които породиха опасения за общественото здраве. Стана ясно, че изучаването на мутациите в детайли е важно за контролиране на пандемията. Може да ни даде информация за най-тревожните мутации: тези, които биха могли да помогнат на вируса да избегне имунната система, ваксините или терапиите с антитела. Две от компаниите, чиито ваксини получихме в България потвърдиха, че ваксините им показват активност срещу нововъзникналите щамове на SARS-CoV-2.

Вирусът може да се промени, както в „защитени“ така и в „незащитени“ популации. Все още не е категорично ясно дали може да има повторно заразяване. Възникването на мутации е нормален механизъм. Когато един вирус се възпроизвежда, клетъчната машина допуска грешки. Има механизми, които поправят тези грешки. Но когато грешката не се поправи и си остане - води до мутации. Оценката на скоростта на мутациите е показала медиана около 1 × 10-3 мутации на място/година, или средно около 5 месеца.

Според мен такива мутации биха възникнали най-често при имунокомпрометирани хора. На вирусът му трябва време да се застои у хора със слаба имунна система, за да си “проиграе” някои мутации, които биха му позволили да си осигури по добро захващане с рецептор и/или да избегне имунния отговор на антителата, които у тези болни са твърде малко, за да му противодействат.

Предвид масовото тестване на учителите преди връщането на част от учениците, какви са наблюденията Ви за надеждността антигенните тестове?

Много от антигенните тестове са добри и регистрират вируса, но това зависи от вирусния товар, който имат пробите. Тези тестове са информативни, но не могат да достигнат чувствителността на PCR, следователно могат да пропуснат носители на вируса.

Проф. Чорбанов заяви, че вече сработва колективният имунитет. Така ли е според Вас?

Ако допуснем, че в България са преболедували поне 10 пъти повече лица от тези отбелязани в информационния портал, може би сработва. Добре е обаче да се изказваме на базата на конкретни научни данни, а не на усещания и гадания.

Проф. Маргарита Апостолова е учен, изследовател, ръководител на лаборатория по Медико-биологични изследвания към Институт по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“ на Българската академия на науките. Завършила е Химическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, в който се дипломира с магистърска степен по неорганична и аналитична химия (1989). През 1993 г. получава научна степен Доктор по биология.

През периода 1994 – 2000 г. последователно специализира в Националния институт по околна среда в Цукуба, Япония, Университета на Западен Онтарио (Лондон, Канада), и Университета на Торонто, Канада. Носител е на индивидуална стипендия по програмата „Мария Кюри“ на Европейският съюз, изследвайки ролята на цинка в патогенезата на атеросклерозата в „Rowett Research Institute“ (Абърдийн, Шотландия, 2001 – 2002). През 1999 г. печели престижна научна награда за изследванията си в сферата на Токсикологията на металите (Metal Specialty Section of the Society of Toxicology, 1999 Student Research Award, Postdoctoral), Ню Орлиънс, САЩ.

От 2003 г. отново работи в Института по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“ и от 2005 г. е ръководител на лаборатория „Медико-биологични изследвания“ към същия институт.

Още по темата

04/05/2020

Здраве

Ген, щам или щаб – какво ни пази от яростта на коронавируса?