"Поскъпването на тока може да е причина за масова смърт на фирмите"

135 години след създаването си българската статистика е една от водещите в Европа, казва зам.-председателят на НСИ Диана Янчева

Александра Маркарян Последна промяна на 24 юни 2015 в 10:00 4603 9

Диана Янчева

Снимка Сергей Антонов

Диана Янчева

Диана Янчева е завършила френската гимназия "Ромен Ролан" в Стара Загора и УНСС, където се дипломира като магистър по икономика и статистика. Преминала през всяко стъпало в израстването в кариерата си - започва като експерт в териториално статистическо бюро в София през 1986 г., била е младши, главен и държавен експерт, началник на отдел и директор на дирекция. От юни 2012 година е зам.-председател на Националния статистически институт.

Госпожо Янчева, статистиката в България навършва 135 години. До каква степен се е развила тя за този период?

Две са държавните институции на такава възраст – БНБ и НСИ. С княжески указ от 25 юни 1880 г. статистиката започва да съществува официално като главна дирекция към Министерството на финансите. Само 6 месеца по-късно успяват да направят първото преброяване в България, а през 1910 г. излиза Закон за държавната статистика, което придава вече по-значимо място на статистиката, без която нито една държава не може да съществува. Човек е много по-сигурен в себе си, когато има обективни числа, на които да стъпи, за да взема управленски решения.

И досега отстояваме достойно мястото си, макар че в едни по-други времена ни бе създаден имидж на „стъкмистика“, но те отминаха. През последните 15-20 години обаче беше направено много. Първата глава, която България затвори в преговорния процес по присъединяването ни към ЕС беше „Статистика“. Успяхме да се хармонизираме напълно с изискванията на ЕС и дадохме добър пример на следващите, които преговаряха по другите глави.

Има с какво да се гордеем за тези 135 години. През последните години сме една от водещите статистики в Европа – наложи ни се с бързи крачки да преминем през един „ускорен курс“ по IT и информационните технологии много бързо замениха сметачните машини в НСИ. Внедряването на информационните системи ни даде възможност да обработваме големи количества информация, които преди това обработвахме на хартия с много, много човешки ресурс. На път сме да завършим електронизацията на целия статистически производствен процес. През септември предстои да „сложим черешката на тортата“ - информационна система "Инфостат", която ще е изцяло в услуга на потребителите. Всеки, който има компютър, ще може да изтегли, каквато информация му е необходима от наличните бази данни на НСИ, да направи табличка, динамичен ред, графика, а ако иска и картограма там, където има регионални нива.

Вече имаме над 10 информационни системи като най-мощните са в областта на бизнес статистиката. Постигнахме много голямо облекчение за бизнеса, който имаше изключително тежко бреме да се отчита при нас, в НАП и в Агенция по вписванията с едни и същи документи. Опашките тормозеха и тях, и нас. Получаваме около 600 000 годишни отчета, представете си всички тези хора да минат оттук. Ликвидирахме това за отчетната 2008 г. като разработихме и внедрихме информационна система "Бизнес статистика" чрез която по всяко време на денонощието, в онлайн режим всяка фирма може да въведе годишния отчет за дейността си. На следващата година изградихме т. нар. Единна входна точка, която обедини усилията на НСИ и НАП и вече статистическата и данъчната информация се подава на едно място, а всяка институция ползва своята част. Тогава, през 2009 г., бяхме поканили и Агенцията по вписванията, защото по закон част от данните са публични и фирмите са длъжни да ги публикуват на сайта на Търговския регистър. Но така се случи в годините, че не успяхме да присъединим към тази единна входна точка и тях. Оптимистичното е, че имаме проект и сега ще кандидатстваме за финансиране по оперативните програми, за да може бизнесът да бъде обслужен изцяло само с едно влизане в системата.

Кога очаквате да се случи това?

Вероятно догодина. Имаме готовност, но не зависи само от нас, а и от Агенцията по вписванията и от това дали проектът ще бъде одобрен и финансиран, защото това не е никак евтино занимание. Искат се доста средства – по-мощни компютри, сървъри, трябва да се осигури постоянна връзка, да има непрекъсваемост, информацията да е защитена. Информационната сигурност е най-скъпото нещо от всички начинания. При нас засега нещата са под контрол, имали сме опити за пробив на системите, но IT специалисти ни успяват да се справят.

Сред големите ни постижения е и първото електронно преброяване, за което получихме и награда. Изградихме и информационна система „Демография“, която работи с данни както от преброяванията, така и с текущи демографски данни. Тя осигурява актуална информация за населението, за миграционните процеси, за различни демографски събития – раждания, умирания и т.н. Имаме информационна система, която работи изцяло с данни административни източници – ИС „Външна търговия“, която ежедневно получава информация и от НАП, и от митниците, за да се формира т. нар. вътреобщностна търговия, Интрастат и, съответно, Екстрастат с държавите, които не са в ЕС. Въз основа на това се изготвя външнотърговския баланс на страната, необходим, за да бъдат изчислени редица важни макроикономически показатели, БВП например. Разбира се, има какво да се желае, но постиженията ни съвсем не са малки. Вече ни канят и то не само в развиващи се, а и в развити страни, за да покажем опита си при изграждането на такива информационни системи. Напоследък имаме покани от Италия и Англия, за да им помогнем да направят подобна информационна система - „Бизнес статистика“ - каквато работи тук.

Заедно с германската статистика помогнахме на Азербайджан, от които имаме и втора покана, за да доразвием статистиката им. Предстои ни съвместно с испанската и пак с германската статистика, да провеждаме обучения на статистици тук.
Последната ни новост от миналата седмица е пускането на новия сайт на института.

Какво сте променили в него?

Много по-интуитивен е. Потребителят може да се ориентира, без да притежава кой знае какви IT познания. По нов начин сме организирали данните, до които сме дали достъп. Базирали сме се изключително на практиката на Европейската статистическа система, част от която сме и ние. Информацията е организирана по теми, като сме обърнали внимание на периодичността, за която се събират данните, а не толкова на самия отрасъл – вече няма отрасли, има сектори, което е следствие на развитието на икономиката. Опитали сме се на третия, най-много на четвъртия клик потребителят да стигне до това, което търси. Постарали сме се да бъдат подредени не така, както ние ги виждаме, а както един обикновен потребител би търсил. Практиката показва, че най-добрата подредба е по азбучен ред. Имаме и търсачка, която също е в помощ на потребителите, но основното е, че при влизане на сайта, без лутане, се виждат най-важните числа за седмицата. Обогатили сме и т. нар. метаданни - това са данни за данните, обяснения въз основа на каква нормативна уредба, по каква методология, с каква периодичност се събират данните, тоест когато видиш дадено число, да е ясно какво включва и какво не. Метаданните са добре подредени и структурирани така, че да са лесни за възприемане и да подпомагат правилното тълкуване на числата - често срещаме едно неумение в хората да ги четат и целта ни е да ги обясним по възможно най-лесния начин.

Какви ще са новите данни в Инфостат?

Всички налични бази данни в статистиката ще бъдат на разположение на потребителя. Системата ще има два модула. Първият ще е безплатен и всеки потребител ще има достъп по всяко време на денонощието, до цялата информация от Списъка на стандартните статистически показатели, а те са над 3600 – демографски, социални, икономически, на различни териториални нива. Освен в табличен вид, потребителят ще може да направи и графика, а там, където има териториални нива и картограма - за България по райони, области, общини, или за Европа и света по държави. Ако пък е със строго научни интереси, ще има възможност да изтегли информацията в различни формати, подходящи за обработка със специализиран софтуер.
Вторият модул ще съдържа същите показатели, само че на още по-ниско ниво на дезагрегация. Той ще е със задължителна регистрация и платен достъп, защото тези заявки изискват допълнителна обработка на данните, тъй като стриктно спазваме условията за статистическа конфиденциалност. Простичко казано, предоставяйки дадена информация, не трябва да разкриваме индивидуалните данни за никого от респондентите. Конфиденциалност има например, когато определен показател е получен от данните на по-малко от три фирми в даден сектор на икономиката и те лесно могат да бъдат идентифицирани. Това е така наречената първична А конфиденциалност. Другата, първична Б, конфиденциалност е, когато имаме например 100 фирми, но една от тях формира повече от 85% от стойността на показателя. Примерът, който обикновено даваме е с нефтопреработващата промишленост. Въз основа на първичната А и Б конфиденциалност се маркира и т. нар. вторична конфиденциалност, като целта е чрез прости аритметически действия да не се достигне да индивидуалните данни на респондента. В тези случаи се прилагат определени статистически методи и модели, с помощта, на които се скрива тази информация, за да не може да се достигне до числата на индивидуалния респондент. Това изисква малко повече време и, в зависимост от сложността, до 2-3 дни заявката може да бъде обработена и исканите данни предоставени.

В Инфостат ще има възможност за корекции в заявката в реално време до постигане на консенсус между данни, конфиденциалност и цена, защото има таблици, в които прилагайки правилата за конфиденциалност накрая остават три числа. Струва ли си човек да ги плаща?

Плащането ще става по интернет, по банков път или на място тук, в касата на института. Електронните разплащания ще стават само с електронен подпис с цел сигурност. Цените са поносими за потребителите и минимални за нас. Не сме търговска организация, за да трупаме печалба, но допълнителният труд на експертите е необходим и следва да се заплати. Колкото и добре да работи една машина, без задачата да бъде зададена от експерт и без преглед на резултатите, нищо не би се получило.
В "Инфостат" ще има и интерактивни карти, за които и сега само сме загатнали на новия сайт. Когато излезе нова информация и тя позволява да бъде визуализирана върху географска карта – в туризма, доходите и разходите на населението, самото население, раждаемост, смъртност, ще има възможност това да се прави.

Казахте, че понякога хората тълкуват грешно числата. Защо? Информацията не е представена достъпно за неспециалисти ли?

Хората възприемат информацията много по-добре, ако е визуализирана, отколкото, ако е в табличен вид. Тези затруднения може би идват от пропуск в самата образователна система. Много е важно още в гимназиалния курс да има например курс „Елементарна статистика“, за да могат учениците да боравят и с този вид информация. Всички кандидатстуденти например, търсят нашите справочници, годишници, за да ползват възможно най-актуална информация при подготовката си. За да прочетеш тези числа обаче и да ги интерпретираш правилно, трябва да знаеш как са получени и какво стои зад тях. В много страни в средното образование има такъв курс, в последните две години от обучението, който е като венец на математическото познание. Той е интересен и важен, най-малкото, за да можеш да изчислиш личната си инфлация, да знаеш как би се отразило на твоя джоб едно намаление или увеличение на цените, както е сега с увеличението на цените на тока за бизнеса.

Да, чуха се доста разнопосочни прогнози за ефекта от това увеличение.

Според мен цените ще се вдигнат, поне производствените, защото, както е добре известно, цените на горивата и електроенергията са основни компоненти при формирането им. Има вариант и да не се вдигнат, но само ако се съкратят посредниците. Българската икономика обаче е така устроена, че от производителя до потребителя има доста посредници, което оскъпява допълнително продукцията.

Как ще се отрази това на бизнеса?

За мен тревожното е, че с всяка изминала година се увеличава броят на фирмите без дейност. И то фирми, които са работили, но сега "спят" и търсят ниша, където да се реализират.

Това повишаване на цените, доколкото разбрах, ще е по-драстично за малките фирми, за дребния бизнес. За мен това ще е убийствено за икономиката, защото колкото и да бъдат гъвкави тези малки фирми, те все пак имат ограничен капацитет, за да могат да реагират на определени условия. Това би могло да е предпоставка за масова смърт. Просто ще фалират, ще се закриват, което означава автоматично вдигане на безработицата, а и по-малко производство, което няма да е по-добре за икономиката. Да се надяваме, че ще оцелеят, но без помощ отстрани няма да стане, защото българската икономика, по европейските стандарти, е съставена от малки и микропредприятия. 97% от всички фирми в държавата са средни, малки или микро. Това е изключително голям процент, а само микро и малките предприятия са около 60%, тоест не бихме имали стабилност, ако малките и микро предприятията започнат да изчезват. Нямаме гиганти, които да създават много работни места, много добавена стойност.

Когато се вземат такива решения, особено за така наречените чувствителни цени – вода, енергия, горива, които са в основата на всички производства, включително и на домашното, трябва много внимателно и пресметнато да се правят, с оценка на риска, защото ще се отрази неминуемо.

Какви ще са признаците дали Вашата прогноза ще се сбъдне?

Още през август-септември ще се види какво се случва, ако увеличението стане факт от 1 юли. Ние имаме месечни изследвания, които показват много бързо какво се случва в икономиката. С тях не събираме числова информация, а мненията на висшите мениджъри. Целта е да се хване какво мислят те и накъде водят собствените си предприятия, защото за да се случи нещо, без значение в кой сектор на икономиката, то първо трябва да се зароди в нечия глава.
Общият показател на бизнес климата показва тенденциите в икономиката в рамките на 6 до 9 месеца.
Ние ги питаме какво е положението в сравнение с предишните 6 месеца, как мислят, че ще се развиват в бъдеще, ще уволняват ли, ще назначават ли, ще вдигат ли заплатите, имат ли осигуреност на производството с поръчки, мислят ли да сключват други договори. Питаме ги и дали им е комфортно да развиват бизнеса си, какви са пречките да се развият още повече. Има много интересни резултати. Повечето от тях напоследък посочват като причина за развитие „несигурната икономическа среда“. Интересно защо, на Запад конкуренцията е стимул за развитие, а у нас се възприема като пречка.

И какво? Ако нямам монопол, значи съм застрашен?

Има го този момент. Факт е, че така се възприема конкуренцията. Жалкото е, че много бизнесмени мислят по този начин, а не се радват, че има конкуренция и взаимно ще се стимулират за усъвършенстване и развитие.

Когато политиците решават да пипат толкова чувствителни сфери, като цената на тока, допитват ли се до вас - тези решения по-скоро политически ли са или по-скоро експертни?

В никакъв случай не бих казала политически, защото те имат големи екипи от експерти, които работят с наша информация – при поискване ние им предоставяме данните, правят се анализи и въз основа на тях се вземат управленски решения.
Много се радвам, например, че сегашният министър на здравеопазването се заинтересува освен от данните, с които разполагаме и от това, с което можем да сме полезни като експерти. През последните години НСИ натрупа опит и стана водеща в една нова област, а именно обвързването на наличните статистически данни с определени пространствени координати, което пък е част от изграждането на географските информационни системи. Към момента работим по пилотен проект на ЕК „Свързване на статистическа и геопространствена информация“ с основен фокус върху статистика на здравеопазването, обвързана с пространствени данни за здравните райони, лечебните заведения и системата на спешната медицинска помощ. Основната ни цел е създаването и поддържането на пространствено-локализирана статистическа информация, за планиране и анализ на достъпа на населението до здравеопазване. В тази връзка сътрудничеството и съвместната работа с експерти от Министерство на здравеопазването е от ключово значение.

Понякога човек се чуди коя е вярната статистика – вие давате едни данни, друг дава други. Например за безработицата – данните на НСИ са различни от тези на Агенцията по заетостта. Малко хора знаят защо има разминаване. Бихте ли го обяснили?

Веднага ви казвам. Най-елементарно - мерим различни неща. Ние измерваме явлението в цялата съвкупност, всички хора, а в Агенцията по заетостта, отчитат само регистрираните безработни. Когато излезеш от този период на регистрация в Бюрото по труда, но не си си намерил работа, ти оставаш безработен, но вече не попадаш във фокуса на вниманието на Агенцията.
В Евростат признават нашите числа, защото ние наблюдаваме цялата съвкупност, а МТСП – само една част, тази, която в момента е регистрирана и получава помощи. Ние мерим например и така наречените отчаяни безработни, които са повече от 2 години без работа и вече дори и не търсят. Тези хора не попадат в статистиката на Агенцията по заетостта - как да попаднат, когато са били в нея 9 месеца и са излезли, но все още са без работа?

А защо изобщо има две статистики?

Не е лошо да има и моментна картина на пазара на труда – тя се използва например при вземане на бързи, оперативни управленски решения.

Да, но това подвежда.

Да, така е. И хората си мислят, че има нещо гнило, още повече, че безработицата на Агенцията по заетостта винаги е по-малка от нашата, но вече обясних защо е така. В допълнение бих казала, че ние използваме методология, която е световна, не само европейска и е изключително съвременна - дори въпросниците, с които влизаме в домакинствата, са унифицирани, за да няма никакво съмнение какво е питано и как е отговорено.

Може би пак стигаме до образованието. Много е важно да усвоиш умението да извличаш правилно информация на една по-ранна възраст. Важно е не да знаеш много, а да знаеш кое е правилното място и начин, за да почерпиш информация.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.06 2015 в 05:20

Бизнесът си гледа интереса, който е да продава на народа. Така или иначе цената влиза в себестойността и се плаща отново от крайния потребител. По-скъп ток означава по-високи крайни цени. Разбира се не не на всеки пазарът би му позволил да повиши и тогава някои свиват перките или се пренасочват към друго. Грешен подход е да се използва цената на тока за насъскване на хора срещу бизнес. А Волен Сидеров, мани мани., турската икономика в момента се управлява от нещо като Сидеров. Само следи как затъва след поредица от мерки по изолация от международния пазар, протекции за местния бизнес, все антипазарни решения. В резултат следва обедняване. За трябва акъл, не само копнеж за власт.

26.06 2015 в 04:57

Пак дори не подозираш колко си прав.

Колкото повече изедниците-душмани на народа помпат цените нагоре, толкова повече хора ще гласуват за Волен Сидеров. Сега тея пари, дето "бизнеса" не иска да ги плати, ще бъдат измъкнати от гражданите. Накрая обаче ще стане "хитрата сврака с двата крака".

Навремето така е било в Германия - алчните ***** са помпали цените нагоре, докато парите са се обезценили напълно, и се е наложило НАРОДА да потърси СПАСИТЕЛ. Сидеров ще дойда на власт на бял кон като Фюрера, чрез избори.

25.06 2015 в 22:26

За простилюдието Волен Сидеров, как кой?

25.06 2015 в 22:19

Много интересно, как когато преди ПОСКЪПНА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА ЗА ГРАЖДАНИТЕ, тогава изобщо нямаше такъв неистов вой.

Обаче сега, когато НЕЗАВИСИМИЯТ РЕГУЛАТОР поиска цената на тоза "за бизнеса" да се изравни с тази за гражданите, се надигна някаква БЕЗУМНА истерия из СМИ.

Едва ли не ЧОРБАДЖИИТЕ-ИЗЕДНИЦИ нямали пари да си плащат тока, щото така им се отнемало "правото" да си купуват яхти, мерцедеси и черни бронирани джипове, да прекарват ваканцията си на малдивите и канарите, и да си строят по няколко резиденции в Бояна и Драгалевци, плюс имотите в Лондон, Париж и на бахамите?

Ами ПРОСТИЯ НАРОД какво да каже? За него кой да помисли? Омерзен съм.

25.06 2015 в 03:46

А ма Диано стига,сте ревали като девици за чеп и без това стоките ги вдигате по 2пъти,преди увеличението,и след ще си намалите печлбите а в крайна сметка който оцелей няма все ние да ви плащаме.

24.06 2015 в 14:58

кой осъществява натиск за вдигане цената на тока? Ето отговора :Номер 1 е Валентин Златев, който годишно от ВЕИ печели 18-19 милиона лева. Следват го Иво Прокопиев, Николай Вълканов (строителят на Цанков камък), Цветелина Бориславова с печалби от малко над 9 милиона лева.

На 5 място е общинският съветник от ГЕРБ Тодор Начев с годишни приходи от ВЕИ от 7,6 милиона лева. На 6 позиция е Владимир Аличков с 6,7 милиона лева, а Светослав Донев е с 5,6 милиона лева. Е и? Нима това не е истина и премиера и компания не го знаят? Цирк .. гледаме просто цирк ...за несретна публика..

24.06 2015 в 13:36

Комунист Боко ще изпълни още една от БКП-задачите му за връщането ни във времената на БКП и Тато: всички заети със заплата - само на държавна хранилка! Затова и Путин е лош - затвори брежневското кранче за "братушките"!

24.06 2015 в 13:33

Както стана ясно днес, държавно енергийно дружество е платило 2 мнл.лева за....поливане на цветя! Пък съм сигурен за още десетки милиони, изтекли за сходни, паразитни дейности, и още др. милиони за екстри. Но по стара традиция и инерция, дойде ли сакралната енергийна дата 01. 07. ,автоматично следва вдигане на цените на тока и парното. Така всичките паразити от "Мариците ",Зелените енергии и пр. си подплатяват свръх печалбите. А смешниците от КЕВР, които са си на хранилка, простичко. ....изпълняват директивите. Та не знам колко магистралки "Тракия "са налети там.

24.06 2015 в 11:34

"Поскъпването на тока може да е причина за масова смърт на фирмите" ХА ДАНО!