Магдалена Ташева е депутат от "Атака" в 42-ото Народно събрание. На изборите за 43-о НС на 5 октомври тя беше водач на листата на "Атака" в Пловдив-област, където партията печели мандат.
Ташева е дългогодишен журналист в ресор "Международна политика".
Г-жо Ташева, какво е вашето отношение към проекта Южен поток?
Политическа партия Атака оценява проекта „Южен поток“ като стратегически за икономиката и националната сигурност на България. Той няма алтернатива. На 9 май т.г. в 42-ия парламент Парламентарна група Атака организира кръгла маса на тема „Спирането на Южен поток – удар срещу България“ с участието на 20-тина експерти и депутати от парламентарните групи на Коалиция за България и ГEРБ, освен тези от Атака. Това събитие достатъчно ясно изразява нашето отношение към проекта.
Ще донесе ли този проект ползи за България според Вас?
Руско-европейският проект „Южен поток“ ще съживи икономиката на България – това са инвестиции за близо 4 милиарда евро. Става дума за най-голямата чужда инвестиция в България от 25 години насам. Освен икономически ползи, той носи и политически предимства на страната ни.
Ползите за България от изграждането на газопровода „Южен поток“ са огромни и се изразяват в следното. Първо, доставки на евтин газ за българската икономика. Газът, който ще получаваме като транзитираща страна, ще бъде много по-евтин от този, който Турция ще ни продава (и който пак ще бъде руски), ако Южен поток не мине през България, а я заобиколи. Газът ще бъде най-евтин за България, защото тя е първата страна по трасето на тръбата, т.е. маршрутът до България е най-късият.
Второ, очакваните приходи от транзитни такси в бюджета се оценяват от експертите на 400 милиона долара годишно. Впрочем, величината “$400 милиона годишно“ бе посочена като прогнозен приход в хазната и от икономическия министър Трайчо Трайков на 21 януари 2011-а, т.е. близо 2 години преди САЩ да започнат да упражняват натиск върху България по геополитически и идеологически съображения с цел да спрат проекта. България вече щеше да започне да печели от транзитните такси - още с първите доставки по газопровода, които трябваше да пристигнат в българския участък в края на 2015 г. - със завършването на първата от 4-те линии на морския участък на Южен поток. Оттук част от синьото гориво тръгва по нашите газопроводи към Турция, Гърция и Македония, при което България реализира приход от транзитни такси.
Трето, 110 български фирми от различни отрасли (най-вече строителния) с общо 7500 работни места ще бъдат наети като подизпълнители според договора с консорциума „Газпроект юг“.
Това са икономическите ползи – евтин газ, приходи в хазната, хиляди работни места.
Но тръбопроводът Южен поток дава и стратегически предимства на България. Той усилва нейната геополитическа тежест на международната арена като регионален енергиен център. Държава, която разпределя енергоносители и електроенергия към други държави, има много по-важна роля от тази, която би имала като пасивен потребител на енергия. Тъкмо заради тази стратегическа позиция Турция иска и Южен поток да мине през нейната територия, в допълнение към вече изградения Син поток. За това настоява публично и упорито турският енергиен министър Танер Йълдъз от назначаването си в кабинета на Ердоган през 2009 г. досега. Това обаче не е изгодно за Русия, която се стреми към диверсификация на маршрутите до западноевропейския пазар.
Съществуват междуправителствени споразумения между Русия и България по проекта Южен поток. Смятате ли, че те трябва да бъдат изпълнени във вида, в който са, или по някакъв начин трябва да бъдат преразгледани?
А защо да не бъдат изпълнени „във вида, в който са“, след като всички останали държави по трасето ги изпълняват именно така – във вида, в който са подписани?
Южен поток е международен проект. Черноморският участък на газопровода се изгражда от смесена компания, в която “Газпром” държи 50%, италианската Eni държи 20%, а френската държавна компания Еlectricite de France (EdF) и германската Wintershall (филиал на BASF) имат по 15%. Всички те изпълняват споразуменията „във вида, в който са“. Защо само България е поставена под натиск да променя тези договорености и да спъва изпълнението на проект, който е изгоден за нея? Това е по-важният въпрос.
Трябва ли проектът Южен поток да се реализира без специално освобождаване от изискванията на ЕС за газопровода?
Изискванията на ЕС, разписани в „Третия енергиен либерализационен пакет“, се отнасят само до вътрешните за ЕС газопроводи, свързващи страните членки на ЕС. Тук думата „либерализационен“ е безсмислена – фактически този пакет нищо не либерализира в пазарния смисъл на думата.
За да отговорим на този въпрос, първо трябва да кажем какви са тези изисквания. Пакетът се състои от 2 директиви и 3 регламента. Първата директива – Газовата - задава общите правила за вътрешния пазар на природен газ (2009/73/ЕО), а втората директива се отнася за вътрешния междудържавен пазар на електроенергия 2009/72/ЕО). Първият регламент определя условията за достъп до газопреносни мрежи ((ЕО) № 715/2009), вторият - условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия ((ЕО) № 714/2009), a третият - за създаване на Aгенция за сътрудничество между енергийните регулатори (Agency for the Cooperation of Energy Regulators ACER)((ЕО) № 713/2009) в сферата на енергетиката. Целият пакет беше приет през юли 2009 г. Той изисква разделяне на компаниите, производствeждащи енергия, и компаниите, транспортиращи доставките й по мрежата. Предполага се, че така ще се елиминира конфликтът на интереси между тези сфери - операторите на мрежи да поставят в по-благоприятно положение на пазара дружествените предприятия за производство на енергия.
Операторите на преносни системи (ОПС) са компании, които експлоатират мрежите, транспортиращи газ и електричество към други държави. В газовия сектор това са големите тръбопроводи. Операторите на преносни системи трябва да осигурят „недискриминационен достъп до преносната мрежа на различни доставчици на електроенергия и газ“. Това е принципът за достъп на трети страни (third party access, съкратено TPA).
Условията за достъп до мрежите се определят от националните регулаторни органи. „Третият енергиен пакет“ предлага 3 модела за отделяне: 1) отделяне на собствеността (Ownership Unbundlin, съкр. OU)); 2) независим оператор на система (Independent System Operator, ISO; 3) независим оператор на преносна система (Independent Transmission Operator, ITO).
Държавите-членки на ЕС – и в частност техните национални регулатори - трябва да решат дали да въведат модела за изключително отделяне на собствеността, или да оставят на операторите на преносни системи правото на избор на модела на разделението.
Но черноморският участък на газопровода Южен поток се намира извън границите на Европейския съюз и минава през акваторията на Черно море, върху която не се простира юрисдикцията на ЕС. Затова поставянето на „европейски изисквания“ за газопровода, който тръгва от руска територия (компресорната станция Русская), минава през руското пристанище Анапа, през руски териториални води, през неутрални води (също не под юрисдикцията на Брюксел), през турски териториални води и български териториални води и после до сушата (при Паша дере, Варненско) няма никакъв юридически смисъл. От точката „Паша дере“ нататък тръбата съответства на всички европейски изисквания, разписани в Третия енергиен пакет - Газовата директива (2009/73/ЕО) и регламента, определящ условията за достъп до газопреносните мрежи (ЕО) № 715/2009).
Понеже извън границите на ЕС европейските „изисквания“ нямат сила, всички външни газопроводи, влизащи в ЕС, са освободени от тези изисквания. „Третият енергиен пакет“ не важи за изградения вече и влязъл в експлоатация „Северен поток“, който доставя руски газ до Германия по дъното на Балтийско море. Третият енергиен пакет не важи за газопроводите TRANSMED и GALSI, които пренасят алжирски газ до Италия по дъното на Средиземно море. Не важи и за газопровода MEDGAZ, по който алжирски газ стига до Испания. Не важи за газопровода Ямал-Европа (2000 км, 33 милиарда к.м. газ годишно), който доставя руски газ до Беларус и Полша. В Полша той се управлява от смесената компания EuRoPol Gaz, в която по 50% държат “Газпром” и полската държавна компания PGNiG.
В добавка, Третият енергиен пакет няма да важи за планираното разширение на „Северен поток“, към чиито 2 тръби ще се изградят още две. Няма да важи за Ямал 2 – продължението на газопровода Ямал-Европа, което ще стигне от Полша до Унгария и Словакия. Също така Третият енергиен пакет няма да важи и за Шах Дениз-2 (Азърбайджан-Турция-Гърция-Италия)
Парадоксално, но изискванията на ЕС не се отнасят и за вътрешните за Евросъюза газопроводи. Преди повече от година, на 22 юли 2013-а, Еврокомисията взе решение да освободи от изискванията на Третия енeргиен пакет двата вътрешни газопровода OPAL (Ostsee-Pipeline-Anbindungsleitung) и NEL (Nordeuropaische Erdgasleitung), които пренасят руски газ от крайния терминал на Северен поток на източната граница на Германия, дълбоко навътре в Западна Европа.
В OPAL 80% от капитала се държи от смесената компания Wingas (в която по 50% имат Газпром и Wintershall), а останалите 20% са собственост на E.ON. Газопроводът беше пуснат в експлоатация през 2011 г. Но още през 2009 г. германският национален регулатор BNetzA освободи OPAL от TPA (изискването за достъп на трети страни до тръбата) за период от 22 години.
В NEL, който свързва Северен поток с Холандия, 70% от капитала е собственост нa Wingas, Е.ON държи 10% и 20% са на холандската Gasunie. BNetzA освободи и този вътрешен за ЕС газопровод от изискванията на Третия енергиен пакет за същия срок от 22 години. Брюксел се съгласи с решението на BNetzА. Еврокомисията се съгласи да подходи „прагматично“ и да направи това изключение още през декември 2012 г. (Виж „EU readies ‘pragmatic’ answer to Putin’s energy agenda“ в изданието EurActiv, 18/12/2012).
Какво излиза? Че „Третият енергиен либерализационен пакет“ ще се прилага само за Южен поток и то само в случай, че той мине през България! За предлагания от Анкара алтернативен маршрут на тази тръба, Турция-Гърция-Италия-Австрия, пакетът няма да се отнася!
Очевидно е, че налагането на въпросните изисквания на България има изцяло геополитически характер и целта е България да бъде лишена от приходите и предимствата, които тeзи инвестиции биха й донесли. Оттук и отговорът на въпроса ви: Да, газопроводът „Южен поток“ може да се изгради без „специално освобождаване от изискванията на ЕС“, доколкото те не важат дори за вътрешните за Евросъюза газопроводи. Но Газпром все пак прие тези изисквания. Какъв е проблемът тогава?!
В резултат на твърденията на Европейската комисия, която твърди, че проектът Южен поток е в нарушение на европейските енергийни правила, българското правителство обяви, че дейностите по проекта следва да бъдат прекратени. Считате ли, че докато процедурата по наблюдениeто ни от ЕК върви, подготовката по проекта трябва да продължи?
Българското правителство обяви, че прекратява дейностите по проекта „Южен поток“ не заради изискванията на ЕС, а под американски натиск. Именно затова на 12 юни в България дойдоха тримата американски сенатори Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън. На съвместен брифинг в МС сенатор Маккейн заяви: „Казахме на министър-председателя, че искаме по-малко руско участие в Южен поток, а тогавашният премиер Орешарски потвърди, че е изпълнил ултиматума. Само че, за да не изглежда това чак толкова унизително, той обвърза решението си с „изискванията на ЕС“. "Със сенаторите обсъдихме ситуацията около Южен поток и запитването от страна на ЕК относно процедурите на европейското законодателство. Подчертах, че проектът ще продължи само след като отстраним всички забележки на Брюксел и уточним начина на неговото изпълнение по-нататък. Разпоредил съм да спрат действията по старта на изграждането до уточняване на ситуацията с Брюксел“, заяви Орешарски тогава в присъствието на тримата гости.
Понеже американският Сенат няма никакви правомощия в налагането на европейските директиви и регламенти по света, следва, че споменатите от Орешарски „забележки на Брюксел“ и „процедури на европейското законодателство“ са само опит на българския премиер да прикрие унижението на България със смокинов лист. Става дума за рецидивиращ американски рекет – по същия начин 2 години и половина по-рано, на 5 февруари 2012 г., държавният секретар Хилари Клинтън дойде в София и заповяда на тогавашния премиер Бойко Борисов да спре проекта „АЕЦ Белене“.
Че обструкциите идват от САЩ, става ясно от поведението на американския посланик в София Марси Рийс. В грубо потъпкване на правомощията й, както и на международното право, касаещо дипломатическата служба, посланик Рийс заплаши открито българските фирми, които сключиха договори за строителството на тръбата. Досега Вашингтон не е отправил каквито и да било забележки към западните фирми, които работят по проекта по договори с “Газпром” – нито към френската „Електрисите дьо Франс“, нито към италианската Eni или германската Wintershal, нито към компаниите, които вече работят по полагането на тръбите по дъното на Черно море - швейцарската „Allseas Group“ и италианската „Saipem”.
Само българските компании са рекетирани да се откажат от проекта, за да не могат да печелят от него. Много е важно да се разбере, че под натиск е поставена само и единствено България.
Очевидно е, че не става дума за каквито и да било „енергийни правила“, а за потъпкване на българските национални интереси, при това публично, пред света.
Впрочем, “Газпром” прие изискванията на Брюксел много преди тримата сенатори от САЩ да дойдат в България. По време на преговорите с ЕС да се даде на газопровода OPAL статут на изключение от европейските изисквания, Русия прие да допусне трети страни до тръбопровода Южен поток. Според разчетите на Еврокомисията, Газпром трябва да предоставя 10% от техническите мощности в новите тръби на трети страни, според резултатите от проведени търгове.
Още с пускането на първия газ по тръбата от българската станция при Паша дере нататък, „третите страни“ ще получат право да пренасят по нея минимум 1.6 милиарда куб. м . газ годишно. Стига да намерят начин да го доведат до Паша дере. След като и 4-те тръби на Южен поток влязат в експлоатация, това количество ще нарасне на 6.3 млрд куб. м.
Тоест, проблем с достъпа на „трети страни“ до Южен поток няма. Но това не можа да спаси проекта от рекета на САЩ, които са заинтересовани България да се превърне пустош, годна само за добив на шистов газ. Добив, извършван от американски корпорации, естествено.
Как оценявате позицията на ЕС по отношение на Южен поток? Има ли консенсус сред държавите-членки на ЕС по този въпрос? Ако не, чия гледна точка преобладава? Смятате ли, че тази ситуация е постоянна или тя може да се промени?
На 1 юни в интервю за седмичника „Франкфуртер Алгемайне цайтунг“ даже еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер заяви: „В сегашната ситуация, когато в Източна Украйна се води почти гражданска война, докато Москва не признае правителството в Киев, ние вероятно няма да постигнем нищо в преговорите за газопровода“.
На това унгарският премиер Виктор Орбан, по време на визита в Белград, отвърна: "Унгария ще строи "Южен поток", защото така подсигурява снабдяването си с енергоносители. Няма да позволим да изпаднем в положението Унгария да зависи от Украйна. Онези, които не желаят изграждането на Южен поток, трябва да кажат по какъв начин ще се снабдяваме с енергоносители". („Дневник.бг“, 1 юли 2014 г.)
На съвместна среща в Любляна канцлерът на Австрия Вернер Файман, премиерите на Словения и на Хърватия - Аленка Братушек и Зоран Миланович - също нарекоха газопровода „жизненоважен инфраструктурен проект за гарантиране на енергийна сигурност“ на страните им.
От казаното дотук следва, че „Южен поток“ ще бъде изграден на всяка цена, независимо от политическия натиск на САЩ, защото той отговаря на интересите на Европа. Въпросът е в това, дали този газопровод ще мине през България, за да стигне Централна Европа, или през Турция.
