Ивайло Йорданов е един от героите ни в САЩ 94, когато футболът изкара българите на улиците. Той направи също успешна клубна кариера в един от европейските грандове Спортинг (Лисабон), с който стана шампион на Португалия и носител на Купата и Суперкупата на страната.

Сега като помощник-треньор на младежите на България, Ивайло е призван да подготвя таланти, които в бъдеще да се впишат успешно в мъжкия национален тим и да върнат добрите традиции.

Ние от Efir.bet потърсихме за разговор Ивайло Йорданов, за да разберем от него отговорите на едни от основните въпроси за детско-юношеския футбол – раждат ли се в днешно време таланти у нас, защо някои от тях залязват преди да изгреят и какво трябва да се направи, за да се произвеждат качествени футболисти.

Г-н Йорданов, какво искате да постигнете с Александър Димитров, докато сте начело на младежите на България?

Основните ни цели са във всеки мач да излизаме концентрирано, да изпълняваме това, което сме тренирали и да се класираме на голям форум. Аз съм максималист, както Александър и целият щаб, искаме максимума винаги, искаме най-доброто да се случва и да побеждаваме.

Разполагаме ли с млади футболисти, които могат да станат част от едно успешно бъдеще на А националния отбор?

В България винаги са се раждали таланти и това е хубавото, че имаме футболисти, които може да захранват мъжкия национален отбор. Малка държава сме, но таланти имаме.

Как събирате информация за най-перспективните играчи?

Отстрани излиза, че е много лесно, но ние постоянно пътуваме и на място придобиваме впечатления от тренировките в нашите клубове и техните кадри. Когато лагерите са в чужбина, също имаме представители, които следят заниманията.

Събираме информация от всякакъв вид, не само за играчите у нас, но и за българските футболисти зад граница. Имаме и много деца на българи, емигрирали в чужбина, които също представляват интерес за нас. Освен това сме в непрекъснат контакт с треньорите на клубовете и знаем в какво физическо и моментно състояние са момчетата, към които сме се насочили.

На какви условия трябва да отговаря един младок, за да го поканите в младежкия национален тим?

Много са факторите, за да получи даден талант повиквателна за националния отбор. Сред тях освен качествата, са раздаване, както в мачовете, така и в тренировките и в личния живот, и да няма пораженческо мислене.

Идват ли подготвени при Вас футболистите или се налага да им обяснявате различни неща?

По принцип работа на треньора във всеки тим е да подготвя футболистите, защото ние на един лагер-сбор за около 10 дни не можем да ги научим на всичко. Те трябва да идват подготвени и да изпълняват нашите тактически указания и това, което се иска от тях по време на тренировка или на мач, а то не е нещо по-различно от това, което изискват техните клубни треньори.

Защо имаме безспорни таланти в детска и юношеска възраст, но когато стигнат в мъжете, много от тях се провалят, а някои дори спират с футбола?

Когато един млад играч получава шансове за изява, най-много зависи от самия него как ще се възползва. Ако се раздава в тренировъчния процес, в личния живот и в абсолютно всичко, защото има също хранене, диети, режим и т.н, ако е сериозен и има характер, и иска да направи кариера, ще успее. Важното е какво иска да постигне самият футболист, към какво се стреми и какви усилия полага, за да се реализира.

Работи ли се правилно с подрастващите в клубовете?

Надявам се, че се прави, като най-важно е в най-ранна възраст да се търси качество, а не количество.

На базата на Вашия богат опит, виждате ли разлика в подхода и методиката на треньорите при работата им с таланти в чужбина и България?

Тренировъчният процес е еднакъв навсякъде и всеки един треньор има собствени виждания как да изгради неговия отбор и как да играе. Естествено, зависи и от играчите, с които разполага и условията за тренировъчен процес. Важно е у нас да създадем условия за правене на футбол, като държавата трябва да помогне за изграждането на бази, за да има къде да тренират младите и да се развиват. БФС прави всичко по силите си, но не може да каже на даден клуб да си направи база, която да отговаря на европейските стандрати. Като цяло спортът и респективно футболът трябва да станат държавна политика.

Ако приемем, че само Лудогорец и Ботев (Пловдив) имат европейски бази у нас, доколко липсата на такива оказва влияние върху развитието на младите?

Вижте, уличният футбол вече го няма, улицата я няма. Едно време нямаше такива бази, играеше се на улицата и там се каляваха играчите. Всички футболисти, които са постигнали нещо, са се калявали на улицата. В съвременния свят обаче на затревени терени е много по-добре да се тренират младите и оттам нататък желанието, характерът и волята да се постигне нещо във футбола, са определящи за развитието на талантите.

Ако един млад играч показва качества, кое е най-важно за неговото доизграждане като футболист?

На младите трябва да се предоставят по-големи шансове в отборите и след това всичко опира до характера, дисциплината и самосъзнанието. Ако един човек иска и се бори да постигне нещо, той рано или късно ще успее да го направи.

Разглезени ли са нашите таланти или показват професионално отношение към своите задължения, за да израстват?

Не бих казал, че са разглезени. Поне масово не са. Но във времето, в което живеем, има всички екстри и е трудно да се опази млад човек от неща, които не са адекватни на футбола и спорта. Ние им помагаме, но всичко зависи само и единствено от тях.

Кое е това нещо, което най-често повтаряте на момчетата, с които работите?

Казвам им, че ако силно желаят нещо и го искат с цялото си сърце и душа, един ден ще стане.

В чисто спортно-технически аспект отстъпват ли българските таланти между 14 и 18 години на чуждите?

Не мисля, че отстъпват, както виждаме нашите 17-годишни национали наскоро победиха утвърдени две школи като Сърбия и Хърватия и се класираха за следващия етап от квалификациите. Най-важното за българските таланти е да играят редовно и да чувстват, че им вярват, за да не се обезверяват и да губят игрови ритъм преди да направят решителната стъпка към мъжкия футбол.