Юлиян Попов: Дара, Джирото и децата без усещане за граници променят България повече от политиците

Гост в новата поредица на OFFNews "След властта" днес е Юлиян Попов - служебният министър на околната среда и водите в кабинета на Андрей Гюров. 

Юлиян Попов е от онези публични фигури, които трудно се побират в една професионална биография. Той е бивш министър на околната среда и водите, участвал в три (2 от които служебни) правителства, но е и човек, свързан с културата, журналистиката, създаването на Нов български университет и с дълъг международен опит във Великобритания и Брюксел. В разговора с Искра Ангелова той говори за екологията през далеч по-широка рамка — като въпрос на образование, медии, енергетика, доверие, избори, култура и държавен капацитет.

Началото на разговора тръгва от идеята на френския философ Бруно Латур, че модерният свят дълго е живял в самозаблуда, разделяйки „природата“ и „обществото“ в две отделни територии. Климатичната криза, вирусите, технологиите, енергетиката, земеделието и войните за ресурси показват колко силно са преплетени те.

Поводът за поредицата от разговори в "След властта" е служебното правителство, което за кратко време сякаш върна усещането за меритокрация — което по дефиниция означава управление на подготвени, свободни професионалисти.

„Мисля, че нашето правителство за такъв кратък период беше много успешно, работеше на много високи обороти. В Министерството ме питаха: ти какво искаш — за три месеца да свършиш работа за четири години? Казвах: ако го докараме до три години, ще бъда доволен,“ казва Юлиян Попов.

Служебното правителство 

Юлиян Попов е участвал в няколко служебни кабинета, но въпреки добрия си опит защитава тезата, че този модел трябва да бъде премахнат. Според него всяко служебно правителство е прекалено зависимо от случайността — може да се падне добър състав, може да се падне и слаб.

„Служебните правителства са малко като монархията. Може да попаднеш на нещо много добро, може да попаднеш на нещо много лошо, защото те не са резултат на избори.“

Той признава, че кабинетът, в който участва, е бил „лотарийна печалба“, но настоява, че демокрацията трябва да стъпва върху информиран избор, а не върху късмет.

„Демокрацията не е да случиш на някого. Монархията е такава. Ние сме демократична страна. Важно е да има честен, отворен, осведомен, интелигентен и информиран избор.“

По повод ниската избирателна активност, той казва:

„Когато никой не отиде да гласува, тогава най-шумните просто взимат държавата.“

Според Юлиян Попов проблемът на политическите партии е краткият хоризонт. Партийните строители трябва да мислят стратегически, да поемат рискове, да са готови да загубят едни избори, за да изградят убедителна партия и да върнат смисъла на гласуването.

Ниската информираност, медиите и образованието

В разговора ниската политическа информираност е свързана с две големи пропадания — медийното и образователното. Юлиян Попов говори рязко за уязвимостта на избирателите, когато обществото няма устойчиви медии, няма доверие в науката и няма достатъчно качествено образование. Защото, посочва той, ние сме последни в Европа по образованост."

„Един от дефектите в изборната система е ниската информираност. Тази ниска информираност е резултат и на западането на медиите, и на ниската образованост.“

Той свързва тази среда и с опита от COVID пандемията:

„Ние вярваме много в Петричката врачка и във Facebook, но не вярваме на науката. Това доведе по време на COVID до около 16 000 допълнителни жертви — хора, които можеха да бъдат спасени, ако се бяха ваксинирали.“

„Присъствал съм на изгаряне на огромни количества ваксини за COVID. Просто защото хората не ги искаха. Ние сме уникален случай в света на отказ от ваксини при пълна наличност.“

Разговорът стига до обществените медии. Юлиян Попов посочва BBC като пример за национална образователна институция и прави паралел с БТА, БНТ и БНР. Според него тяхната задача не е да бъдат популярни, а да поддържат образователна и културна функция.

Дара, Евровизия и талантът, който пробива чрез съпротива на системата

В разговора победата на Дара на „Евровизия“ се появява като симптом за по-голям български проблем: как обществото се отнася към талантливите си хора, преди те да получат признание отвън.

Въпросът е поставен остро: Дара печели с професионализъм, устойчивост, международен екип и ясна сценична култура, след като предварително е била подложена на силна враждебност у нас. Юлиян Попов е категоричен:

„Ние трябва да се научим да ценим индивида и да залагаме на индивида, но в същото време трябва и да създаваме среда. Ние не създаваме среда, но затова пък тези, които пробият, успяват много, защото са се преборили с много. И са станали много калени.“

Той свързва Дара, Джирото, IT сектора и младите хора без усещане за граници в един по-широк процес, в който расте космополитността на българите.

„Такива неща като Евровизия се превръщат в мега национални празници. На нас такъв позитивен празник ни е необходим.“

Юлиян Попов отбелязва и неочаквания туристически ефект от съвпадането на Евровизия и Джирото:

„В следствие на Джирото туристите идват 12 до 18 месеца след самото събитие. Това съвпада с Евровизия в България. Така че България в един момент ще стане туристически център на веселба, на музики.“

Той разказва как на всяко заседание на Министерски съвет се е обсъждало как Джирото да се получи наистина добре.

Енергетиката като „Хитър Петър политика“

Юлиян Попов нарича енергетиката ни „Хитър Петър политика“ — политика на измама, заобикаляне и краткосрочно успокоение, която произвежда големи колективни щети в милиарди евро.

„Ние лъжем Европейската комисия, че сме либерализирали пазара, а всъщност го либерализираме от една страна, след което го делиберализираме с потискане на цената на електроенергията.“

Според него това струва на държавата огромни средства:

„Потискането на цената на електроенергията струва над 1 милиард евро на година, което е около 1% от брутния вътрешен продукт. 1% от БВП е колосална сума.“

Юлиян Попов настоява, че равномерното субсидиране на електроенергията има и социално изкривяване:

„На практика субсидираш тези, които харчат повече — хора, които или са богати, или пилеят,      или и двете.“

Евро, цени и икономика на очакванията

Темата за еврото влиза през въпроса за поскъпването и обществените страхове. Юлиян Попов подчертава, че икономиката е социална наука и се влияе от паники, очаквания и предразсъдъци.

„Плашенето с еврото има повишаващ цените ефект.“

Той дава пример с реклама на бира, която въвежда нежелана асоциация — „от нашата бира не се дебелее“ — и така кара хората да мислят за дебелеене и всички спират да я купуват. По аналогичен начин непрекъснатото предупреждение, че еврото ще вдигне цените вкарва този страх в поведението на пазара.

Юлиян Попов изброява и други фактори: изкуствено задържани цени, слаб контрол на конкуренцията, растящи публични разходи и неоптимизирана администрация.

„Проблемът в България е контролът на конкуренцията. Няма добра конкурентна среда, която да връща цените назад.“

Белене

Един от важните фокуси в разговора е посещението на служебни министри в Белене на годишнината от създаването на лагера. Жестът е направен без медиен шум. Юлиян Попов настоява, че подобно място не трябва да бъде използвано за пиар.

„Не сме извикали медиите, защото това не е медийно събитие.“

Той описва посещението като образователно преживяване:

„За нас беше много важно да отидем и да видим едно такова място. Целият ден беше дълбоко съдържателен (и, разбира се, потискащ). Много ползотворен от гледна точка на настройка — за какво трябва да мислим като министри.“

Според него Белене не трябва да бъде партийно знаме:

„Не става въпрос за политическа инициатива — дай сега ние, демократите, да отидем, за да кажем на онези, комунистите. Това е много грешна нагласа. Човек трябва да отиде, да види и след това да се замисли.“

Юлиян Попов говори за травмата, мълчанието и колективната вина. Сравнява българското забавяне в разговора за комунизма с германското мълчание след Втората световна война:

„Истинското сравнение е да погледнеш колко години след Втората световна война в Германия за фашизма не се говореше. 20 години в Германия се мълчеше за фашизма.“

Белене според него трябва да бъде преживяно като място за гражданско образование.

Русия, Украйна и Европа като практически невъзможна война

В разговора за Русия Юлиян Попов е категоричен: войната срещу Украйна е разрушителна най-напред за самата Русия.

„Фашизмът унищожава Германия, войната в Украйна съсипва Русия. Русия, която можеше да бъде просперираща страна с образовано население, с невероятни природни ресурси, дори при висока корупция, каквато винаги е имало там, можеше да бъде в много голяма степен просперираща.“

Юлиян Попов прави паралел между „Моята борба“ на Хитлер и есето на Путин за Украйна.

На въпроса за Европа в контекста на хипотезата за предстояща световна война той цитира логиката на декларацията на Шуман: целта на европейското обвързване е войната между Германия и Франция да стане не само немислима, но и практически невъзможна.

„Това е ключът на Европа. Тя създава една структура, една дълбока административна обвързаност, която прави военния конфликт практически невъзможен.“

Какво е свършено в Министерството: отпадъци, дюни, острови, вода, реки, Витоша

Юлиян Попов изброява няколко конкретни линии на работа в Министерството на околната среда и водите.

Първата е секторът на отпадъците:

„Започнахме да разчупваме модела на политиката и практиките на отпадъците. Това е един полукриминализиран сектор в България.“

Той посочва промяна на такси, наредби и законопроект за депозитната система.

Втората важна линия са дюните:

„Най-сетне започна истинското картиране на дюните в България. Битка невероятна, страхотна, борба с корупционни интереси. Множество, не един. Не една мрежа.“

Според него картирането ще спаси остатъка от Черноморието.

Сред важните теми са и двата острова — Персин/Белене и Свети Кирик. 

„Свети Кирик и Юлита е пространство, което може да стане уникално не само на равнище България, но и за целия черноморски и югоизточноевропейски регион — център за култура, наука и археология.“

По темата за водата Юлиян Попов уточнява, че МОСВ се занимава с природните води, а не с чешмяната вода, но е изготвен доклад с 15 препоръки за водните кризи.

„Нарекохме го ‘Водните кризи на България’, защото те са множество кризи.“

Сред любимите му теми са градските реки:

„Направихме удивителна изложба на визуализации как Софийските реки могат да изглеждат.“

За Витоша той казва, че е прекратена процедурата по стария план и е започнато ново мислене, включително през идеята за дигитален двойник на планината, като по този начин е даден старт на ново мислене за Витоша.

Културният туризъм и липсващата инфраструктура

Победата на Дара и ефектът от Джирото водят разговора към туризма и към липсващият културен туризъм у нас. Юлиян Попов смята, че България има огромен ресурс, но няма интелигентно организиран културен туризъм на национално равнище.

Той казва, че чужденците сами търсят културните места, когато дойдат в България, но държавата няма ясна представа за културните си ценности. Според него неолитното наследство на България може да привлече световен интерес, но е слабо показано.

Юлиян Попов излага и идея, която повтаря от години: пространството на ларгото — Президентство, Министерски съвет, Народно събрание, ЦУМ и централните сгради — да бъде мислено като музейна и културна зона.

Според него България има нужда и от истински, голям природонаучен музей.

Връзката между културна, образователна и енергийна инфраструктура за Юлиян Попов е постоянна. Той казва, че още при обсъждането на Плана за възстановяване е настоявал ресурсът да бъде разделен между енергийна ефективност и образователна/културна инфраструктура.

„Тогава нямаше да похарчим на вятъра 6 милиарда евро, а щяхме да разполагаме с една енергийно ефективна държава, която има развита образователна инфраструктура.“

Раковски, руският разказ и прочитът на освобождението

Разговорът за Русия преминава и през българската историческа памет. Юлиян Попов отбелязва, че руската пропаганда има дълга история и не започва нито преди 20, нито преди 70 години.

Той поставя въпроса защо Левски е по-популярен от Раковски и свързва това с начина, по който е формиран националният разказ за освобождението.

„Раковски е действителният създател, визионер и учител на Левски.“

Юлиян Попов описва Раковски като космополитен, образован, предприемчив, стратегически мислещ човек — фигура, която не се вписва удобно в определен тип разказ за национално освобождение.

Свободата като обществен натиск

Към края на разговора Юлиян Попов говори за резултатуте от натиска на гражданското общество, от протестите, от политическите кризи и успехът на служебното правителство, което ограничава купения вот:

„Потискането на купения вот беше като пръскане за кърлежи в България. Хората повярваха, че може да има поляни без кърлежи и да си пуснат децата да тичат из тях.“

Според него тази вяра трудно се потиска обратно. Той добавя, че ако страната остане дълго в безвремие, тази енергия може да заспи, но в следващите месеци и години тя ще остане жива.

Следете новините ни в GoogleNews