Любомир Георгиев: Повечето хора не знаят какво е качествена архитектура

Калоян Константинов Последна промяна на 12 септември 2014 в 18:34 15836 4

Архитект Любомир Георгиев.
Архитект Любомир Георгиев.

Човек трябва да знае, за да оцени. Според мен са малко нещата, които ти идват отвътре и знаеш, че са или добри, или лоши. Или по-скоро качествени или некачествени. Разбирането, което имат хората, е доста сгрешено и ниско от гледна точка на какво е качествена среда и качествена архитектура, заяви пред OFFNews директорът на One Architecture Week арх. Любомир Георгиев.

Той разкри подробности от започващия на 10 октомври в Пловдив фестивал и изрази своите мнение и критика за съвременната градска среда в България. 

Разкажете какво е One Architecture Week с Ваши думи, а не с официалното обяснение.

Това е алтернативен поглед над градската среда. Ние виждаме дефицит на чувствителност и знания у хората – както професионалисти, така и непрофесионалисти, за това какво е добра архитектура и какво е добра градска среда. Затова се опитваме да им го покажем, а все по-често и да ги въвлечем в това нещо.

Какво постигна фестивалът през изминалите години - какви проекти реализира, вдъхнови и т.н.?

Досега проектите са били по-скоро ефимерни. Фестивалът еволюира, той започна като форум за среща между инвеститори и архитекти. След това се ориентира повече към обществото като цяло, към информирането на обществото. Това донякъде има ефект, защото има повишаване на знанието на обществото, в този смисъл са ефимерни, защото не са неща, които човек може да пипне.

От няколко години целим да оставим трайни следи в градската среда и първият такъв опит беше конкурсът за метростанция 20 в София. Който конкурс за огромно съжаление не се доведе до своя край. Защото – да го кажа в прав текст – това беше желанието на главния архитект Петър Диков и на шефа на метрото, да парализират този конкурс, въпреки че в началото беше започнат със съвместна работа с тях.

От миналата година преместихме фестивалът в Пловдив. Завърши вече и първият конкурс – този за промяна на централния площад в града. Има вече избран победител – португалското студио „Fora”. За този конкурс успяхме да привлечем 121 проекта от 41 страни. Тази година се надяваме да успеем да превърне едно изоставено място – Капана в Пловдив, в естествено, приятно и полезно място, което хората да използват.

Можете ли да споделите повече с думи прости за португалския проект, който спечели общественото гласуване за промяна на пловдивския център?

Проектът разглежда площад „Централен“, под който е старият римски форум. Тоест там е пълно с археология. Това, което португалците предлагат, е да бъде открита цялата археология и цялото пространство да стане археологически музей. Но това да не навреди на съвременния вид, затова върху античния площад слагат покрития, като платформа, която да представлява съвременния площад. Там ще има рампи, ще има отварящи се части, които показват и свързват двата площада.

Ще се осъществи ли този проект?

Ами ако аз трябваше да давам парите – да. Но това е доста сложен проект, въпреки че по всичко, което виждам от страна на Община Пловдив, нещата водят натам. По-скоро бих се изненадал, ако не се случи. Имаме много препятствия, свързани с евентуалната реализация – разкриване на археологията, картографиране и т.н. Голяма площ е и изисква много финансиране, но това, че Пловдив беше избран за Европейска културна столица, определено ще подсили ентусиазма за този проект. От общинското ръководство имат желанието и сериозни намерения.

На какви пари е оценен проектът?

Той все още не е оценен на никакви пари, защото е само идеен. Има много етапи на проектиране и оценяването на проекта става горе-долу по средата.

Фестивалът обещава да създаде един приказен свят, населен с мишки. В Капана няма ли й сега мишки, или имате нещо друго предвид?

Там има плъхове по-скоро (смее се). Мишките са перифразиране на лабораторната среда, която искаме да създадем в Капана. Това е един много специфичен квартал не само за Пловдив, а за България и за Балканите. Той се намира в самия център на града, но няма кой знае колко живот в него. Използваме този „празен“ квартал като покана за експеримент.

Как може да се промени отношението на българина към архитектурното му наследство, тъй като виждаме, че стотици, да не кажа хиляди, сгради из цялата страна, които са същинско произведение на изкуството, се рушат? Отношението на държавата какво е?

Отношението на българина може да се промени чрез образование. Човек трябва да знае, за да оцени. Според мен са малко нещата, които ти идват отвътре и знаеш, че са или добри, или лоши. Или по-скоро качествени или некачествени. Разбирането, което имат хората, е доста сгрешено и ниско от гледна точка на какво е качествена среда и качествена архитектура. Посредством това - хората да видят по-доброто, да го преживеят, по този начин могат да израснат в оценката си за паметници на културата и културно наследство.

Относно държавата – това не е единственият проблематичен сектор в нея, но си мисля, че една от причините много от паметниците на културата и сградите да са в разруха, е, че държавата не налага контрол и доколкото знам не държавата, а общините трябва да изпълняват контрол на опазването или разрушаването на наследството. Досега няма случай, когато държавата или община да е конфискувала сграда, защото тя не е била поддържана, тъй като ако я конфискува, ще трябва да я възстанови. Не мога да говоря колко пари имат общините, нямам представа, но реставрациите струват доста.

На липсата на култура и образование на българина ли се дължи съвременната визия на българските градове, която става все по-грозна и шокираща? Като че ли липсват всякакви градоустройствени планове или изобщо не се спазват. Като например създаването на кошмарни - по мое мнение - места като Студентски град или най-дребното съсипване на външния вид на дадена сграда или квартал.

Не бих казал така, по-скоро не директно. Имало е едно време градоустройство в България независимо от системата и то е работело. По-скоро виждам причината в смяната на прехода и това, че хората от натрапен колективизъм се впуснаха в безкраен индивидуализъм, в който всеки мисли само за себе си, за собствения си квадратен метър. И никой не вижда смисъл от това да се договори заедно със съседа, за да се получи едно плюс едно е равно на три. Защото всичко общо е лошо. Това е реакция от системата преди това.

Струва ми се обаче, че всичкото това отшумява заради смяната на поколенията. Мисля, че има все повече хора, които осъзнават нуждата от някаква да кажем договореност помежду им – защото обществен договор звучи твърде силно – за да имат по-добра среда за живот около себе си. Тоест да не им е добре само в техния двор или апартамент, ами и около тях. Станало е нарицателно това, че има квартали като „Манастирски ливади“ в София, където местата са едно връз друго. Имат вече лошо име. Това показва, че обществото малко е съзряло за ползите от едно градоустройство. Вече вписването на индивида в обществото и съответно това как той със собствения си имот се вписва в града става все по-актуално.

Възможно ли е и имате ли планове част от Пловдив или от друг български град да се превърне в архитектурно бижу, така да го нарека? Нещо като Града на изкуството и науката във Валенсия, дело на архитекта Сантяго Калатрава, или мащабните проекти в Дубай, или друг модерен проект, тъй като съм сигурен, че може да дадете повече примери от мен.

От една страна, това не ни е работата, не ни е целта да реализираме проекти. Целта е да стимулираме хората да мислят и да очакват повече. Но реализацията на проекти и мисленето им дори е работа на отделни архитекти, на общини, които поръчват такива проекти, инвеститори и т.н.

От друга страна, моето мнение е, че строенето на този тип квартали е много грешен подход, защото градът не е сбор от отделни части, които просто са сложени една до друга. Има много примери – неуспешни и тук-таме някой успешен, за това как се прави такъв специален град. „Ле Дефанс“ в Париж е подобен пример. Това е да го наречем бизнес кварталът на Париж. Тези неща са един вид гета. Гета, не защото са бедни – има и гета на богати, а защото са изолирани. Всяко едно си е изолирано нещо. Това е много лош пример за градоустройство, защото там нещата са изолирани и те съществуват само зарадни някакво невероятно помпане на ресурси, на пари. Но са много неустойчиви като тип градоустройство, тип квартал или тип зона. Аз лично като архитект това не бих го стимулирал по никакъв начин. Пример в София за подобно нещо е „Бизнес паркът“. Той работи окей като бизнес парк, но е изолирана част от града, където човек отива на работа и после си тръгва. Там вечерно време е празно. Това не е добър квартал, то не е и квартал.

Какво ще предложи One Architecture Week на хората, които не са професионалисти в сферата на архитектурата и строителството?

Програмата ни се състои от елементи, някои от които в самата си крайност са изключително професионално ориентирани, а в другата са изключително широко обществено ориентирани. Може би най-ефектният елемент, който е за широката публика, ще бъде реализацията на „Пощенска кутия за приказки“ в Пловдив. Това е практически литературно четене, което събира около 1000 души в Sofia Live Club. Сега не знам дали ще съберем толкова хора в Пловдив, тъй като за пръв път ще се състои тук, но темата ще бъде „Възможното невъзможно“ и принципът е, че всеки гражданин може да изпрати текст по тази тема и най-добрите избрани текстове се четат от известни личности – театрални звезди, певци и т.н.

Също сме подготвили изложба, която ще бъде на главната улица на Пловдив, която показва примери за градски намеси в различни части на света. Изложбата се казва „Големите надежди“ и показва програмата на фестивала и разпределението му в Капана. Нейното откриване е на 12 септември от 19:00 часа.

Освен това самите намеси, които ние правим в Капана, са всякакви. Ние използваме различни медии, а по-голямата част от хората, които ще правят тези намеси, не са архитекти. Кураторите целенасочено искаха да поканят хора, които могат да погледнат на архитектурните въпроси и проблеми от неархитектурна професионална гледна точка. Имаме инсталации, които работят със звук, светлина, текст, писане, разговори, провокации и т.н.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.10 2014 в 20:54

Пази боже този, който ни образова и ни "оправя" градската среда да говори за "добра" и "лоша" архитектура като седем годишен... И този е прочел само детските приказки на Леда Милева...

14.09 2014 в 19:43

Това си е едно напудрено събитие за напудрени хора за да си покажат пудрата, което изглежда няма да постигне нищо скоро време.

14.09 2014 в 19:13

Разбира се, че проблемът е и в архитектите, защото масово се строят едни и същи, не дотам архитектурни сгради, които изграждат вкуса на "обикновенитие" хора. Но не трябва да забравяме, че не архитектите са инвеститори, а инвеститорите в България рядко дават свобода на архитектите да направят това, което намират за иновативно и естетически издържано... За съжаление...

12.09 2014 в 19:42

"...Разбирането, което имат хората, е доста сгрешено и ниско от гледна точка на какво е качествена среда и качествена архитектура..."
И какво сега, ще променяте манталитета на хората?
И в общността на тези хора включени ли са т.нар. "архитекти"?
Поговорката, че "Рибата се вмирисва откъм главата" не е паднала от небето, Господа "Учители"!
В тази връзка бих попитал, кой ще промени културата на "овчарите"?
Нима обикновените хора са изцяло виновни за това състояние?
Нима те са тези, които са измислили всички тези недомислици с безличните или "грандиозни" градоустройствени решения? Нима те са тези, които са изцяло отговорни за неразвитата и отвратителна на прекалено много места градска среда?

Не там, не там, Господа!