Илиян Василев е български дипломат и наш посланик в Русия от 2000 до 2006 г. Днес Василев е политически и икономически анализатор.

Господин Василев, какво е мястото на Русия в днешната геополитическа карта на света? Коя политика е актуална за днешна Москва - тази на "изгорените полета" или тази на един обновяващ се Кремъл, който макар и с непримиримост, ще подаде ръка на Европа?

Мястото на Русия е значимо и видимо, без значение дали ще я определим като глобална сила с регионална проекция на мощ, или с регионална с глобална значимост. Но е важно да разберем, че тя "тежи" все повече не толкова с позитивната си икономическа и политическа мощ, а с непредсказуемостта си като политическо действие и рисковете, които крие за света със слабата си икономика и ескалиращите социални и демографски дисбаланси. ​

Кой спечели, но и кой загуби войната в Украйна?

Не виждам някой да печели от войната в Украйна, а съжденията над това кой по-малко губи не могат да бъдат достойни за Европа от 21 век. Всички губим, някои политици се радват, че може би в края на уравнението ще загубят по-малко, но това е перверзна утеха. Щетите, които Путин причини на Русия, ще се измерват с години - погледнете около Русия - колко приятели ѝ останаха. А предстои да видим и тепърва усилващ се вътрешен кипеж. Погледнете "учтивата" размяна между Кадиров и силовиците. Свършиха парите - чеченският вожд показва "рога". ​

Защо и кому беше нужно велика държава като Русия да напомня, че още я има?

Тук има наслагване на "вини" и на Запада, и на Русия. Западът "забрави" Русия и я остави на самотек, давайки ѝ чрез увеличената цена на нефта и природния газ безпрецедентно финансово богатство.

Русия, която не видя своето място в евроатлантическите интеграционни процеси, стигна до заключението, че след като не е "вътре" и "няма реални козове", трябва да напомни за себе си като използва новото си богатство, като плаши и разрушава международния ред и сигурност. Но за разлика от Китай, тя не може да стъпи върху устойчива и добре структурирана икономическа, търговска и финансова мощ, за да бъде устойчив фактор в глобалните отношения.

След девалвацията на енергийното оръжие ѝ остана само военният арсенал - но той също е нож с две остриета. Всъщност употребата на хибридна сила и дрънкането с ядрено оръжие издава ограничеността и неустойчивостта на факторите, които определят в дългосрочна перспектива нейната мощ.

Можем ли да кажем, че днешна Русия е като ранен звяр?

Не бих казал звяр, нито пък ранен, защото по-голямата част от бедите са самопричинени.

По-скоро това е търсещ, лутащ се и стрелящ напосоки, недобре облечен, но добре въоръжен човек, който е объркан в своя избор на оптималност между комплексите за превъзходство и малоценност. Но това не е новост за руската история.

Русия не е нито толкова силна, нито толкова слаба, колкото изглежда. ​Казал го е Бисмарк и много други след него.

Москва не е ли готова на значително по-добронамерени стъпки днес, например да влезе в НАТО, да стане част от ЕС, тогава си мисля, че Путин би забранил "Южен поток" с усмивка, а не с размахване на пръсти?

В началото на века, още докато бях в Москва, станах свидетел на желанието на Путин да потърси писта за интеграция в НАТО и ЕС. Проблемът беше, че и САЩ, и ЕС бяха фокусирани върху интеграцията на Централна и Източна Европа - просто нямаха капацитет за никой друг. И по-големият проблем - в дискусиите надделя аргумента - Русия е непредсказуема, следователно невъзможен за управление риск, което ще заплаши стабилността на ЕС и НАТО. Русия иска да бъде добре приета в общия европейски дом, но отказва да спазва общите правила.​

Такава стъпка на Путин на секундата ще обезсмисли партии като "Атака", може дори да говорим и за БСП, и за АБВ. Те няма да имат причина да съществуват повече, защото няма да имат алиби. Въпросът ми е точно каква е тази зависимост - тя в идеалите ли е, или само в парите?

​Късно е за Путин да бъде друг. Подобна промяна беше хипотеза в ранния му период. Не сега, когато от толкова дълго пребиваване във властта е загубил инстинктите си за реформи и политически иновации. А и вече на Запад не му вярват - а за подобна промяна трябват две страни.

Малцина хора си дават сметка, че той в същност никога не е печелил демократични избори, както Елцин на времето. Той си беше назначен на върха и остана там, благодарение на ресурсите на властта и потискането на опозицията и конкурентите си. Не виждам днес как ще излезе от властта по безболезнен за себе си и за държавата начин.​

Дори един Румен Овчаров напоследък проявява признаци на човечност. Това означава ли, че Кремълският вятър вече духа в друга посока. Коя е тази посока?

Не желая да коментирам хора, които са причинили милиарди загуби за държавата и единствения им репер за поведение е собствената им изгода. Те така и не разбраха логиката на промяната и вместо да помогнат на своя народ, консумираха ползите на прехода като прехвърлиха върху хората щетите. ​

Сега да стигнем до забавачката КТБ. Казахте, че тя се източва пред очите ни и че всичко е лъжа и измама. Защо?

​Няма нито лъжа, нито измама - всичко е наяве и се случва. Губим на ден по десетки милиони. Това е перфектното "счетоводно" убийство, а сме тръгнали да търсим "Михал" в чужбина. Посредствено като замисъл, още по-посредствено като изпълнение - само щетите са непредсказуемо високи и за дълго.​

Никога не съм разбирал принципът на лакомията - защо да ми трябват толкова имоти, като дори с държавния "Фалкон" не мога да ги облетя, камо ли да ги видя от птичи поглед. Защо го правят това, аз, като средностатистически български тъпак, наистина не разбирам кому и защо е нужна такава лакомия?

​Е, това е класическият пример с несъвършенствата в човешката природа и отсъствието на страх към Бога и на ценностна система. За мнозина у нас ролевият модел не е инициативността и желанието да поемеш риск - след което падаш и ставаш, но в края успяваш, или ако не - знаеш, че си опитал, а тихият пристан в политическа партия, в която макар и посредствен и незнаещ, един ден можеш да станеш и министър по асансьорите на властта. ​

Нулев риск, сигурна полза. Е, няма да произведеш добавена стойност, а само ще разпределиш свиващата се обща добавена стойност - но кой обръща внимание на такава дреболия. Тарикатлъкът е национален спорт - затова и четвърт милион в трудоспобна възраст предпочитат да не работят. Или са в сивата икономика, или са в редицата на недоволстващите.​

И накрая - "Южен поток" е фикция, това е проект, достоен за въображението на Доктор Хаус. Та кой доктор е нужен на България, за да я излекува от такива болни въображения?

Никой няма да ни излекува, ако не се самоизлекуваме - защото най-добре знаем диагнозата и лечението. Това е един порочен кръг на добавената бедност - бедни сме, не само защото произвеждаме малко и с малка добавена стойност, но и защото прекалено много хора преразпределят (класата на преразпределителите, която управлява), докато все по-малко произвеждат.

Новопроизведеното богатство е с къс хоризонт, не умеем да го опазваме и мултиплицираме като другите народи, поради което следващите поколения започват от нула. ​

Още по темата

08/04/2015

Анализи

Най-голямата опасност за България

15/03/2015

Анализи и Коментари

Три опорни точки от Москва за дестабилизиране на кабинета

26/02/2015

Анализи

Илиян Василев: "Турски поток" не може да замести газа през Украйна

23/02/2015

Политика

"Турция използва България като коз за по-евтин газ от Русия" (видео)