Въпреки времето и епохата, оказва се, че в България все още има място за истински хайдути. Екипът на "Българска история" ни запознава с един от тях - Манол Ружинов, който разказва на създаването на "Родопските хайдути". Те не се наричат патриоти, а родолюбци. Защо, може да разберете в интервюто:

Как ви дойде идеята за създаването на сдружението “Родопски хайдути”?

Още през 2006 година аз / Манол Ружинов/ , Георги Касабаджаков и Николай Беляшки при една случайна среща в местно заведение, водени от разкази и легенди от нашите дядовци, се зародиха родолюбиви чувства към родните Родопи. В израз на всичко това решихме да създадем структура, която ще е от обществена полезна полза и по този начин да срещнем единно мислещи хора. Така бавно и чрез строг подбор по неписаното правило за „приятелството” малко по малко започнахме да събираме съмишленици. Във всичко това естествено главна роля изигра и каба гайдата, защото както се казва това е раздумницата, която отваря много врати. Впоследствие се създаде устава и целите на сдружението и беше регистрирано официално.

Колко души участват активно в дейността ви?

В сдружението до този момент от официалната му регистрация през 2009 г. участват 35 човека, изцяло оборудвани с народни носии и хайдушки принадлежности. Като подчертавам, че член на сдружението, не може да стане всеки желаещ.

Какво успяхте да постигнете за времето , в което се занимавате с тази патриотична дейност?

Не наричаме нашата дейност патриотична, защото тази дума, не е много популярна в днешно време, като понятие за нещо хубаво, а напротив . Предпочитаме да се наричаме просто родолюбци. През годините на действие много от идеите ни претърпяха промяна и се зараждаха нови от различно родолюбиво естество. Първо нашата дейност се структурира единствено на територията на Родопите. Започнахме с изграждане на паметни плочи на хайдути и войводи, преминахме през реставрацията на паметници, уроци по родолюбие в училищата, отбелязване на национални празници и важни исторически дати, събиране на стара родопска литература, носии, оръжие, предания и легенди, свързани с бита и културата на родопчаните. Изградени са над 9 паметни плочи в различни села по Родопите, събрана и съхранена е стара литература, голямо количество автентични родопски носии и други предмети от бита. В най-скоро време очакваме и да направим малък музей в кв.Устово, гр.Смолян за което търсим от години подкрепата на община Смолян. Наскоро се установи и друга линия по , която ще разгърнем дейността си , а тя е реконструирането на стари параклиси в родопските села.

Трудно ли е да си „хайдутин” в днешни дни ? Срещате ли подкрепа от страна на държавата, различни институции, общини и др.?

Ако спазват всички критерии за автентичност е доста трудоемко, защото всичко това е свързано със свободно време и най-вече със средства. Относно подкрепата, до този момент от самото създаване на организацията дейността и се издържа изцяло от членовете и приятелите на сдружението. Опитваме се да работим с общинските структури и очакваме скоро да ни бъде подадена ръка, защото организацията ни увлича много млади хора, а тази енергия трябва да бъде насочена в правилната посока, но без подкрепа това няма как да стане.

Като хора , които добре познавате българската история , смятате ли , че за настоящето в България може да се каже, че са едни от най-тежките периоди изобщо , както много хора твърдят?

Ние сме млади и родолюбиви хора, които искат да останат в страната си въпреки всичко. Не може да правим сравнение с минали времена през, които робията под икономическа или физическа форма е взимала много жертви и разбивала много съдби. Ние българите сме известни с покорството си, което всички ние трябва да променим, като спрем да се оплакваме и поправим грешките на предходните поколения, естествено и с помощта на историята, била тя добра или лоша . Другото важно нещо за нас е да не се допуска българската нация да се дел , по признака на вероизповеданието, което има големи наченки в Родопите и Неврокопско.

Защо според вас все по-малко хора се вглеждат в историята и искат да се поучат от нея . Нима тя не е един извор на знания, които да ни послужат в настоящето?

Защото ни липсват национални каузи, които да защитаваме, както и общи интереси. Историята в днешно време се използва за политика, което отвращава все повече млади хора от нея. Но ние забелязваме една положителна тенденция, която нарушава този стереотип. По наши наблюдение все повече млади хора изразяват личното си мнение и го отстояват, като не се интересуват от политическа принадлежност. На нацията точно в този момент трябва обединение за чиста и свята република , без значение на вяра и етнос .

Какво бихте желали да кажете на хората , които все още се колебаят дали трябва да се гордеят с това , че са българи?

Искаме да им кажем, че ние няма да избягаме и ще се борим за нашата родина с цената на това някой след време да каже „нехранимайковци бяха „ ! В една родопска песен се пее „ чужда е земя усилна , кайно е майка мащеха „ нека това да запомнят това . За гордостта от историята е въпрос на родолюбиво възпитание , а не „американската мечта „ . Когато се научим, че ние не сме втора ръка хора извоювали свободата си с кръвта на нашите деди , ще разберем какво богатство притежаваме – нашата родна земя .

Повече интересни интервюта и истории, може да видите в сайта на "Българска история"