Д-р Ярон Брук: Капитализмът възнаграждава само способните

"Действията на Путин в Украйна трябва да бъдат морално заклеймени от всички нации"

Владимир Сиркаров Последна промяна на 19 април 2015 в 16:00 4958 19

Д-р Ярон Брук е роден и израсъл в Израел. Служил като сержант в израелското военно разузнаване, бакалавър по строително инженерство от Tехнологичния институт в Хайфа, Израел. През 1987 г. той се премества в САЩ , където получава магистърска степен по бизнес-администрация и защитава докторат по финанси в Университета Остин, Тексас. Управляващ партньор на фирмата за инвестицонно консултиране BH Equity Research в Сан Хосе, Калифорния. Колумнист на Forbes, негови статии са публикувани и в Wall Street Journal, USA Today, Business Daily, и други авторитетни издания. Чест гост на националните радио-и телевизионни програми. Съавтор с Дон Уоткинс от Института Айн Ранд на националния бестселър „Пазарна революция: как идеите на Айн Ран могат да сложат край на голямата държава“. Изнася лекции на теми като причините за финансовата криза, морала на капитализма, ограничаване размера на държавата, както и външната политика на САЩ, по цял свят. Председател и изпълнителен директор на Института Айн Ранд в Ъруин, Калифорния, от 2000 г.

Г-н Брук, голяма чест е, че приехте да дадете това интервю специално за Brain Workshop Institite (Институт за развиване на съзнанието, б.ред.). За нас е удоволствие да ви зададем няколко въпроса. Да започнем с актуална тема – увеличаването на икономическото неравенство и ролята на държавната намеса в това. Как се разпространи толкова много неравенството? Кога се случи? 

Икономическото неравенство винаги е съществувало. Доколкото дадена страна е свободна, различните хора създават богатство с огромни разлики. Доколкото дадена страна не е свободна, хората на власт неизбежно експроприират богатството на хората, които управляват. Вярно, е, че в ерата преди капитализма, преди повече от 250 години, както и в страни, където няма капитализъм, хората са еднакви в бедността. В резултат на възприемането на капитализма в Европа и Америка през 19 век, хората от целия социален спектър станаха значително по-богати. Но те не забогатяха еднакво, защото някои произвеждаха повече от другите. Така неравенството в доходите или богатството драматично нарасна при свободата и капитализма.

Грях ли е неравенството в богатството? Ако да, тогава какво да се прави? Трябва ли всички да сме равни?

Неравенството като такова е безсмислено понятие. Какво значение има дали някой има повече пари от мен, или друг има по-малко? Човек трябва да се интересува дали е свободен да преследва успеха, или не е свободен. Само в едно всички сме равни: всички имаме еднакви права. Всеки трябва да бъде третиран еднакво от държавата – черни, бели, мъже, жени, бедни и богати. В свободния пазар неравенството всъщност е справедливо. То е признание, че някои са по-продуктивни от други. В този смисъл, неравенството при свободата е добродетел.

Моля, обяснете подробно вътрешната динамика на капитализма и защо неравенството е неизбежен резултат от капитализма.

Капитализмът възнаграждава производителността. В свободния пазар вие произвеждате стоки и услуги, и колкото по-високо другите оценяват производството ви, толкова повече икономически награди ще получавате. Играчът на голф Тайгър Удс печели стотици милиони долари, защото милиони хора искат да плащат, за да го гледат как играе голф. По същия начин, ако човек не развива мозъка си и не придобива продаваеми умения, той ще работи в заведение за бързо хранене. Т.е., ако човек създава неща с ниска стойност за околните, той ще получава и ниско възнаграждение. Може да се каже и така: икономическото неравенство е неразделна част от капитализма, защото капитализмът възнаграждава способните и единствено и само тях.

Каква е днес ролята на държавата в икономическото неравенство?

Става дума за държавна намеса, централно банкиране и пр. Днес няма страна с напълно свободен пазар. Всяко правителство нарушава правата по някакъв начин. В резултат, способността за производство не е единственият фактор, определящ жизнения стандарт на хората. Някои имат много повече, отколкото заслужават, защото получават специални услуги от държавата: спасителни програми, субсидии, специални привилегии, регулации, неправилни действия от централните банки – всичко това обогатява някои хора за сметка на други. Освен това има много хора, които не могат да се измъкнат от бедността заради намесата на държавата: държавен контрол върху училищата, закони за минимална заплата, които държат неквалифицираните работници без работа, закони за лицензи при упражняване на професии, данъци и пр. Трябва да разглеждаме тези проблеми в светлината на „неравенството”. Всъщност проблемът е не че държавата създава неравенство, а че разрушава свободата.

Каква е връзката между свободата и правото на частна собственост?

Свободата означава правото да предприемаш действия без намесата на околните. Но буквално всяко действие изисква собственост. Не можеш да напишеш книга без писалка, или да я публикуваш без печатница. Без право на собственост не можеш да бъдеш независим, винаги имаш нужда от нечие разрешение за нещо. И какво тогава остава от свободата ти?

Как коментирате войната в Украйна от гледна точка на филсофията на Айн Ранд - обективизма?

Действията на Путин в Украйна, които отнеха хиляди украински животи, трябва да бъдат морално заклеймени от всички нации. Но не е работа на САЩ да се намесва в този сблъсък, т.е. да обучава украинската войска. Работата на държавата е да пази живота и свободата на гражданите си. Конфликтът в Украйна не заплашва живота и свободата на американците.

Искате ли да кажете нещо на мен и на много българи, които са повлияни от книгите на Айн Ранд?

Притегателната сила на Айн Ранд е универсална. Книгите й говорят красноречиво на всеки, който обича свободата, щастието и човешките постижения. Много се радвам, че интересът към нея расте в България и по света.

Президентът и изпълнителен директор на Института Айн Ранд в САЩ д-р Ярон Брук ще изнесе лекция на тема "Справедливо ли е неравенството?" на 21 април от 18 ч. в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Повече информация за събитието можете да намерите тук.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.04 2015 в 17:22

А най-смешното е, че Айн Ранд сигурно би била голяма фенка на Путин и олигарсчетата му :) И ако няма държава как точно ще го "заклеймим" Путин?

20.04 2015 в 16:58

Offnews,
Намерете си професионални и интелигентни преводачи. "ограничаване размера на държавата" е най-голямата глупост в преводите ви от последните дни.

Оригиналът е бил "smaller government", което означава:
"ограничаване на функциите, правомощията и персонала на държавните институции“.

20.04 2015 в 15:04

Капитализмът възнаграждава способните.
Уловката тук е, че това нашето не е капитализъм.
Комунизмът в България се срути не защото тук имаше десиденти. Никакви ги нямаше, всички, всички мързеливи мърлячи бяха доволни. Аз като малкото недоволни искахме капитализъм защото ни беше писнало от протежетата на партийните секретари и от мърлячите дето получаваха заплати без да работят.
Капитализма беше предаден от вътре, от партийния апарат, който имаше много възможности, но не можеше да притежава нищо. Партийните функционери сринаха комунистическата държава, ограбиха създаденото , засраха и пак се наредиха на държавната софра. Щото за капиталист е нужен акъл.
Нашето не е капитализъм. Мързеливите некадърни наглеци станаха "социално слаби" и заживяха на помощи. И партийните протежета станаха много повече. Щото и партийните секретари се увеличиха.

Да еба и демокрацията!

20.04 2015 в 13:45

Леле, колко болшевики изпълзяха, мила моя майно льо! Естествено ,винаги са били комплексирани неудачници! а и трябва да си заработят дневната норма на тролване...

20.04 2015 в 11:17

Ето нещо за капитализма, по специално за българския:

"Смъртта на хора, които се трудят в нечовешки условия, за да могат да свържат двата края и да сложат малко хляб на трапезата, започна да се превръща в най-кошмарното повтарящо се събитие в нашата абсолютна разградена държава. И когато човек се зарови в тези случаи, когато реши да види на какво се дължи този ужас, в повечето случаи се сблъсква с примери на ненаситна алчност, жестока експлоатация, яростно преследване на печалби и абсолютен непукизъм по отношение на обикновените хора. Всичко това не е изключение. Това са характерните черти на онова, което наричаме "пазарна икономика", за да скрием истинското му име - дивашки капитализъм.

Нека да припомним последните няколко случая, които разтърсиха България, но от които нищо не последва. В края на юли и началото на август 2013 година кална маса затрупа петима миньори в мини "Ораново". Медиите веднага си спомниха, че през 2007 година в същата мина бяха ранени 12 души след взрив, което показва, че мястото винаги е било проблемно. След тази трагедия станаха ясни ужасяващи факти - миньорите са били държани почти на минимална заплата, а повечето от тях са работили в кошмарните условия, защото иначе е трябвало да стоят безработни, а семействата им да мизерстват. Това е картината на един феодализъм, за който никой не говори в България. За това как хората нямат никакъв избор, а са принудени да рискуват своя живот, защото иначе обричат семействата си на безпросветна бедност. После се разбра и друго. Докато е държал хората на минимални заплати, собственикът на мината Красимир Михайлов-Паргов е купил кола за 800 хиляди лева на сина си. Той е избрал да даде парите за луксозното возило, вместо да обезопаси работните места на жертвите. Паргов дори не се появи на мястото на трагедията, когато се случи всичко. Тогава министри даваха гневни изявления, държавата медийно се активизира да разследва, но след това политическата мътилка на несвършващия преход удави тази тема и повече за "Ораново" не се чу. А условията там не се са подобрили. Мините бяха затворени, след това отворени отново и сега чакаме с ужас да видим кога е следващия път, когато ще влязат в новините.

На 1 октомври 2014 година пък жесток взрив в завод "Миджур" край видинското село Горни Лом отне живота на 15 мъже и жени. Експлозията направо ги изпари, от тях не остана абсолютно нищо. Наложи се да се погребват празни ковчези. Във фабриката демонтирали стари снаряди на гръцката армия. Защото в Гърция демонтирането на нещо толкова опасно е забранено от закона. И тогава на помощ винаги идва България, където всичко е позволено. Хората от околните села по осем часа на ден демонтирали снарядите при почти постоянна опасност за живота си. Взривът тогава уби майката и бащата на едно петгодишно дете, защото те просто не са имали друг избор. Заплатата им е била 250 лева месечно. По тази тема се шумя малко, после дойдоха парламентарните избори и обществото ни потъна в обичайната политическа суета. Денят за траур мина, а после медийна тишина, сякаш журналистите почнаха да възприемат безкрайната върволица от жертви като нещо нормално и едва ли не част от пейзажа. Въпросите, как така собственикът на завода всекидневно е пращал хора на близка среща със смъртта, просто не получиха отговор. В България има медийно обожание около фигурата на предприемача, дори и тя да е сенчеста като маскиран герой от холивудски филм.

Миналата седмица стана нова трагедия. Рухна хотел "Вероника" в курорта "Слънчев ден" и уби четирима работници. И от този случай може да направим една анатомия на тези убийства. Това са убийства, защото системата на предприемачество и бизнес, която е установена в България, неумолимо и неизтощимо води като смърт. Когато се разследват причините за трагедията, се установява следното. Голяма фирма е наета за рекострункция на хотела. Тя наема подизпълнител. Подизпълнителят намира трета фирма да му върши работата. Какво се получава - първата фирма има договора, втората прибира част от парите, а двете заедно си намират трета, която вече наема обикновени хора, най-вече роми, които да работят без договор, без осигуровки, без защита, на ненормиран работен ден и то за по около 10 лева на ден. Такова разтоварне на отговорностите води до там, че началникът на строежа кара хората да влязат да работят, въпреки че е получил предупреждение, че е опасно. И веднага възниква въпроса - дали животът на тези обикновени работници е означавал нещо за него, дали е осъзнавал, че като ги е накарал да работят в необичайно голям риск, той ги е обрекъл на смърт. И къде е отговорността на другите две фирми, които в тази пирамидална схема на изпълнител - подизпълнител - подподизпълнител на практика са довели до тази ситуация?

Това е схемата на българския капитализъм. Това е предприемачеството у нас. Това са тези, които движели държавата напред, както твърдят пазарните талибани, които получават неограничено телевизионно време да ни убеждават, че липсата на регулации е в основата на всеки прогрес. Кажете това на работниците, погребани от огромните парчета бетон, лишени от живот, защото в България държава просто няма. България е една куха структура, където думите са подменили действията, или както казва Велислава Дърева - България живее само със спомена за държава. Всичко останало подсказва, че такава просто няма. Има някакви институции, които съществуват, само когато медиите ги осветят, които започват да пишат безкрайни стратегии за справяне с проблема, а след това всичко остава на хартия и хората продължават да умират като мухи на работните си места. Кажете това за държавата на миньорите, които могат да бъдат убити всеки момент, на шивачките в предприятията край границата, принудени да се трудят от тъмно до тъмно и при това дори с нормирано време да ходят до тоалетната.

Именно липсата на истинска, социална държава позволява тази нечовешка и дивашка експлоатация. Хората са оставени да оцеляват сами. Няма кой да провери условията на труд. Синдикатите отдавна са се превърнали в някакви псевдоорганизации, които се интересуват единствено от своя комфорт и близост с властта. Партиите също будистки са потънали в някакви странни и отдалечени проблеми, карат се за собствения си дневен ред, а той има много малко общо с живота на тези, които са принудени да избират между потенциална смърт на работното място или живот в постоянна безработица.

Какъв избор е това?

Каква държава е това?

Но представете си само какъв е живота на жертвите. Какво виждат по телевизията те? Там шестват някакви зализани нарциси, които ни превръщат в централна тема кърменето в молове, самозабравени и досадни министри, които с треперещи гласове им говорят за хибридна война, някакви изтупани богаташчета, които могат с часове да дрънкат за комунизма като основен източник на беди за сегашното общество, някакви "умни и красиви" нарциси, които все дрънкат за успелите, без да виждат, че повечето от тези успели имат буквално кръв по ръцете си. Защото България живее и съществува като вампир. Тя изтисква и изсмуква буквално последните остатъци от предишна икономика, а нова икономика така и не се появи. Нима е добра перспектива да останеш в страна, която си представя бъдещето като безкраен конвейр за бармани и сервитьорки, които да обслужват чужденците по застроеното море.

Тази бездна между реалния дневен ред на хората и измисления дневен ред на политическите и светски елити ражда усещането за безнадежност. Все едно си влязъл в килията, решетката е хлопнала, катинарът е заключен, а някой е метнал ключа в морето. Май заради това зимата на 2013 година бе осветена от огъня на хората-факли - тези, които избраха самоубийството, пред това да търпят всекидневната мизерия и липсата на всякакво бъдеще.

Мнозина имат отговор какво ни затвори в този грешен крачол на времето, където България е покосена не само от геополитическите ветрове, но и от старите демони на алчността, печалбарството и тоталния непукизъм. Българският капитализъм вече се държи като масов убиец, защото на нас ни представят само неговите бляскави примери, тези в луксозните и климатизирани офиси. Никой никога не си прави труда да види как живеят хората в провинцията, гърчени системно с ниски заплати в потосмукачната система на бизнесмени, които се чудят само как да купят ново "Ауди" на поредната си силиконова любовница. И всяка поредна жертва показва само едно - хората не са дневен ред в тази държава. Колкото и фризирани статии да произведат лигавите пиарки или "либералните" журналисти, проблемът не е в липсата на правила, както твърдят, а в това, че капитализмът в България винаги стига до нечовешки крайности. В западните общества с години са опитомявали пазара, за да може той да работи за хората, докато тук е пълен разгул. Тук системата съществува, за да прецаква обикновените хора. Тук масовият убиец те дебне навсякъде, докато постоянно ти говорят, че всъщност държавата прецаквала всичко. Обикновеният българин съществува в безкрайна пустиня, където може да вика с години, без да има кой да му обърне внимание. Не знам кой ни отне солидарността като общество, но без нея България съществува само на думи. И именно, защото солидарност няма, държава няма, страната ни прилича на тиктакаща мина, която не е ясно кога ще избухне. Но взривът ще бъде неизбежен.

Подобно на рухнал хотел, който ще затрупа системата.

Прочети цялата статия тук: Българският капитализъм вече е като масов убиец - - Поглед Инфо

20.04 2015 в 09:42

"Президентът и изпълнителен директор на Института Айн Ранд в САЩ д-р Ярон Брук ще изнесе лекция на тема "Справедливо ли е неравенството?" на 21 април от 18 ч. в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски"."
------------------
Ако това беше под заглавието, въобще нямаше да си правя труда да чета примитивните съждения на поредния неолибераст. Като че ли си нямаме Каролев и фондациите ИПИ, ИОО и ЦЛС ?

20.04 2015 в 04:36

Този май не е гледал Вълкът от Уолстрийт?! Снощи даваха и друг подобен филм по Фокс: На върха. За каква производителност говори като пари не се правят от производство в съвременния свят, а се правят главно от далавери и измами?! Фейсбук и Гугъл какво произвеждат? А какво произвеждаха американските корпорации и банките, които докараха финансовата криза в САЩ? Да, капитализмът възнаграждава способните... мошеници и крадци. Тази компания, която произвежда честно и не корумпира, плаща добри заплати и продава на нормални цени, никога няма да спечели много. Ще спечели много онази, която се крие в ошфорка, произвежда в Третия свят, където се работи по 15 часа за половин хляб на ден, а продава все по-скъпо, макар произведеното едва да си изкара и гаранцията. И дава повече пари за реклама и подкупи, отколкото й струва продукта. Капитализма вече си реже клона, на който седи. И повечето анализатори твърдят, че без война няма да се разминем, защото тя трябва да изгори фалшивите пари, които нямат покритие. Да не говорим какво става с дълговете, в които са затънали всички държави за сметка на "способните" милиардери?! Някои май не искат да разберат, че времето им изтича и вакханалията свършва? Че не говорим само за неравенство, а говорим на ужасяваща бедност и безработица, които стават опасни? До това в крайна сметка ни докараха "способните", нали? Айде мерси! Можем и без вас като такива са резултатите!!!!!!!!!!!!!!!! Кой има полза от милиардите, които трупате?! Няма ли да се задавите от лакомията си, че да изплюете нещо, а?

19.04 2015 в 22:59

Изключително примитивна мисловна конструкция. Тъжното е, че кукловодите се оказаха прости.

19.04 2015 в 22:07

Кибуците са създадени далеч преди държавата Израел и исторически съществуват за взаимопомощ. С развитието вече отмират. Четете повече преди да коментирате Миро и другите там. Имате интернет не само за теглене на филми.

19.04 2015 в 22:02

Путин взима Крим от Украйна и трябва да бъде заклеймен, нищо, че Крим е бил руски допреди 50 години. Израел взима от палестинците цялата си територия, нищо, че такава държава няма там от 2000 години, но всичко е ток и жица, нали? Смешник...