Д-р Ярон Брук: Капитализмът възнаграждава само способните

Д-р Ярон Брук е роден и израсъл в Израел. Служил като сержант в израелското военно разузнаване, бакалавър по строително инженерство от Tехнологичния институт в Хайфа, Израел. През 1987 г. той се премества в САЩ , където получава магистърска степен по бизнес-администрация и защитава докторат по финанси в Университета Остин, Тексас. Управляващ партньор на фирмата за инвестицонно консултиране BH Equity Research в Сан Хосе, Калифорния. Колумнист на Forbes, негови статии са публикувани и в Wall Street Journal, USA Today, Business Daily, и други авторитетни издания. Чест гост на националните радио-и телевизионни програми. Съавтор с Дон Уоткинс от Института Айн Ранд на националния бестселър „Пазарна революция: как идеите на Айн Ран могат да сложат край на голямата държава“. Изнася лекции на теми като причините за финансовата криза, морала на капитализма, ограничаване размера на държавата, както и външната политика на САЩ, по цял свят. Председател и изпълнителен директор на Института Айн Ранд в Ъруин, Калифорния, от 2000 г.

Г-н Брук, голяма чест е, че приехте да дадете това интервю специално за Brain Workshop Institite (Институт за развиване на съзнанието, б.ред.). За нас е удоволствие да ви зададем няколко въпроса. Да започнем с актуална тема – увеличаването на икономическото неравенство и ролята на държавната намеса в това. Как се разпространи толкова много неравенството? Кога се случи? 

Икономическото неравенство винаги е съществувало. Доколкото дадена страна е свободна, различните хора създават богатство с огромни разлики. Доколкото дадена страна не е свободна, хората на власт неизбежно експроприират богатството на хората, които управляват. Вярно, е, че в ерата преди капитализма, преди повече от 250 години, както и в страни, където няма капитализъм, хората са еднакви в бедността. В резултат на възприемането на капитализма в Европа и Америка през 19 век, хората от целия социален спектър станаха значително по-богати. Но те не забогатяха еднакво, защото някои произвеждаха повече от другите. Така неравенството в доходите или богатството драматично нарасна при свободата и капитализма.

Грях ли е неравенството в богатството? Ако да, тогава какво да се прави? Трябва ли всички да сме равни?

Неравенството като такова е безсмислено понятие. Какво значение има дали някой има повече пари от мен, или друг има по-малко? Човек трябва да се интересува дали е свободен да преследва успеха, или не е свободен. Само в едно всички сме равни: всички имаме еднакви права. Всеки трябва да бъде третиран еднакво от държавата – черни, бели, мъже, жени, бедни и богати. В свободния пазар неравенството всъщност е справедливо. То е признание, че някои са по-продуктивни от други. В този смисъл, неравенството при свободата е добродетел.

Моля, обяснете подробно вътрешната динамика на капитализма и защо неравенството е неизбежен резултат от капитализма.

Капитализмът възнаграждава производителността. В свободния пазар вие произвеждате стоки и услуги, и колкото по-високо другите оценяват производството ви, толкова повече икономически награди ще получавате. Играчът на голф Тайгър Удс печели стотици милиони долари, защото милиони хора искат да плащат, за да го гледат как играе голф. По същия начин, ако човек не развива мозъка си и не придобива продаваеми умения, той ще работи в заведение за бързо хранене. Т.е., ако човек създава неща с ниска стойност за околните, той ще получава и ниско възнаграждение. Може да се каже и така: икономическото неравенство е неразделна част от капитализма, защото капитализмът възнаграждава способните и единствено и само тях.

Каква е днес ролята на държавата в икономическото неравенство?

Става дума за държавна намеса, централно банкиране и пр. Днес няма страна с напълно свободен пазар. Всяко правителство нарушава правата по някакъв начин. В резултат, способността за производство не е единственият фактор, определящ жизнения стандарт на хората. Някои имат много повече, отколкото заслужават, защото получават специални услуги от държавата: спасителни програми, субсидии, специални привилегии, регулации, неправилни действия от централните банки – всичко това обогатява някои хора за сметка на други. Освен това има много хора, които не могат да се измъкнат от бедността заради намесата на държавата: държавен контрол върху училищата, закони за минимална заплата, които държат неквалифицираните работници без работа, закони за лицензи при упражняване на професии, данъци и пр. Трябва да разглеждаме тези проблеми в светлината на „неравенството”. Всъщност проблемът е не че държавата създава неравенство, а че разрушава свободата.

Каква е връзката между свободата и правото на частна собственост?

Свободата означава правото да предприемаш действия без намесата на околните. Но буквално всяко действие изисква собственост. Не можеш да напишеш книга без писалка, или да я публикуваш без печатница. Без право на собственост не можеш да бъдеш независим, винаги имаш нужда от нечие разрешение за нещо. И какво тогава остава от свободата ти?

Как коментирате войната в Украйна от гледна точка на филсофията на Айн Ранд - обективизма?

Действията на Путин в Украйна, които отнеха хиляди украински животи, трябва да бъдат морално заклеймени от всички нации. Но не е работа на САЩ да се намесва в този сблъсък, т.е. да обучава украинската войска. Работата на държавата е да пази живота и свободата на гражданите си. Конфликтът в Украйна не заплашва живота и свободата на американците.

Искате ли да кажете нещо на мен и на много българи, които са повлияни от книгите на Айн Ранд?

Притегателната сила на Айн Ранд е универсална. Книгите й говорят красноречиво на всеки, който обича свободата, щастието и човешките постижения. Много се радвам, че интересът към нея расте в България и по света.

Президентът и изпълнителен директор на Института Айн Ранд в САЩ д-р Ярон Брук ще изнесе лекция на тема "Справедливо ли е неравенството?" на 21 април от 18 ч. в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Повече информация за събитието можете да намерите тук.

Още по темата

07/09/2014 Нашите автори

Ти ще се биеш ли за Родината? (Евгений Дайнов за Дясното, Лявото и Търбуха)

15/07/2013 България

Проф. Любомир Топалов: Българският интелектуалец като усмивката на изчезваща жаба

02/07/2013 Анализи

Проф. Валери Димитров: Пътят към нищото

Следете новините ни в GoogleNews